„Що се отнася до отношенията между великите сили, конфликтът и конкуренцията не са едно и също“, пише в статия наблюдателят на Bloomberg и експерт по международни отношения Хал Брандс. Конфликт възниква, когато държавите използват насилие, за да постигнат своите политически цели - тоест всъщност е война. Конкуренцията е „смачкана и скрита принуда“ извън въоръжения конфликт, „изкуството на маневрирането с цел получаване на геополитически облаги в напрегнат мир“ между страните.
Дълго време, от края на Студената война, тази разлика за Пентагона не биеше толкова на очи, както сега.
Разбира се, подготовката за потенциален мащабен конфликт с Русия и Китай остава една от най-важните задачи на американското Министерство на отбраната. Но в същото време ведомството не трябва да забравя за по-малко очевидната, но дългосрочна и упорита борба за влияние. За да се чувства уверена и в двете посоки, Америка трябва внимателно да балансира и двете, тъй като изискванията за истинска война и конкуренция са много различни в мирно време и могат да изтеглят армията твърде далеч в едната или другата посока.
Един от най-пресните примери за тази предизвикателна позиция на Пентагона е публикуваният през октомври документ с название Warfare Annex to the National Defense Strategy («Приложение за водене на нестандартни бойни действия към Стратегията за национална отбрана»). Както отбелязва Брандс, самата стратегия беше обнародвана през 2018 г. и се отнасяше основно до преориентирането на Министерството на отбраната от терористичната заплаха към Китай и Русия.
Оттогава Пентагонът обръща голямо внимание на укрепването на своите способности и разработването на стратегии, необходими за ограничаване и, ако е необходимо, за побеждаване на евентуалната „агресия“ на Москва или Пекин в потенциално опасни региони като Балтийските държави или Южнокитайско море.
Както обаче подчертава авторът на статията, конфронтацията с Русия и КНР е много по-широка от възможността за мащабна война. Тук си струва да разгледаме „задкулисната борба“, опитите за промяна на статуквото, без да се прибягва до открито насилие, или да се подкопае позицията на врага с помощта на тайни действия. Следователно така наречената нестандартна война е не по-малко важна, отколкото традиционната, настоява анализаторът.
Както твърди самият Пентагон в своето приложение, подобна концепция предполага косвени и асиметрични отговори, насочени към конфронтация с авторитарните сили, но не и преминаване на линията на прекия конфликт. Тези мерки включват атаки срещу легитимността на враждебните правителства и укрепване на съюзниците и партньорите, предназначени да ги предпазят от натиска на врага.
Русия се стреми чрез трети страни да укрепи позициите си в много региони на света - от Украйна до Африка, а също така провежда кампания за дезинформация и намеса, насочена към отслабване на западните политически системи. КНР от своя страна се опитва да разшири влиянието си в Южнокитайско море с помощта на нарастващ брой провокации, нито една от които обаче не може да служи като истинска причина за война. Както твърди Пентагонът Америка трябва да може да блокира подобни маневри със собствена стратегия и нестандартна война.
Днес, според Брандс, Пентагонът е изправен пред „основния парадокс на голямото съперничество между великите държави“. Подготовката за пълномащабна война с Русия или Китай е необходима, за да се продължи режима на ограничаване и следователно да се поддържа мир. Но именно защото истинската война ще бъде катастрофа и Вашингтон възнамерява да я избегне на всяка цена, за опонентите му е изгодно да тестват силата на САЩ и техните съюзници с помощта на информационна война, икономическа принуда и други „невоенни“ методи. Затова, в същото време САЩ трябва да бъдат на висота и в такива по-продължителни и по-малко твърди конфронтации.
„За да бъде конкурентоспособно в условията на съперничество между великите държави, ведомството не може просто да се съсредоточи върху голямата война, която може никога да не се случи, казват служителите на Пентагона.“
Но ако не говорим за пряка война, тогава как може да бъде полезно ведомството по отбрана тук? Например, с разполагане на военни сили, няколко единици или голяма ударна група със самолетоносачи, за да демонстрира готовността на Америка да отстоява своите съюзници. Също така Пентагонът може да даде огромен принос за обучението и укрепването на бойния потенциал на съюзническите и партньорските сили, да речем във Филипините или Украйна. Възможностите на специалистите от военното разузнаване и агенциите в киберпространството ще бъдат много полезни при идентифицирането на злонамерено поведение в „сивата зона“, в която се разгръща конфронтацията между държавите.
Но военното ведомство наистина не може да бъде решаващо в условията на конкуренция в мирно време. Основните битки тук ще се водят на ниво икономика, дипломация и разузнаване. Това означава, че първа цигулка ще свирят основно Държавният департамент, разузнавателната общност и Министерството на финансите.
Освен това, според Хал Брандс, е много важно Пентагонът да не обръща излишно внимание на настоящата конфронтация, тъй като това може да повлияе негативно на готовността на ведомството за реален конфликт. Същите мисии, целящи да демонстрират присъствието си в един ли друг регион, са добри за „размахване на знамето“, но в същото време те сриват режима на обучение и влияят неблагоприятно на нивото на бойна готовност.
„Последиците от поражението във войната на великите сили са по-лоши от последиците от поражението в конфронтацията в „сивата зона“, смятат експертите по отбраната Джим Митър и Андре Гелерман. Според тях Пентагонът ще помогне най-добре в текущата борба, ясно демонстрирайки, че ще надделее, ако се стигне до действителни военни действия.
По този начин успехът в конфронтацията на великите държави за Министерството на отбраната се формира от приноса му в дългосрочно „бутане с рогата“ за по-изгодни позиции, но в същото време и от готовността му за бързи действия, ако започне конфликт. Стратезите на Пентагона и американските политически лидери трябва само да решат докъде може да стигне ведомството по първа точка, без да губят боеспособност за втората, заключава авторът.
Превод: М.Желязкова
