На пряката ни линия от Ню Йорк е нашият политически анализатор и журналист от The Washington Post Катрин Рампел. Благодаря ви за коментарите, Катрин.
КАТРИН РАМПЕЛ, наблюдател на The Washington Post: Радвам се да бъда при вас.
Е, сега във Вашингтон демократите и републиканците намериха начин да работят заедно, за да повишат лимита на държавния дълг. Както ни съобщават, правителството ще свърши парите до септември. Чуйте какво казва лидерът на малцинството в Палатата на представителите Кевин Маккарти.
КЕВИН МАККАРТИ, лидер на републиканското малцинство в Палатата на представителите на САЩ: Бих искал да насоча вниманието на говорителя към факта, че ако сме стигнали до решението толкова близко, колкото ми се струва, и се нуждаем само от ден или два, тогава трябва да останем тук и да свършим работата до край.
Съществуват реални опасения за това кога ще бъде достигнат прагът на публичния дълг - може да е началото на септември, може би по-рано, и мисля, че не може да има съмнение нито за това, нито за другото крило. Не трябва да излизаме за августовската ваканция, без да разрешим този въпрос. И бих казал: ако не можем да направим това, трябва да намерим временни мерки за 30 дни. Но това, по мое мнение, не е идеален изход, бих предпочел да постигнем споразумение за лимита на дълга, преди да отидем на почивка през юли. Мисля, че сме много близо до това.
Всичко за нормалното взаимодействие. Поне не се опитват да си издерат очите едни на други. Но по принцип, какво може да се каже за тези две страни, когато единственото нещо, което могат да работят ефективно, е увеличаването на лимита на националния дълг, така че те да могат да заемат повече пари?
КАТРИН РАМПЕЛ: Е, добре, те все още не са вдигнали този таван.
Хубава забележка.
КАТРИН РАМПЕЛ: Така че не бих се притеснявала, ако бях на ваше място. В миналото вече наблюдавахме опитите за решаване на проблема с лимита на дълга. Знаете ли, ако най-малкото, което могат да направят, е да предотвратят нова световна финансова криза, която вероятно ще започне, ако САЩ не успеят да изплатят дълга си, мисля, че това е достойна цел.
Да, летвата е ниска. Но поне ще помогне да се обединят партиите. Ние не искаме несъстоятелност по държавния дълг, не искаме увеличение на стойността на кредитите, което може да последва. Също така, ние не искаме тази верига на паника на финансовите пазари, а тя напълно може да започне, ако обявим несъстоятелност.
Може би моята мисъл тук по-добре ще представи бившият конгресмен Марк Санфорд, който сега е един от малкото хора, които изразиха притесненията си за държавния дълг. Вижте.
МАРК САНФОРД, републиканец, бивш член на Палатата на представителите на САЩ: Мисля, че се движим към най-предвидимата финансова криза в човешката история. Днес във Вашингтон почти не обсъждат, дори бих казал, че съвсем не обсъждат проблемите на дълга, бюджетния дефицит и държавните разходи. Погледнах два дебата между кандидатите за президент от Демократическата партия и никой не повдигна тази тема и в двата.
Това е. Защо не могат да работят заедно, за да намерят начин да намалят публичния дълг, вместо да вземат повече пари в заем? В края на краищата, ако тази „бомба с дългове” експлодира, тя ще обхване не само американската икономика, но и, което е много вероятно, световната икономика.
КАТРИН РАМПЕЛ: Да, но тук трябва да разделим някои неща. Таванът на публичния дълг е едно нещо, и това най-вероятно се дължи на факта, че сме в състояние да изплатим дълговете, които вече сме обещали да платим. Първоначално говорихме за това. Другият е това, което се случва, ако бюджетите продължат да се надуват. Необходимо е да се погледне какво се случва с частта на разходите, с данъчното облагане, с данъчната система.
Струва ми се, че е малко лицемерно за републиканците да ни говорят за значението на отговорността в областта на фискалната политика, когато те, контролирайки двете камари на Конгреса, изтърваха намаляването на данъците с 2 трилиона долара. С нищо не подкрепените данъчни облекчения, с чиито последствия се занимаваме в момента. И също така, разбира се, увеличаването на разходите.
Изглежда, че републиканците се интересуват за дефицита и дълга само когато друга партия е на власт. Но демократите, очевидно, за тези въпроси не са твърде загрижени, независимо от това кой е на власт. Но от страна на републиканците, когато вече не управляват всичко или когато имат възможност да посочат как президентът Обама е пропуснал твърде бързото нарастване на дълга, определено има много повече нотации.
Преди година The Daily Beast публикува статия за нарастващия проблем с държавния дълг и позицията на сегашния президент по този въпрос. "Източници, близки до президента, твърдят, че той многократно отхвърля тази тема, давайки ясно да се разбере, че няма какво да се тревожи за парите, които Америка дължи на кредиторите - в момента те са около 21 трилиона долара, защото няма да бъде на власт да поеме вината, когато ситуацията стане още по-безнадеждна."
Така че Доналд Тръмп вероятно вече няма да бъде на власт за да се изправи пред последиците отвзрива на "бомбата с дългове". Разбира се, може би ще го направи, но е малко вероятно. Като цяло, как ще изглежда? По отношение на мащаба на икономическото бедствие. Какво ще се случи с нашата страна като цяло?
КАТРИН РАМПЕЛ: Справедливо е да се каже, че почти всички политици споделят настроението, което Доналд Тръмп показа: "Когато кризата започне, няма да съм там". Да се надяваме, че в този случай е така. В смисъл, че не чакаме кризата да дойде, тук и сега. Няма признаци за това, че внезапно ще се сблъскаме с мащабна криза веднага щом започнем да повишаваме лимита на националния дълг, тъй като в противен случай няма да можем да изплатим дълговете.
В момента светът иска да купува американски ценни книжа, защото те се считат за най-надеждни от надеждните активи. Което позволява на САЩ да продължат да вземат в заем и харчат повече, отколкото могат да си позволят. В същото време, както се казва, „ако нещо не може да трае вечно, то ще престане”*.
Така че в един момент - ние не знаем кога ще бъде - вероятно не утре, но в някакъв момент в бъдеще, тези тенденции ще престанат да работят постоянно, и затова сега ни е толкова важно политиците да проявят, да показват лидерските си качества и да започнат да създават още сега база за справяне със структурните проблеми.
* Цитат на американския икономист Херберт Щайн (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
