/Поглед.инфо/ Опитите на Китай да стане ключов играч в Арктика предизвикват скептицизъм в много страни, включително и Русия. Всъщност, въпреки тясното сътрудничество между Москва и Пекин, техните възгледи за северния регион „имат фундаментални различия“, пише американският професор по политология Елизабет Вишник в статия, публикувана от The Diplomat.
Китай се стреми да се превърне в ключов глас в арктическите дела Тези действия обаче бяха посрещнати със скептицизъм и дори тревога от държавите в региона. Освен това само няколко от неговите инвестиционни инициативи в тази област са дали плод, пише в статия за The Diplomat Елизабет Вишник, професор по политически науки в Държавния университет в Монклер, САЩ,.
Не толкова отдавна стратегическият партньор на Пекин Москва пое председателството на Арктическия съвет за двугодишен мандат. Новият й статут обещава на Китай, който е наблюдател в организацията от 2013 г., не само нови възможности, но и рискове, казва експертът.
По мнението на Вишник, за разлика от повечето други региони на света, Арктика е до голяма степен затворен клуб. Следователно Китай трябваше да разчита на други партньори за напредване на своите интереси, по-специално на Русия.
Участието на Китай в руските енергийни проекти се оказа решаващо за претенциите му за икономическо присъствие в Арктика. В крайна сметка много от инвестициите му в други инициативи - от странни (голф игрище в Северна Исландия) до стратегически (мина за редки метали в Гренландия) - все още не са дали резултат, твърди авторът на статията.
Китайско-руските отношения започнаха да се засилват след глобалната финансова криза от 2008 г., разказва тя.Тази тенденция се засилва след налагането на санкции от САЩ и ЕС срещу Москва, което намали достъпа й до чуждестранни инвестиции. Това позволи на китайските компании да придобият дял в проекти за LNG на Ямал и да работят с Русия по редица други свързани програми.
През последните години Москва и Пекин разшириха сътрудничеството си в Арктика. И двете страни провеждат редовен диалог между министерствата на външните работи и на експертно ниво. Те подписаха споразумение за сътрудничество по Северния морски път (NSR) и се ангажираха да работят заедно по Полярния път на коприната, който е част от Инициативата за пояса и пътя. През 2019 г. страните се договориха да създадат китайско-руски изследователски център за Арктика, предназначен да запълни още една празнина в тяхното взаимодействие в северния регион, отбелязва Вишник.
Въпреки тази дейност между двамата стратегически партньори по въпросите на Арктика има „някои фундаментални различия“. Русия първоначално се противопостави на статута на наблюдател за Китай и други страни в Арктическия съвет, докато те не се съгласиха да зачитат суверенитета на арктическите държави.
Всъщност въпросът за суверенитета остава препъни камък. Русия настоява за правото си да развива арктическия континентален шелф и да регулира движението по Северния морски път. Тази позиция потенциално ограничава независимата дейност на Китай, който защитава свободата на корабоплаването в региона, подчертава Вишник.
Освен това, според професора, в дългосрочен план всяко подобрение в отношенията на Москва със западните страни ще бъде в ущърб на Пекин. В крайна сметка китайските експерти са наясно, че технологиите и сътрудничеството с тяхната страна в Арктика не са първоначалният избор на Русия.
Докато много предизвикателства продължават да възпрепятстват американско-руското сътрудничество в Арктика, Москва има и партньори, различни от Китай. Пекин прави бизнес и с други азиатски страни-наблюдатели на Арктическия съвет, включително Индия, Южна Корея и Япония.
На неотдавнашната кръгла маса във фондация „Горчаков“ експертът от Санкт Петербург по Арктика Александър Сергунин отбеляза, че много проекти с участието на Поднебесната империя все още остават неизпълнени. Например предложението на китайската корпорация Poly Group да инвестира 5,5 млрд. долара в развитието на пристанището Архангелск. В същото време се развиват инициативи с Южна Корея и Япония въпреки санкциите на Запада.
Дън Байси, говорител на Китайския полярно-изследователски институт, отбелязва, че въпреки напредъка в сътрудничеството с Русия по проектите за втечнен природен газ Ямал, китайските компании са загрижени за високите разходи и липсата на инвестиции в руската Арктика. Затова те са по-заинтересовани от развитието на Полярния път на коприната като морски проход към Северна Европа.
Въпреки някои нови възможности за диалог, представени от председателството на Арктическия съвет и планираната среща между Джо Байдън и Владимир Путин, списъкът на противоречията между Русия и западните държави остава дълъг. Някои се страхуват, че това допринася за укрепването на регионалните амбиции на Китай. Въпреки че засега няма следи от открито китайско-руско военно сътрудничество в Арктика, анализаторите посочват потенциални военни приложения за научни изследвания, включително подводно картографиране и сензори.
Китай обаче е работил с Финландия, а не с Русия, по първия си собствен ледоразбивач „Xue Long 2.“. Освен това все още не е известно доколко Москва е готова да помогне на Пекин да разшири своите възможности за арктическо корабоплаване.
Освен това Китай все още не е инвестирал в нито едно руско пристанище в Арктика и в региона не е имало съвместни военноморски учения. Русия остава посредник за КНР, докато централната част на Северния ледовит океан не стане плавателна и корабите вече няма да се нуждаят от помощта и регулирането на Москва при преминаването по Северния морски път.
„Начинът, по който Русия се справя с арктическите амбиции на Китай, ще разкаже много за качеството на китайско-руското партньорство и руските приоритети в Арктика. Досега Русия предпочиташе да променя партньорите си в региона и да използва своето председателство (в Арктическия съвет), за да развива своите вътрешни интереси - курс, който потенциално би могъл да се противопостави на усилията на Китай да отстоява по-широкия си регионален дневен ред ", заключава Елизабет Вишник ...
Превод: ЕС