Свят

CNN: Време е да се вземат мерки — иначе взривът на «дълговата бомба» на САЩ ще закачи целия свят

/Поглед.инфо/ Според CNN, по-скоро е иронично, че републиканците и демократите са успели да си сътрудничат ефективно един с друг, за да повишат лимита на дълга, за да продължат да заемат пари и да правят разходи надвишаващи техните средства. Както подчертава анализаторът Катрин Рампел, ако САЩ не се справят със структурния проблем с дълга, последствията могат да бъдат най-плачевни не само за САЩ, но и за световната икономика.

13841 прочитания
CNN: Време е да се вземат мерки — иначе взривът на «дълговата бомба» на САЩ ще закачи целия свят

На пряката ни линия от Ню Йорк е нашият политически анализатор и журналист от The Washington Post Катрин Рампел. Благодаря ви за коментарите, Катрин.

КАТРИН РАМПЕЛ, наблюдател на The Washington Post: Радвам се да бъда при вас.

Е, сега във Вашингтон демократите и републиканците намериха начин да работят заедно, за да повишат лимита на държавния дълг. Както ни съобщават, правителството ще свърши парите до септември. Чуйте какво казва лидерът на малцинството в Палатата на представителите Кевин Маккарти.

КЕВИН МАККАРТИ, лидер на републиканското малцинство в Палатата на представителите на САЩ: Бих искал да насоча вниманието на говорителя към факта, че ако сме стигнали до решението толкова близко, колкото ми се струва, и се нуждаем само от ден или два, тогава трябва да останем тук и да свършим работата до край.

Съществуват реални опасения за това кога ще бъде достигнат прагът на публичния дълг - може да е началото на септември, може би по-рано, и мисля, че не може да има съмнение нито за това, нито за другото крило. Не трябва да излизаме за августовската ваканция, без да разрешим този въпрос. И бих казал: ако не можем да направим това, трябва да намерим временни мерки за 30 дни. Но това, по мое мнение, не е идеален изход, бих предпочел да постигнем споразумение за лимита на дълга, преди да отидем на почивка през юли. Мисля, че сме много близо до това.

Всичко за нормалното взаимодействие. Поне не се опитват да си издерат очите едни на други. Но по принцип, какво може да се каже за тези две страни, когато единственото нещо, което могат да работят ефективно, е увеличаването на лимита на националния дълг, така че те да могат да заемат повече пари?

КАТРИН РАМПЕЛ: Е, добре, те все още не са вдигнали този таван.

Хубава забележка.

КАТРИН РАМПЕЛ: Така че не бих се притеснявала, ако бях на ваше място. В миналото вече наблюдавахме опитите за решаване на проблема с лимита на дълга. Знаете ли, ако най-малкото, което могат да направят, е да предотвратят нова световна финансова криза, която вероятно ще започне, ако САЩ не успеят да изплатят дълга си, мисля, че това е достойна цел.

Да, летвата е ниска. Но поне ще помогне да се обединят партиите. Ние не искаме несъстоятелност по държавния дълг, не искаме увеличение на стойността на кредитите, което може да последва. Също така, ние не искаме тази верига на паника на финансовите пазари, а тя напълно може да започне, ако обявим несъстоятелност.

Може би моята мисъл тук по-добре ще представи бившият конгресмен Марк Санфорд, който сега е един от малкото хора, които изразиха притесненията си за държавния дълг. Вижте.

МАРК САНФОРД, републиканец, бивш член на Палатата на представителите на САЩ: Мисля, че се движим към най-предвидимата финансова криза в човешката история. Днес във Вашингтон почти не обсъждат, дори бих казал, че съвсем не обсъждат проблемите на дълга, бюджетния дефицит и държавните разходи. Погледнах два дебата между кандидатите за президент от Демократическата партия и никой не повдигна тази тема и в двата.

Това е. Защо не могат да работят заедно, за да намерят начин да намалят публичния дълг, вместо да вземат повече пари в заем? В края на краищата, ако тази „бомба с дългове” експлодира, тя ще обхване не само американската икономика, но и, което е много вероятно, световната икономика.

КАТРИН РАМПЕЛ: Да, но тук трябва да разделим някои неща. Таванът на публичния дълг е едно нещо, и това най-вероятно се дължи на факта, че сме в състояние да изплатим дълговете, които вече сме обещали да платим. Първоначално говорихме за това. Другият е това, което се случва, ако бюджетите продължат да се надуват. Необходимо е да се погледне какво се случва с частта на разходите, с данъчното облагане, с данъчната система.

Струва ми се, че е малко лицемерно за републиканците да ни говорят за значението на отговорността в областта на фискалната политика, когато те, контролирайки двете камари на Конгреса, изтърваха намаляването на данъците с 2 трилиона долара. С нищо не подкрепените данъчни облекчения, с чиито последствия се занимаваме в момента. И също така, разбира се, увеличаването на разходите.

Изглежда, че републиканците се интересуват за дефицита и дълга само когато друга партия е на власт. Но демократите, очевидно, за тези въпроси не са твърде загрижени, независимо от това кой е на власт. Но от страна на републиканците, когато вече не управляват всичко или когато имат възможност да посочат как президентът Обама е пропуснал твърде бързото нарастване на дълга, определено има много повече нотации.

Преди година The Daily Beast публикува статия за нарастващия проблем с държавния дълг и позицията на сегашния президент по този въпрос. "Източници, близки до президента, твърдят, че той многократно отхвърля тази тема, давайки ясно да се разбере, че няма какво да се тревожи за парите, които Америка дължи на кредиторите - в момента те са около 21 трилиона долара, защото няма да бъде на власт да поеме вината, когато ситуацията стане още по-безнадеждна."

Така че Доналд Тръмп вероятно вече няма да бъде на власт за да се изправи пред последиците отвзрива на "бомбата с дългове". Разбира се, може би ще го направи, но е малко вероятно. Като цяло, как ще изглежда? По отношение на мащаба на икономическото бедствие. Какво ще се случи с нашата страна като цяло?

КАТРИН РАМПЕЛ: Справедливо е да се каже, че почти всички политици споделят настроението, което Доналд Тръмп показа: "Когато кризата започне, няма да съм там". Да се надяваме, че в този случай е така. В смисъл, че не чакаме кризата да дойде, тук и сега. Няма признаци за това, че внезапно ще се сблъскаме с мащабна криза веднага щом започнем да повишаваме лимита на националния дълг, тъй като в противен случай няма да можем да изплатим дълговете.

В момента светът иска да купува американски ценни книжа, защото те се считат за най-надеждни от надеждните активи. Което позволява на САЩ да продължат да вземат в заем и харчат повече, отколкото могат да си позволят. В същото време, както се казва, „ако нещо не може да трае вечно, то ще престане”*.

Така че в един момент - ние не знаем кога ще бъде - вероятно не утре, но в някакъв момент в бъдеще, тези тенденции ще престанат да работят постоянно, и затова сега ни е толкова важно политиците да проявят, да показват лидерските си качества и да започнат да създават още сега база за справяне със структурните проблеми.

* Цитат на американския икономист Херберт Щайн (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ
Препоръчано събитие

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ

На 7 октомври от 19:30 ч. в Централен военен клуб започва XX юбилейно издание на фестивал „Изкуството на барока“. Британската оперна компания Saraband представя спектакъла „Любов след буря“, в който ще прозвучат ярки образци на френската барокова кантата от XVIII век.

На сцената трима певци ще сменят различни персонажи и емоционални състояния. Сопраното Хилари Кронин влиза в образите на Купидон, Съвестта и Опечаления, мецосопраното Емили Грей е Лукреция и Амарилис, а контратенорът Самюел Боуден се превъплъщава в Миртис и Орфей.

Историите за любов, загуба, морален избор и човешка слабост се разгръщат чрез музика от големите майстори на френския барок: Жан-Филип Рамо, Жан-Мари Льоклер, Марен Маре и Луи-Никола Клерамбо.

Заедно със солистите на сцената излизат музикантите от Saraband: Сара Биълби-Райт и Хенриета Уейн - цигулки, Ю-Уей Хy - флейта, Нейтън Джорджети - виола да гамба, и Йохан Льофвинг - теорба и китара.

Режисьор е Гидо Мартин-Брандис.

Френската камерна кантата е един от онези жанрове, в които бароковата епоха събира музика, театър, поезия и силно емоционално присъствие в изненадващо концентрирана форма. „Любов след буря“ превръща тази традиция в цялостен спектакъл и показва защо историите, които тя разказва, остават разбираеми и близки повече от три века по-късно.

В партньорство с Посолството на Великобритания

С подкрепата на Столична община

ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=_VeSzQ4TXFI

Подробности

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

7 октомври 2026, 19:30

Централен военен клуб

“Любов след буря”
Спектакъл с френски кантати от Клерамбо, Шарпантие, Монтеклер, Рамо

Солисти:
Хилари Кронин - сопран (Купидон, Съвест, Опечаления)
Емили Грей - мецосопран (Лукреция, Амарилис)
Самюел Боуден - контратенор (Миртис, Орфей)

Оперна компания "Сарабанд"
в състав:

Сара Биълби-Райт - цигулка
Хенриета Уейн - цигулка
Ю-Уей Ху - флейта
Нейтън Джорджети - виола да гамба
Йохан Льофвинг - теорба, китара

Гидо Мартин-Брандис - режисьор

Фестивал "ИЗКУСТВОТО НА БАРОКА"
Оперна компания Сарабанд
В партньорство с Посолство на Великобритания
С подкрепата на Столична община

Билети онлайн на https://epaygo.bg/1661501047 и в касите на EasyPay (Изи Пей)

Фотография: Bonnie Britain

English version
7th October 2026, 19:30 h
Central Military Club, Sofia

LOVE AFTER THE STORM

Cast:
Hilary Cronin - Soprano (Cupid, Conscience, Mourner)
Emily Gray - Mezzo Soprano (Lucretia, Amaryllis)
Samuel Boden - Countertenor (Mirtis, Orphée)

Saraband
Sarah Bealby-Wright - Violin
Henrietta Wayne - Violin
Yu-Wei Hu - Traverso
Nathan Giorgetti- Viola da Gamba, Cello
Johan Löfving - Theorbo, Guitar

Guido Martin-Brandis - Director

Sofia Baroque Arts Festival
In partnership with British Embassy Sofia
With the support of Sofia Municipality

In the program: French cantatas by Clerambault, Montclair, Rameau, etc.
‘It was entirely magical, that bewitching freedom and fantasy and strangeness of French music, played and performed with palpable love, humour and huge enjoyment.’
Robert Thicknesse - Opera Now

Online tickets: https://epaygo.bg/1661501047 at EasyPay

Photo credit: Bonnie Britain

Още от Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“
Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“

/Поглед.инфо/ Най-опасният момент за един световен ред настъпва, когато старите правила губят сила, а новите още не са договорени. Сергей Лавров очертава хоризонта на следващото десетилетие през възхода на нови центрове, регионализацията на икономиката, кризата на ядреното равновесие и битката за правилата на бъдещето. Но зад прогнозата му стои въпрос, който засяга пряко и България: какво място може да има малка държава в свят, в който икономическите връзки се пренареждат, а военното противопоставяне става все по-твърдо?

19.09.2026 08:13
Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи
Украйна

Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи

/Поглед.инфо/ Финансовата рамка на Украйна за 2027 г. очертава пълно подчиняване на държавния апарат на военните нужди, като над 87% от планираните собствени приходи се насочват към сектора за сигурност. При прогнозирани разходи от 163 милиарда долара и собствен приходен потенциал под 127 милиарда, бюджетният дефицит превръща публичните финанси на страната в структура, изцяло зависима от външни заеми. Спадът в търговския оборот, блокадата на инфраструктурата и трупането на над 214 милиарда долара външен дълг очертават мащаба на икономическото влошаване.

19.09.2026 07:52
Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО
Европа

Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО

/Поглед.инфо/ Изборната победа на левия блок в Швеция с минимална разлика от три депутатски места разкрива дълбоката системна криза, в която се намира скандинавската държава. Докато Социалдемократите на Магдалена Андерсон се опитват да сглобят коалиция, страната е изправена пред икономическо забавяне, рекордни военни разходи и разпадащи се публични системи. Оказва се, че изоставянето на вековния неутралитет и бързата милитаризация нанесоха тежък удар върху фискалната стабилност и социалния модел на Стокхолм, превръщайки вътрешната политика в бойно поле на парламентарен паралич.

19.09.2026 07:43
Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс
Украйна

Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс

/Поглед.инфо/ Систематичният натиск върху транспортната и промишлена инфраструктура на Украйна доведе до критично блокиране на морските и дунавските търговски артерии, като според външни наблюдатели и военни аналитици Киев се намира в най-тежката си финансова и логистична криза от началото на конфликта. Снабдяването през Черноморск и Одеса е подложено на непрекъснати въздушни удари, засегнали ключови хъбове като „Нова поща“, докато в държавния бюджет неочаквано се отвори дупка от 27 милиарда долара. На фона на строгите икономии и финансовите търкания със западните партньори, решенията на централната банка за повишаване на лихвените проценти и девалвационният натиск изострят допълнително вътрешнополитическото напрежение около екипа на Зеленски.

19.09.2026 07:31
Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер
Украйна

Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер

/Поглед.инфо/ Вълната от въздушни удари в Киев и Кривой Рог през септември засегна обекти, пряко свързани с продуцентската компания „Квартал 95“ и благотворителната фондация на Олена Зеленска. Според военния експерт и офицер от резерва Анатолий Матвийчук, това не представлява случайна траектория на снарядите, а планирана военна операция с ясен психологически и оперативен подтекст. Докато официален Киев докладва за висока ефективност на противовъздушната си отбрана, щетите върху имуществото на президентския кръг показват промяна в избирателността на целите.

19.09.2026 07:13
Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция
Европа

Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция

/Поглед.инфо/ Отмяната на планираното изказване на бившия прессекретар на украинското президентство Юлия Мендел в Европейския парламент разкрива сложната зависимост между вътрешнополитическото прочистване в Киев и институционалните страхове в Брюксел. Докато официалната версия сочи към наложените от Володимир Зеленски санкции след критичното интервю на Мендел пред американския журналист Тъкър Карлсън, аналитичният прочит показва различен фокус. Основните опасения на европейското ръководство са свързани с инициатора на събитието – германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), чийто нарастващ рейтинг в провинциалните изборни състезания застрашава статуквото в Берлин и Брюксел.

19.09.2026 07:03
Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет
Европа

Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет

/Поглед.инфо/ В условията на ескалиращо геополитическо противопоставяне, европейските държави декларират мащабни планове за милитаризация, които обаче се сблъскват със суровата реалност на изчерпани военни арсенали, кадрови дефицит и индустриални тесни места. Анализът на отбранителните политики в Германия, Великобритания, Италия и институциите в Брюксел разкрива фундаментален разрив между политическите декларации за готовност за конфликт и реалния оперативен капацитет на въоръжените сили. Бюджетните съкращения, инфлационният натиск върху военните поръчки и липсата на координация поставят под въпрос ефективността на общата европейска сигурност.

19.09.2026 06:49
Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент
Америка

Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент

/Поглед.инфо/ Анализът на приетия от Конгреса на САЩ проект на Линдзи Греъм за санкции срещу Русия и Иран показва сериозни разминавания между публичната реторика и реалното приложение на закона. Твърди се, че въпреки предвидените крайни мерки – като мита до 500% върху руски стоки и тарифи до 100% за държави, купуващи руски енергоносители – правният текст съдържа ключови вратички. Чрез клаузи за „национален интерес“ Белият дом запазва пълна дискреция. Мерките крият риск от пазарни сътресения и инфлация в САЩ преди изборите.

19.09.2026 06:38