Инициативата „Изграждане на по-добро бъдеще за света“ беше предложена от американския президент Джо Байдън, за да подпомогне за удовлетворяването на огромните инфраструктурни нужди на страните с ниски и средни доходи.
В комюнике лидерите на Г-7 твърдят, че тази инициатива е ориентирана към ценностите, високостандартното и прозрачно инфраструктурно партньорство, водено от големите демокрации, за да се помогне за изграждане на необходимата инфраструктура на стойност от 40 трилиона долара в развиващия се свят, потребностите на който са изострени от пандемията от COVID-19.
Смята се, че изпълнението на инициативата ще доведе до годишна инвестиция между 1,5 трилиона и 2,7 трилиона долара в продължение на десетилетия. Което поставя въпроса кой ще плати за това.
Според последните данни, публикувани от Международния валутен фонд през април, дългът на Япония е 2,56 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт, а дългът на САЩ е 1,33 пъти над БВП. Националните дългове на Канада, Франция и Обединеното кралство също са по-високи от съответния им БВП.
Въпреки че някои казват, че частните инвестиции ще бъдат основният източник на средства за инициативата, остава да видим как правителствата ще убедят частните инвеститори в рентабилността на тези проекти, които чакат средства от не едно десетилетие.
САЩ са натрупали поне 1,3 милиарда излишни дози ваксини COVID-19, на някои от които скоро изтича срокът на годност. Предвид тези съображения, последвани от жеста на Вашингтон за предоставяне на ваксини за други страни, включително на неговите съюзници, все пак е оправдано хората да поставят въпросадоколко добросъвестна е инициативата.
Като бивши сюзерени, Франция, Германия и Италия биха искали да превърнат Африка в основен бенефициент на инициативата; Акцентът на Япония е върху Азиатско-Тихоокеанския, както и Индо-Тихоокеанския регион; САЩ от своя страна гледат към Латинска Америка.
Техните диференцирани цели отразяват общата им цел да използват инициативата като геополитически инструмент за обслужване на собствените си непосредствени интереси, а не за общото развитие на света.
Несъмнено Вашингтон се опитва да се противопостави на китайската инициатива „Пояс и път“, като предлага подобна инициатива и се опитва да я превърне в елемент на своята политика за влияние. Нищо чудно, че мнозина в Г7 се притесняват, че инициативата може да се превърне в „капан на Байдън“ не само за развитите страни, но и за по-слабо развитите икономики, тъй като е напълно политически насочена и силно политически мотивирана за участниците.
Въпреки това европейските страни трябва да се предпазят от възможността да бъдат въвлечени икономически под възвишен флаг, прикриващ егоизма на американската администрация.
За отбелязване е, че Вашингтон от години се опитва да насърчи частните инвестиции за надграждане на инфраструктурите у дома си и се опита да привлече Япония и Австралия в подобни инфраструктурни инициативи за Азиатско-Тихоокеанския регион. Но никоя от тях досега не е дал конкретни резултати.
Чакаме да видим как Байдън ще замеси голямата баница, която обещава.
Превод: ЕС
