Пресконференция на президента Георги Първанов

Пълна стенограма от пресконференцията на Президента Георги Първанов на 11.11.2011 г. в 11.30 ч. в залата за пресконференции на "Дондуков" №2

Уважаеми госпожи и господа,

Добър ден и от мен.

Да напомня, че за тези десетина години периодично, макар и не регулярно, ние сме ви канили на не една подобна среща, коментирали сме различни теми - понякога инцидентно, понякога сме правили по-задълбочени анализи на актуалната ситуация.

Вероятно ви е направило впечатление, че за времето от 22 септември, от формалното начало на предизборната кампания, се въздържах от публични коментари. Направих това с ясното съзнание, че не бива да отговарям на всички конкретни въпроси, обвинения, нападки, независимо дали те имат общ или личен характер. Направих го с ясното убеждение, че действащият президент не може да бъде страна в една президентска кампания, която засяга институцията и като израз на моето разбиране за надпартийност на институцията, което съм следвал през цялото време.

Но имаше много въпроси и не заради историята, а заради бъдещето на президентската институция съм готов да отговоря и тук пред вас сега. Може би ще маркирам в хода на първоначалното си изложение отговор на някои от въпросите, които смятам за особено важни. Отново ще кажа, загърбвам, пренебрегвам тези, които имаха личен характер.

Със съжаление трябва да констатирам, уважаеми госпожи и господа, че президентският дебат не се състоя. И тук не мога да поема никаква вина върху себе си. Говореше се за всякакви, често пъти несъществени, периферни въпроси, но не прозвуча отчетливото мнение на кандидатите за държавен глава по тема номер едно - президентските правомощия. И съм сигурен, че и досега, в това число и вие, които следите внимателно политическия живот в страната, не сте наясно кой в каква степен приема това състояние на нещата, тези конституционни правомощия, кой в какво би искал да има корекция. Слава Богу, не беше обосновано сериозно радикално виждане, като например това за президентска република или пък обратното - за избор на президента от парламента, тоест за принизяването на държавния глава до чисто протоколни разбирания.

Не чухме мнението, обосновано, разгърнато, задълбочено, по възлови ангажименти на държавния глава. Например по ролята му на върховен главнокомандващ. Впрочем, имаше отделни реплики, но аз не мога да не отговоря на репликата на г-жа Кунева - един несъстоял се върховен главнокомандващ - за това, че не съм взел отношение по опитите да се намалят ресурсите за Българската армия. Това просто не е вярно. Още в първите месеци на президентстването ми, когато на заседание на съвета по отбраната, където впрочем нямам формално място, настоях и беше прието увеличение на бюджета, на частта от Брутния вътрешен продукт за Българската армия на 2,6% - един процент, който отстоявах през цялото време на усилията ни за кандидатстване в НАТО и който беше рязко снижен, въпреки моите контрааргументи, от страна на сегашното правителство на около 1,4 - 1,46 %. Сега не знам какво ще бъде след приемането на този бюджет.

Имаше една интересна заявка от страна на новоизбрания президент г-н Плевнелиев за това, че той има намерение да превърне президентството в стратегически център, в място, където да се формира стратегическата визия за страната. Нещо, което аз приветствам. То вероятно е елемент от идеята му за надграждането, което разбирам като израз на приемственост и в този смисъл той заварва едно добро наследство. Тук, пред вас, са седемте тома, които ние сме разработили по икономическите теми, два от които са стратегически, работата ни по "Стратегия 2020" е три тома, и, разбира се, скромно ще отбележа - тук, в десния ъгъл - трите тома отчет (любимите на премиера Борисов “мемоари”) за първия и втория мандат със слова, изказвания и речи, заедно с 800 страници хроника за онова, което президентът, вицепрезидентът и институцията са правили през годините. Надявам се да им бъде полезно.

Аз признах, приех резултатите, обявени от Централната избирателна комисия, поздравих новоизбрания президент и вицепрезидент, както и всички кметове, независимо от това кой с каква бюлетина и с каква политическа или гражданска подкрепа е избран. И по този въпрос мисля, че съм изразил своето отношение към резултатите от изборите от формална гледна точка.

Имам много бележки по организацията и начина на провеждане на кампанията, които ще изложа пред вас, защото имам моралното право на това, защото бях един от онези, които много категорично, рязко и, надявам се да оцените, аргументирано, бяха против характера на Изборния кодекс, който беше приет преди около една година. Тогава наложих разгърнато, мащабно вето и за съжаление трябва да призная, че една немалка част от моите опасения и опасенията на партиите, на обществото се сбъднаха в тази кампания.

Разбира се, длъжен съм да кажа, без това да звучи като опит за оправдание на онези, които провеждаха изборите, че за първи път се провеждат подобен тип избори - не изобщо две в едно, а президентски, плюс местни избори, което вероятно е била една трудна за реализация и организация задача. Но когато се приемаше Изборният кодекс, когато го дискутирахме, аз заявих и ще ми позволите да припомня нещо, което звучи актуално и сега: „Промените, реализирани в изборното законодателство чрез кодекса претоплят, възпроизвеждат познати в голяма степен норми и подходи. За съжаление част от тях създават условията, трасират пътя, подчертавам, към спечелването на служебна победа или аз бих използвал друга метафора - вземането на своеобразна изборна зестра.”

Случилото се на много места в страната в преминалите избори потвърждава, за съжаление, тази прогноза. И тези процеси, тези събития не могат да бъдат оправдани само с организационни и технически пропуски. Всъщност, ако си го кажем направо, ГЕРБ създаде една своеобразна технология, една машина за избори, в която новото е съчетанието на добре познати от близкото и по-далечното минало инструменти. Заложените в Изборния кодекс пропуски и пролуки бяха използвани за предизвикването на нещо като контролиран, а аз бих казал и програмиран хаос. Тепърва цялостно специалистите, изборджиите, грубо казано, тези, които разбират от тези неща, трябва да анализират детайлите, за да може да се очертае цялата картина.

Неизчистените от фантоми избирателни списъци - нещо, за което

не преставам да говоря години наред. И това можеше да бъде преодоляно като се използва, аз го предложих, извършеното в началото на годината преброяване на населението. Така или иначе, това не се случи, дали съзнателно или не, някой трябва да отговори.

Мистерията с така наречените забранителни списъци - лишиха може би не десетки, а стотици хиляди български избиратели от правото на глас. И тук причината е подадената от МВР и ГРАО информация.

Това, разбира се, е фрагментарна картина, но аз познавам семейства, които са повече от 10 години в България, които са на висока държавна работа, които са гласували нееднократно в предишните години и тази година се оказват изключени от избирателните списъци. Това са държавни чиновници, за които държавата не знае или може би знае прекалено много, ако разбирате какво искам да кажа.

Несъобразена със спецификата на двата избора технология на изборния процес - въпросната технология затрудни не само избирателите, но и самите изборни комисии, чиято компетентност не беше подсигурена от организаторите на изборите.

Безобразно слаба организация на изборния ден - тук не искам да коментирам. Вие, медиите, дадохте много богата, да не кажа пълна картина на това, което се случи.

Купуването на гласове, при това във все по-големи мащаби - за съжаление, това явление го е имало винаги през тези 22 години, но в мащабите, в които го видяхме на тези избори, сякаш никога не се е случвало. Вътрешен туризъм, фиктивни адресни регистрации. Върху това си струва да се бръкне по-надълбоко.

Впрочем, връщам се към темата за забранителните списъци, както и за някои други въпроси, които са от тази категория. Намирам за уместна идеята да има парламентарна анкетна комисия, която да се занимае с този въпрос, да види кой каква отговорност има по веригата и какво в крайна сметка се е случило.

Режим на регистрация на застъпници, създаващ възможности за изборни нарушения, в това число финансови, и контролиране на вота. Открито заобикаляне и нарушаване на основни правила като гласуване след оповестения край на изборния ден, безконтролно боравене с бюлетините и т. н.

Безпрецедентно нарастване броя на недействителните бюлетини - три и повече пъти на първия тур, в сравнение с изборите от 2006 година.

И най-сетне, да не кажа особено важно по значение - смесването на институционалните и политическите функции на национално и местно ниво, в това число и ситуирането на МВР в ролята не на безпристрастен контролиращ орган, а като страна в изборния процес.

Значи президентът може да строи и да пази авторитета на институцията, мълчейки, дори не отговаряйки на преки обвинения, а вътрешният министър става ключовата фигура на изборния процес. Такъв случай в българската история няма. И тук не става дума за формалната страна на въпроса.

Не може категорично да се каже кои са определящите причини - в законовата база или в организацията, които определят този краен изборен хаос. Възможно е да е част от некомпетентността, недостатъчния административен капацитет за организацията на изборния процес.

Остава обаче съмнението, и аз изразявам също това съмнение, за безпардонна преднамереност, целяща политическа победа на една партия на всяка цена. Подобни избори поставят под съмнение устойчивостта и необратимостта на демократичния процес в България. Ние си мислехме, че демокрацията е нещо веднъж завинаги постигнато, оказва се, че връщането назад на изходната точка не е невъзможно, макар и в други, а може би и по-уродливи форми. Вижда се, че у нас се развиват процеси, които подриват самата същност на представителната демокрация и нейната най-важна характеристика - гарантирането на свободен избор на всеки български гражданин. Казвам всичко това, защото сега трябва да бъде направен анализът, сега трябва да започне работата по запълването не просто на пробойните в Изборния кодекс, а по подготовката на нов кодекс, който да позволява провеждането на гарантирано честни демократични избори след година и половина. Нещо, в което аз все по-дълбоко се съмнявам, дано времето и събитията да ме опровергаят.

Преди време предложих един пакет от идеи, които възобновявам и на които държа сега - въвеждането на професионална, на постоянна изборна администрация; създаването на регистър на избирателите; смяна на режима на регистрация на застъпниците; реално и ефективно работещи норми за изкореняване на купуването на гласове с драстични санкции не само на наказателна, но и на политическа отговорност; публичност на протоколите на ЦИК - тема, която и сега в хода на изборния дебат беше поставена; усъвършенстване на уредбата за прозрачност на финансирането на кампанията - отново настоявам за въвеждането на електронен регистър в Сметната палата, за реално проследяване набирането на средства и преди, и по време на самата кампания, както и за тяхното разходване, в т.ч. контрол на платените материали в медиите, от кого и как са платени.

Разбира се, изброявайки всичко това, веднага искам да кажа, че обяснението на изборните резултати не може да се сведе само до начина на провеждането на изборите. Това че станахме свидетели на сериозни опити за манипулиране и на места дори за фалшифициране на изборния резултат, не е цялостният и не е обективният отговор.

Истината е, че опозицията не беше припозната в достатъчна степен като алтернатива, хората все още не свързват надеждите си за по-добро с други политически партии. Един от основните изводи е, че “телевизорът” победи “хладилника”. Без да подценявам формите за пряк натиск, особено по места, които стават все по-разнообразни, по-трудно уловими, масовото пропагандно въздействие и комуникативните предимства на управляващите си казаха думите. ГЕРБ спечели независимо от икономическата криза. Не се сбъднаха прогнозите, че управлението ще се срине след Бойковата зима, не се състоя автоматичното преливане на гласове към други партии. Впрочем лидерите на тези партии трябва да разберат, че като стоят под дървото, ябълката на властта няма сама да им падне отгоре. Трябва да се разбере, че ГЕРБ се изгради като ефективна машина за избори, основаваща се на система от йерархии, зависимости, икономически мотиви, която създава мрежа за печалба на избори. ГЕРБ - и съм го казвал и преди, не доказа, че може да управлява добре, но показа, че може да печели избори. Каква е дългосрочната цена, която плаща демокрацията у нас, е въпрос, над който трябва да се замислим.

Преди време, някъде преди около десет години, бях казал, че е дошъл краят на идеологията. На тези избори, уважаеми дами и господа, умря политиката. Виждаме, че силни са тези, които владеят добре технологията на изборния процес. Това беше състезание на технолозите, а не надпревара на личности, на програми, на политики. ГЕРБ показа мускули на тези избори.

Мисля си, уважаеми госпожи и господа, че управляващите щяха да спечелят много повече на тези избори в обществен, в стратегически план от добрата организация, от феърплея, от отговорното отношение, отколкото с това, че спечелиха няколко общини повече. Изборите са състезание, някои обаче не осъзнаха, че целта в този исторически момент, най-важното в тези избори не беше толкова да се премерят силите и с цената на всички средства да се спечели статистическо превъзходство.

След края на октомври ние се отдалечихме доста от възможността за постигане на каквото и да е съгласие по тревожните проблеми на деня. А виждаме какво става в Европа. Не само в страните, които са най-тежко засегнати от кризата, където думата “национално съгласие” е ключова, но и в големите страни, тези, от които се очаква да изтеглят Европейския съюз от кризата. У нас рухнаха двата антикризисни пакета, работи се на парче. Ето, БДЖ днес, утре друго. И на този фон виждаме един български парламент, в който ситуацията е всеки срещу всеки. Впрочем спомням си, че преди самите избори рейтингът на парламента беше паднал на 5%. Това е с 3% по-малко, тук по-възрастните помним, отколкото беше рейтингът на парламента по времето на Виденов, атакуван и превзет почти от протестиращите. Даваме ли си сметка за какво става дума? Това е парламентът, това са институциите, това е властта, която трябва да провежда неотложните реформи, която трябва да налага непопулярни мерки. Как?

Ние сме свидетели, тоест досещаме се, нека да бъде по-коректен, че от победата на ГЕРБ следва концентрация на нови властови, медийни и икономически ресурси за нови политически битки. Това се отнася за редица институции, това се отнася за местната власт, където нямам съмнение, че ще се действа безкомпромисно. Ще продължи опитът, процесът за подчиняване на бизнеса с всички възможни, в т. ч. и силови методи. Това не прави сигурна победата на ГЕРБ.

Да, имаше един анализ, че се очертава отново двуполюсен модел. Моделът е многополюсен, отново ще кажа, защото всички са срещу всички. Моделът не е двублоков, защото нито ГЕРБ, нито БСП имат ресурса да вземат парламентарно мнозинство. Тоест очертава се много фрагментаризирано политическо пространство. Очертава се изолация и на двете формации. При ГЕРБ процесът на изолиране течеше и във времето преди изборите. С начина, по който бяха проведени тези избори, политическата изолация, говоря от гледна точка на отношенията с партиите, с другите структури, ще се задълбочава. От друга страна, не виждам БСП и левицата да са припознати като партньор от другите участници в политическото пространство. Това е една много сложна картина.

Съжалявам ако звуча много песимистично. Целта не е да плаша някого. Целта е да си дадем сметка, че се намираме на един рубикон. Може да се продължи и по старому, пък да става каквото ще. Това обаче не е отговорното отношение. Трябва да си дадем сметка, че кризата, която идва с нова сила от Европа няма да ни подмине. И това, че бюджетът се сменя от днес за утре - безпрецедентен знак също - идва да покаже, че е необходима нова обществена и политическа консолидация. Без това няма как да стане. Виждаме в Европа как на една маса сядат непримирими с десетилетия противници. Трябва да се види кои са параметрите на диалога и ако щете дори на възможното съгласие между участниците в българската политика и в гражданското пространство.

Благодаря ви за вниманието.

Анелия Цветкова, БТА: Господин Президент, първият ми въпрос е срещнахте ли се вече с новия президент, ако не, планирате ли такава среща? Бихте ли казали какви са очакванията Ви за заявената от него политика за надграждане. Какви са очакванията Ви за това дали ще бъдат продължени Вашите инициативи като „Българската Коледа” и други?

Вторият ми въпрос е за това дали приемате тезата за „преяждането с власт” от една партия, защото имаше много коментари, че ГЕРБ концентрира твърде много власт в ръцете си. Какви са реалните опасности пред страната от тази твърде голяма концентрация на власт в една партия?

И още един въпрос, ако позволите, коментар на думите на посланика на САЩ, който преди дни каза, че меденият месец за правителството е свършил и че кабинетът повече не може да се оправдава с предишното управление и че трябва реална политика за решаване проблемите на хората и на страната. Благодаря.

Георги Първанов:

И аз благодаря.

Да, ние се видяхме вече с новоизбрания президент г-н Плевнелиев непосредствено след като той получи удостоверение от Централната избирателна комисия и обсъдихме, така както е редно, част от нещата, които трябва да бъдат направени от нашите екипи и от нас самите, за да има едно не просто безболезнено, но и работещо, сериозно, даващо нови перспективи на институцията предаване на властта.

Аз съм удовлетворен от това, че г-н Плевнелиев нееднократно обяви намерението за надграждане, което тълкувам като приемственост и което е било и моя основна линия в изявленията и в политиката ми през всичките тези десет години. Отново ще кажа, за тези десет години не сте ме чули и няма да ме чуете да кажа една лоша дума против д-р Желев и г-н Петър Стоянов, предишните президенти на републиката. Надявам се да не ми се наложи да полемизирам и с г-н Плевнелиев.

Той има какво да развие в президентската институция. Във всеки случай неговата готовност да приеме част от инициативите, които са успешни и които не са вече само инициативи на президента, на президента Георги Първанов в частност, като например „Българската Коледа”, е един много добър знак. Ние организираме поредното издание на тази мащабна инициатива за края на декември и аз ще имам честта да поканя г-н Плевнелиев да участва в заключителното мероприятие, концерта, и се надявам следващата година той да ме покани на кампанията, която ще организира. Така аз разбирам отношенията при смяната в една институция.

По „преяждането с власт”. Чух нееднократно тази постановка. Едно е сигурно - има партии, които дълги години са на гладна диета, ако трябва да използвам тази метафора. Тук ще се съглася с Бойко Борисов. Преяждането с власт не произтича само по себе си от факта на вземането на такава широка власт. Да, наистина, и СДС, и БСП са имали такъв или сходен властови ресурс. Въпросът е в начина, по който реализираш този властови ресурс. Истината е, че и другите са го правили, но тук като че ли виждам най-ясно, най-крайно изразено стремежа всички решения да бъдат партийно изгодни. Моделът „Румяна Желева” се възпроизвежда на всички възможни нива. Аз мога да споря много и ще споря с г-жа Кунева, защото тя хвърли доста неоправдани обвинения, може би за да си вдигне малко рейтинга в хода на кампанията, но тя, без съмнение, щеше да бъде по-добрият комисар от Румяна Желева Слава богу, на втория опит се намери друго решение. Но партизански решения по всички нива на йерархията има. И тук е заложен рискът от „преяждането с власт”.

Не знам защо ние се смятаме задължени да се равняваме по американския посланик. Днес казва едно, утре друго и ние ще го коментираме. Че това са го казали много българи – политици, журналисти, моя милост – скромно ще отбележа, далеч преди Уорлик да го каже. И не е две години и половина срокът, който може да определим като меден месец. Времето за оправдание с предишните свършва някъде около стоте дни. Така че това без съмнение е вярно, само че е вярно отдавна и отдавна трябваше да бъдат направени поуките и да се намерят решенията. А такива аз не виждам.

Красина Кръстева, вестник “Труд”: Господин Президент, позволете един по-шеговит въпрос. Вие ли провалихте левицата с алианса си с Ахмед Доган, ако вярваме на думите на премиера Бойко Борисов? И в тази връзка, как оценявате, вече сериозно, представянето на БСП на изборите?

Ако позволите, само още един въпрос. Как ще коментирате оспорването от БСП на президентския вот, което се случва за пръв път пред Конституционния съд

Георги Първанов:

Позволете ми на дребни закачки и инсинуации, на схеми, лансирани от министър-председателя, да не отговарям. Приляга на човека, който е на върха на изпълнителната власт, да дава друг тон за дебат тогава, когато върви обсъждането на бюджета, когато, отново ще кажа, имаме нужда от нов пакет антикризисни мерки - по-действени, по-болезнени, по-резултатни може би от всякога. Но в българската политика е така. Когато не можеш да водиш същински, управленски, политически дебат, измисляш противник, демонизираш го, вкарваш го в схема. И когато има кой да ти приглася, това понякога се получава. Не знам до кога обаче.

Сега за представянето на левицата и на БСП в частност. Искам да кажа, че оценявам като много добро представянето на кандидат-президентската двойка. Говоря не само от гледна точка на получения резултат, говоря и заради тази много интензивна кампания, наситена със силни послания, макар на приливи и отливи, но това е неизбежно. И при мен е било така. Кампания, която при определени обстоятелства можеше да бъде и победоносна. И си давам сметка какво ли би било, ако тази номинация се беше случила, ако не година, то шест месеца преди това. Защото Ивайло Калфин беше номиниран на Бузлуджа, след което всички отидоха да почиват и кампанията почна на 9 септември. През 2006 година, когато аз бях решил да участвам отново в изборите, моята кампания продължи месеци преди същинското начало. Така, както го направи Бойко Борисов. В разгара на август, когато всички почиваха, Бойко Борисов направи една предкампания, с което донесе много добър актив на номинирания за кандидат-президент. И Ивайло Калфин, и Стефан Данаилов са голям потенциал за левицата, за които не трябва да се говори в минало време.

По-сложно стои според мен въпросът с представянето на БСП на другите нива. Като човек, на когото не му е безразлична съдбата на лявото пространство, не мога да се съглася, че полученият резултат на изборите за общински съветници е удовлетворителен. Имаше на времето един виц, от преди 1989 г. Състезават се съветски и американски отбор, руснаците губят, след което в съветския печат излиза съобщение – нашите се класираха втори, американците - предпоследни.

Може всякак да обясниш резултатите. Но зад партия с потенциала, със самочувствието, с амбициите на БСП, 600-700 хиляди гласа за общински съветници са крайно недостатъчни. Дали те са плюс- минус в сравнение с предишните местни и предишните парламентарни избори, 100 хиляди гласа отгоре или отдолу, не са резултатът, който ти дава стратегическо предимство, който ти дава основанието да се чувстваш бъдеща управляваща сила. Между другото, малко по-различна е картината при кметовете. Там, където имаше доказани силни кметове, те спечелиха. Там, където своевременно се намери новото решение – в Сливен, Видин, Враца - също имаше резултат. Тоест мажоритарното начало има много голямо значение.

Във всеки случай мисля, че ако БСП иска да спечели следващите избори и ако иска да бъде ясна, силна, убедителна алтернатива, промяната е неизбежна. Трябва да се поработи много върху това БСП да зададе тона за дебата в България по икономическата, социалната, по духовната политика. БСП трябва да предложи ново качество на коалиционната политика. Да, аз със самочувствието на автора на най-голямата коалиция в България – Коалиция за България през 2001 г. – мога да кажа, тя се изчерпва, тя изигра своята историческа роля. Трябва да се намери нещо ново.

И вече отивам оттатък БСП, защото не искам да говоря само за една партия. Печели този, който успее да хване новите движения в обществото, новите социални мрежи, да контактува, да партнира с тях. В това е силата на модерната политика. И това няма как да не се забележи, надявам се и от Българската социалистическа партия, и от българската десница впрочем, която стигна до дъното и която може би ще трябва да започне от начало.

Що се отнася до искането за касация, първо, искам да кажа, че това е една демократична процедура, възможност, заложена в конституцията и законодателството на страната. И априори никой не може да я оспори. Второ, това е продължение на предизборния дебат или по-скоро на дебата кой спечели изборите. В този смисъл аз не бих могъл да взема страна, не е моя работа. Аз приех, отново припомням казаното преди малко, решението на ЦИК за избор на президент и вицепрезидент, така както и на кметовете. Не познавам аргументите, които са заложени, ако е готов текстът за искането до Конституционния съд. От онова, което се коментира в публичното пространство ми прави впечатление, че част от аргументите се съдържат в атаки към самия Изборен кодекс. Само че, извинявайте, кодексът беше обект на вето, оспорване в Конституционния съд и каквото е имало да си го кажем, трябваше тогава да го кажем и да го постигнем. Сега от дистанцията на времето, през проведените избори, няма как да атакуваш Изборния кодекс. Можеш само да го промениш. Дори, както казва една римска поговорка: “Законът е за бдящите, а не за спящите”.

Разбира се, извън онова, което би решил Конституционният съд и което аз и преди, и след това няма да коментирам, трябва да е ясно от политическа гледна точка, че ако авторите на искането за касация са убедителни в своите конкретни аргументи, не в принципните мотиви само, това ще означава, че управляващите са хвърлили едно голямо петно върху страната с начина, по който са проведени тези избори. Ако обаче аргументите издишат, извинявам се за жаргона, то пак ще има петно върху страната в международен план. И което е не по-маловажно, ще създаде тежък прецедент и не изключвам оттук нататък всеки загубил национални избори да търси начин да ги оспорва не толкова, не само за да постигне обрат в изборния процес, колкото да потърси оправдание пред собствените си избиратели или членската си маса.

Вера Александрова, БНТ: Безрезервната подкрепа на ДПС след първия тур на изборите за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов според Вас полза или вреда им донесе?

Хващам се за последните Ви думи. Вие казахте, че е необходима нова политическа консолидация предвид предстоящите изпитания, които вероятно очакват страната. Вие склонен ли сте да поемете една такава инициатива?

И още един въпрос. В момента вървят бурни дебати около бюджета. Ако остане в този вариант, ще го подпишете ли?

Георги Първанов:

За да се отговори на първия Ви въпрос, може би трябва да се направи анализ на резултатите по места, а аз не съм правил такъв анализ и не мога да се ангажирам с отговор.

Във всеки случай, връщайки се пет години назад, мога да припомня, че подкрепата на ДПС за мен не беше решаваща, но беше важна и което е особено важно да подчертая, тази подкрепа не създаде условия за етническа конфронтация, защото това беше кампания през 2006 г., в която в Кърджали, в Разград, в Търговище привърженици и на едната, и на другата партия, на много партии, християни и мюсюлмани участваха заедно в предизборните мероприятия.

Няма място за етнизиране на предизборните кампании. Ние трябва да разберем това веднъж завинаги. Освен това ДПС отдавна не е във властта. Не знам до кога то ще служи на някого като универсално оправдание, като универсален виновник.

Вижте, този род инициативи, които би трябвало до доведат до постигането на едно широко съгласие, не се огласяват предварително. Защото в българското общество, пък и в международен план виждаме, че много често от това кой дава идеята, кой поема инициативата зависи успеха, но огласяването е по-скоро пречка. Огласява се тогава, когато си постигнал някакъв етапен резултат. Но при всички положения, разговори вече трябва да започнат да се водят. Изборите отминаха, идва зимата. Тежка зима, както казват метеоролозите, аз казвам - и тежка икономическа и политическа зима ни чака.

Добре, че ме питахте за бюджета. Аз, разбира се, не бих могъл да коментирам сега никакви конкретни параметри, защото не знам какво влиза, още по-малко какво ще излезе от българския парламент. Ето, виждам например, че “върховният главнокомандващ” Симеон Дянков е отрязал армията за пореден път и виждаме какъв е ефектът, социалният ефект сред военнослужещите. Но понеже имаше такива реплики, да го кажа още веднъж много отчетливо и към бъдещия президент, макар че при него може би този проблем на първо време не стои. Имаше закана, поне от две места в хода на кампанията, че като стане президент кандидатът Х, той ще върне бюджета, ако не види примерно отразени верните проценти за една или друга сфера. Разберете, работа на правителството е да формира бюджетната политика, данъчната политика на страната. Никога не съм върнал данъчен закон, никога не съм върнал бюджета и няма да го върна и сега. Мога да изразявам своето несъгласие с много крайни средства, с много категорична и остра позиция, но обратното не просто е смесване на властите, намеса на президентството във функции на изпълнителната власт и на парламента, но и предпоставка за политическа криза. Най-лесното да се предизвика политическа криза е това - да върна сега бюджета. Но надявам се да бъдат чути много от разумните предложения. Виждам, че много от предложенията, уважаеми дами и господа, са съчетани с искания, но и с предложения откъде може да се вземе, да се допълни, да се коригира бюджетът.

Благодаря.

Деница Суруджийска, Нова телевизия: Бойко Борисов видя във Вас основния си опонент за следващите парламентарни избори. Доколко основателни са предположенията му?

Ако позволите още един въпрос. Вие възнамерявате ли да се върнете в БСП след края на мандата си и ако да, ще се борите ли за лидерството в партията?

Георги Първанов:

Вижте, аз разбирам казаното от господин Борисов в по-общ план. Нашето съперничество не се измерва с това кой в каква институция е или ще бъде. И си мисля, че в бъдеще това съперничество ще се развие може би, надявам се, на базата на коректен управленски дебат, а не на личностни обвинения.

Дали ще се върна в БСП? Това вече съм казал достатъчно отчетливо. Да, връщам се. На следващия конгрес вероятно ще седя на последния ред, за да усетя атмосферата, за да наблюдавам. Кой ще бъде лидерът на партията зависи от това какви номинации ще се направят от основните, общинските, партийните организации.

Този, който познава моя път като политик, ще си припомни, че през 1996 г. аз не съм се предлагал за председател на партията. През 2001 г. не съм се самономинирал за кандидат-президент, наложи се да поема тежкия кръст в една обречена ситуация. Но какво ще се случи в БСП, аз сега не мога да прогнозирам. Иска ми се да вярвам, че партията ще работи поновому, защото от нея се очаква много. И аз мога да помогна. Мога да помогна не само на БСП. Моята идея е да провокираме, да продължим този дебат за бъдещето на България. Извинете, но никой не дебатира в България за политика, връщам се към основната идея на пресконференцията. Може би защото политиката беше убита даже преди самите избори. Трябва да реабилитираме политиката като средство за намирането на управленски решения, като средство за намирането на решения за проблемите на хората. Другото са апаратни работи.

Йовка Йовчева, Дарик радио: Господин Президент, да, наистина през 2006 г. подкрепата на ДПС за Вас не беше от решаващо значение на фона на резултата. Тогава обаче мисля, че около 500 хиляди гласа от тази партия дойдоха за Вас. Как си обяснявате в чисто политически план защо на този вот ДПС не успя да активира своите симпатизанти? Нямаше интерес, по-скоро вече движението няма тази тежест или Ахмед Доган успя да осребри, образно казано, омразата срещу себе си?

И още един въпрос. Сам казахте - реабилитация на политиката, нужно е търсене на национално съгласие по важните въпроси. Точно преди година, ако не се лъжа, стартира гражданският проект АБВ. Може ли той да бъде размразен пак и да бъде основа за търсене на такова едно национално съгласие?

Георги Първанов:

Първо, аз все пак ви предлагам някои от въпросите да адресирате към централата на ДПС, където, доколкото знам, правят своите пресконференции редовно. Те най-добре могат да преценят каква е динамиката и ако има подобни явления, за които говорите, какво е тяхното обяснение. Моето впечатление е, че те постигнаха своите цели на ниво местни избори в значителна степен. Какво е било гласуването за президентските двойки вече е друг анализ, с който аз не разполагам.

АБВ, който прави една година, беше създаден точно с тази идея - да създава проекти, част от проектите са тук, да събира ума, таланта, потенциала на нацията и ние успяхме да съберем много от тези хора, да консолидира част от политическото пространство, особено център, център - ляво. АБВ е актуален като идея. Надявам се партиите, които са заинтересувани, да го разберат. Впрочем никога досега партиите в България не са участвали толкова изолирано на избори. Сами са ГЕРБ, сами са БСП. Ако те бяха намерили навреме своите добри и коректни партньори, може би резултатите щяха да бъдат различни. В този смисъл, ако не е този проект, за който вие говорите, ще се намести друг в това пространство. В природата и в политиката празни пространства не се търпят. Не случайно част от очакванията са свързани с друг участник в кандидат-президентската надпревара. Или може би с други, без да коментирам имена. Така че ние ще продължим да генерираме идеи, да събираме експерти, да подпомагаме политиците, без да се намесваме в работата на отделните партии.

Мира Стефанова, БНР: Господин Президент, променихте ли позицията си за посланиците, сътрудници на ДС или ще оставите решаването на този въпрос за първия работен ден на господин Плевнелиев?

Още един въпрос. Той вече декларира, че ще води доста по-различна от Вашата енергийна политика. Ще имате ли допирни точки по големия енергиен шлем?

Георги Първанов:

Първо, да кажа, че има дестинации, за които аз съм издал указ преди много време, но предложение за нов посланик няма. Например Бразилия. Но това е, разбира се, по-малкият въпрос.

Вторият въпрос. Отново ще кажа - тези хора можеха да бъдат върнати с друга формулировка, която не ги набеждава, която не ги огорчава и не хвърля такова петно върху тях, защото те не заслужават това. Такова заклеймяване според мен беше показно, беше излишно, беше една закъсняла идеологизация, никому ненужна.

Трето, разбрах, че първият указ на моя наследник - господин Плевнелиев, ще бъде точно този за посланиците и затова, позволете ми, още едно връщане назад в историята. Когато аз бях избран за държавен глава, точно преди десет години, по възможно най-бързата процедура тогавашното правителство със стария президент излъчиха 10-15 посланици и изпратиха писма за получаването на агремани в чужбина. Без да ме питат нито за едно име. Мина време, станах президент и агреманите започнаха да се връщат. Ако аз бях някакъв чепат характер, ако бях реваншист или ако просто исках да поиграя на инат - край. Спирам процедурата и чакам нови предложения. Само че аз не го направих, коректно издадох указ за всеки един от тези 10-15 души и съм работил активно, ползотворно с всеки един от тях три, четири или колкото години стоя всеки един от тях.

Впрочем понеже в хода на кампанията имаше и една такава идея, засягаща медиите, и това не стана, но ако еди-кой си беше стана