Въпреки че самият този факт е много изразителен. Факт е, че Русия се противопоставя директно на глобализма , на този „либерален тоталитаризъм“, за който президентът Путин открито говори, и това е идеология , а „краят на историята“ играе фундаментална роля в нейната структура.
Факт е, че глобализмът, който е най-пълно представен в такива международни организации като форума в Давос на Клаус Шваб с неговото „Голямо рестартиране“, Трилатералната комисия, Американския съвет за международни отношения (CFR) или фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос , настоява за пълното обединение на човечеството под ръководството на Световното правителство с широкото разпространение на либералната идеология и системата от правила и норми, базирани на нея - включително джендър политика, ЛГБТ+, екстремен индивидуализъм и трансхуманизъм.
И това е „краят на историята“, който очевидно е преждевременен, но все пак доста логичен и е описан още в началото на 90-те години от Франсис Фукуяма. Краят на историята е победата на либерализма и Запада в глобален мащаб, което предполага премахване на всякакви идеологически, геополитически, икономически и социокултурни алтернативи .
Фукуяма написа текста си, когато СССР се разпадна и изглеждаше, че Русия няма да се въздигне, а Китай послушно следваше стратегиите на западните икономически центрове на този етап, бързо въвлечен в глобализацията. По-късно Фукуяма призна, включително и в разговор с мен, че е бързал, но краят на историята, независимо от всичко, си остава и си остава целта на глобалистите.
Русия при Путин се превърна в очевидна пречка за края на историята, а след началото на СВO дори хвърли директно предизвикателство към този проект. Оттук и яростта на Фукуяма: пред очите му проектът за края на историята не само беше отложен, но и напълно рухна . Това обяснява и лудостта и изключителния интензитет на неистовата русофобия сред западните елити. Путин и Донбас нанесоха удар върху глобалния цивилизационен план - планетарното господство на либералния Запад .
Концепцията за края на историята обаче не е притежание на либералите . Освен това те я взеха на въоръжение доста късно.
Философът Александър Кожев е първият, който ясно описва предстоящата глобална победа на либералния Запад, а Фукуяма само го е заимствал от него. Но Кожев, от своя страна, го взе от Маркс само като промени триумфа на световния комунизъм (марксистката версия на края на историята) на световен капитализъм , планетарно гражданско общество и идеологията на "правата на човека".
Всъщност за марксисткото разбиране за края на историята и се бори през ХХ век, цялото комунистическо движение, включително СССР. В Студената война имаше спор за тълкуването на края на историята – дали ще бъде комунистически или капиталистически. И неслучайно Фукуяма написа програмния си текст точно когато СССР се разпадна . Тогава изглеждаше, че въпросът е решен и либерализмът най-накрая победи.
Самият Маркс обаче от своя страна също заимства тази концепция от една съвсем различна политическа идеология – от дълбоко консервативния монархист и имперски мислител Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Ако копаем още по-дълбоко, ще стигнем до християнската и дори до предхристиянската (предимно иранска) есхатология, до доктрината за последните времена . Но това ще ни отведе твърде далеч. В ново време Хегел е този , който излага и обосновава тезата за края на историята , като в системата на неговата философия тя играе ключова роля.
Според Хегел историята е процесът на разгръщане на Духа, който преминава през природата, смяната на религии и цивилизации, докато достигне своята кулминация – краят ще се затвори с началото, алфата с омегата. Преминал през много изпитания и диалектически обрати, Духът, който движи човечеството, в крайна сметка ще се въплъти в Абсолютната монархия, в световната империя, която ще се превърне в Империя на Духа . Властта в нея ще бъде прехвърлена на най-висшия автократ, просветен монарх-философ.
Капитализмът и гражданското общество ще бъдат само етап от разгръщането на този процес, а научният материализъм ще премине към една ангелска чисто духовна наука. Хегел смята, че това ще се случи в Германия (тогава още не е съществувала Германската империя) и ще бъде триумф на немската духовна култура и философия. Бисмарк, който създава Втория райх, се опира на Хегел във философския смисъл.
И така, автентичното тълкуване на "края на историята" от създателя на тази концепция е триумфът на Световната духовна монархия . И десните хегелианци - руските славянофили или последователите на Джовани Джентили в Италия - смятаха така. Самите германци вярваха в мисията на своя Райх. Славянофилите тълкуват това като предсказание за съдбата на Руската империя, когато тя стане духовна и популярна. Италианците свързват края на историята с възраждането на римската традиция и величието на Италия.
Маркс, който превърна духовната диалектика на Хегел в своя исторически материализъм (изкривявайки съществено оригинала), се съгласи, че либералният капитализъм е само междинен етап, но постави комунизма и материалистичния мироглед на мястото на Империята на Духа. Есхатологията пък се запази - всичко, което правеха комунистите, беше насочено именно към бъдещето , тоест към края на историята.
Победата на СССР във Великата отечествена война над Третия райх свали от дневния ред германската интерпретация на края на историята . Лявото хегелианство победи дясното. И на друго ниво Руската империя (макар и косвено) победи Германската.
Тогава се появява Кожев с либералния си прочит на края на историята. Тази теория чакаше времето си и след разпадането на СССР Фукуяма напомни на Запада за нея, а глобалистките центрове я подхванаха и започнаха да я прилагат на практика. Еднополюсният световен ред се основава на либералната версия на Хегеловата есхатология.
И тук се намеси Путин. Путин е философски феномен , повратна точка в историята на мисълта, в сложна битка на идеи и светогледи. От първия момент на власт той започна да възстановява суверенитета на Русия. Но това означаваше отлагане на края на историята , противопоставяне на либералния тоталитаризъм, глобализма и Световното правителство.
Путин следваше тази линия предпазливо, често прикривайки намеренията и плановете си – като чекист и като убеден реалист. Понякога изглеждаше, че е готов да се срещне с глобалистите, но в следващия момент се оказа, че това отново е само маневра. Оттук и озадаченият въпрос: „Кой сте вие, господин Путин?“
Едва на 24 февруари 2022 г. началото на СВО в Украйна постави всички неща на мястото им с пълна недвусмисленост. Започна нова ера във философията . Нов етап от световната история. Путин оспори либералната интерпретация на края на историята – тоест главният глобалистки проект Световното правителство. Но тук започва най-важното: да опровергаеш либералния прочит на края на историята не означава да изоставиш Хегел.
В края на краищата, всички знаят, че Путин обича да цитира Иван Илийн, а той беше просто десен хегелианец , поддръжник на руската монархия и великата империя. Явно близо до Путин и теорията на славянофилите. Невъзможно е да се отрече философската идея, основана на някакви чисто практически битови - например чисто икономически - фактори. Това не е сериозно. Една идея може да бъде победена само от идея . А това означава….
Това означава, че СВО като философски феномен бележи завръщането на Империята. Завръщането на Русия в Империята, пълното възстановяване на нашата месианска футуристична съдба. Германия в сегашното си състояние вече не е конкурент. Германската версия на световния райх е безвъзвратно премахната от дневния ред.
Комунистическият проект за края на историята също е изоставен и в най-добрите си аспекти лесно може да бъде включен в нов имперски синтез (като „десен сталинизъм“). Противопоставят ни само Кожев и Фукуяма, които разчитат на едни и същи източници, които са много по-близки до нас.
Ние сме православните носители на Евразийската империя на края, те също са узурпатори. И ако си припомним Третия Рим и ролята на руските царе като носители на мисията на Катехона, Ограничителя, тогава всичко става още по-фундаментално , дори от самото ортодоксално и прочетено в руския (славянофилски, монархически) контекст хегелианство .
Точно така философстват със "Слънцепека".
СВO е битка за смисъла на края на историята. Голямата философска битка. Време е да затворим страницата на изключително материалистичните, енергийни и икономически интерпретации – това е не просто вулгарно, а погрешно. Историята е история на идеите .
Ще попитат какво общо има Украйна? Изобщо нищо общо. Тя не е . Но ще бъде част от нашата нова империя. Само там, във философското Царство на разгърнатия Дух, в Империята на смислите, тя ще се възроди, ще разцъфти. Междувременно - добре, какво искаме от терористичен режим, оглавяван от комик... Това е недоразумение.
Но самата Украйна беше предопределена да се превърне в театър на фундаментална метафизична битка. Мисля, че всичко е въпрос на география . Ние се борим за връщането на нашата историческа Киевска люлка - от властта на глобалистите към властта на Империята на Духа . Киев е началото на нашата история. А това означава и краят й.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
