/Поглед.инфо/ Глобалната роля на Турция преминава от търсене на стратегическа автономия към свързване на цивилизациите като посредник
Турската външна политика претърпя значителни промени през последните две десетилетия. Вътрешни и глобални събития предизвикаха сривове и трансформации в рамките на период от 20 години. След неуспешния опит за преврат на 15 юли, Турция все повече се стреми към „стратегическа автономия“, мотивация от три части, която придобива значение в турската външна политика.
Първо, има промяна към „транзакционизъм“ във взаимодействията на Турция със западните партньори, тъй като политиците се стремят да намалят зависимостта на сигурността на страната от Съединените щати и европейските нации.
Второ, принципи като „множество ангажираности“, „гъвкави съюзи“ и фокусирано върху проблеми сътрудничество се очертаха като ръководни фактори в турската външна политика.
Трето, за да се адаптира към преминаването от еднополюсен към многополюсен глобален ред, стремежът към „стратегическа автономия“ включва укрепване на връзките с незападни страни като Русия и Китай.
Независимо от критиките, факт е, че турската външна политика задълбочава и разширява ролята си на регионален лидер, като същевременно допринася за глобалния мир. Струва си да се изследва турската външна политика след изборите през 2023 г. като посредник между Запада и Изтока от многостранна гледна точка.
Ролята на Турция като строител на мостове може да се разгледа през два основни аспекта: установяване на нови търговски и енергийни пътища и посредничество в регионални конфликти. Концепцията за строител на мостове се нуждае от пояснение.
Турция е определян като мост от много години, но често е бил разглеждан в пасивна роля. За разлика от това, идеята за строител на мостове означава нарастващо влияние в контекст, оформен от свързаност и формиране на блокове сред геополитическа конкуренция.
В този контекст външната политика на Турция се фокусира върху максимизирането на нейния политически и икономически интерес, като същевременно се нормализира чрез нови и силни връзки със съседни държави, вградени в енергийни и търговски пътища, както и посредничество в регионални конфликти след изборите през 2023 г.
На първо място, през последните две години Турция и съседните страни започнаха сближаване. Отношенията с Египет и Гърция достигнаха посещения на ниво лидери след дългосрочни спорове, които разкриха нови области на сътрудничество като енергетиката, туризма и транспорта. Освен това сегашното турско-иракско помирение не съвпада.
Премахването на терористичните организации в Ирак и дългосрочният проект за развитие на Басра са два основни приоритета във взаимоотношенията, които биха могли да послужат като алтернативи на скъпите търговски пътища, засегнати от война и конфликт.
Освен това проектът може значително да подобри сътрудничеството в областта на търговията и сигурността не само между Турция и страните от Персийския залив, но и да предостави значителни възможности за турските стоки да достигнат до световните пазари през Персийския залив, с цел от 20 милиарда долара.
Очаква се този икономически напредък да засили ролята на Турция като енергиен център, ключов елемент от проекта „Един пояс, един път“ и ключов играч в преодоляването на пропастта между Изтока и Запада.
Освен това Турция последователно допринася за регионалния и глобалния мир чрез посредничество в конфликти по целия свят през последните две десетилетия, от Африка до Близкия изток. През последните години Турция участва активно в усилията за осигуряване на прекратяване на огъня в Украйна чрез многостранност с ООН.
Едновременно с това Турция изигра значителна роля в постигането на примирие в Газа от 7 октомври и подкрепи мирните процеси, включващи регионални и международни участници. Турция също беше домакин на мирни преговори между Сомалиленд и Етиопия през последните седмици.
Като цяло глобалните инициативи на Турция демонстрират нейния ангажимент не само за разрешаване на конфликти, но и за създаване на тристранни и многостранни механизми, включващи регионални и международни заинтересовани страни, когато е необходимо.
И накрая, турската външна политика след изборите през 2023 г. активно се ангажира със Запада и Изтока стратегически чрез международни организации и двустранни посещения. Оттогава Турция участва в срещи на високо ниво на Г-7, Организацията на турските държави (OTS), БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и НАТО, където президентът Реджеп Тайип Ердоган също проведе двустранни срещи с лидери.
Важно е да се отбележи, че страните, участващи в тези срещи, могат да се считат за глобални и регионални сили. Въпреки различните програми на тези организации и държави, Турция успешно допринесе за формирането на техния дневен ред и прилагането на политиката.
Въпреки критиките към Турция, че има противоречиви външнополитически мотиви, реалността е ясна: Турция е единствената страна, която може да преговаря и да поддържа канали за диалог с повечето участници.
В резултат на това Турция може да служи като строител на мост, основан на глобалната справедливост и равното представителство между Изтока и Запада със своите проактивни политики, особено във време, когато светът се бори с призрака на потенциална Трета световна война.
Превод: СМ