/Поглед.инфо/ За историята на Германия 9 ноември 1989 г., денят на падането на Берлинската стена, е „момент на щастие“, заяви германският канцлер Ангела Меркел в интервю за „Der Spiegel“. Нещо повече, „мирната революция“ и събитията от онези дни бяха „дело на самите граждани на ГДР“, подчерта ръководителят на немското правителство.
30 години след падането на Берлинската стена германците в източните и западните федерални земи в Германия все още „живеят по различен начин“, призна немският канцлер Ангела Меркел в интервю за Der Spiegel.
„Това че, че хората живеят различно в източната и западната част на страната, е факт. Трябва да говорим повече за това и да се стремим към взаимно разбиране“, призова ръководителят на немското правителство.
Независимо от това, на 9 ноември 1989 г., деня на падането на Берлинската стена, родената в Германската демократична република, Ангела Меркел все още счита за „момент на щастие“.
„За мен 9 ноември 1989 г. беше и си остава момент на щастие в немската история. От 1949 до 1989 г. толкова много хора от ГДР мечтаеха за свобода - и изведнъж имахме възможността да говорим открито за нея! Имаме право да говорим. И днес всеки има право да говори.“, отбеляза канцлерът на Германия.
В същото време, подчерта ръководителят на немското правителство, „мирната революция” и събитията от 9 ноември 1989 г. са „дело на гражданите на ГДР”.
В интервю за Der Spiegel Ангела Меркел също описа какво би направила, ако Германската демократична република все още съществуваше.
„Тогава бих могъл да сбъдна мечтата си: в ГДР жените се пенсионираха на 60-годишна възраст, а преди пет години щях да получа задграничен паспорт и да отида на пътешествие до Америка. В края на краищата пенсионерите в ГДР можеха свободно да се движат: работниците, които вече не можеха да донесат ползи за социализма, получаваха правото да пътуват извън ГДР, обясни германският канцлер. - Разбира се, щях да пътувам и из Западна Германия. При първото си пътуване в чужбина обаче исках да замина за Америка. Поради размера, разнообразието, културата. Това, за което мечтаех, е да видя Скалистите планини, да пътувам с автомобил и да отида на концерт на Брус Спрингстийн."
Превод: М.Желязкова