„Възходът на национализма“ и заплахите за либерализма по света представляват важни стратегически проблеми за европейските демокрации, пише Люк Купър, член на групата за конфликти и гражданско общество в Лондонската школа по икономика и политически науки, в статия за The Guardian. Според експерта, Доналд Тръмп и Владимир Путин говорят на „езика на расата и нацията“, а в международната дипломация се придържат към принципа „победителят получава всичко“; тези „нови авторитарни лидери“, подкопавайки многостранния световен ред, представляват заплаха за завръщането на предишната ера - ерата „не на институции, а на империи“.
В такава среда от голямо значение за бъдещето е именно Европа, подчертава Купър. Според американския историк и преподавател от Йейлския университет Тимоти Снайдер ЕС се състои главно от държави, които „са били принудени да изоставят собствените си империи и затова не са имали друг избор, освен да тръгнат по пътя на многостранния ред“. Междувременно европейските националисти заменят тази реалност с „мита за националното“ и тези движения вече придобиха сериозна тежест в вътрешноевропейската политика: фигури като Матео Салвини, Виктор Орбан и Ярослав Качински „яростно отправят предизвикателство към либерализма“, предупреждава авторът на статията.
Това повдига въпроса как „демократичните лидери“ трябва да реагират на появата на ново поколение държавници, които не вярват във взаимното сътрудничество, продължава Купър. Според изследователя творбите на немския социолог Макс Вебер могат да помогнат да се отговори на този въпрос. Вебер предложи да се разделят понятията "отговорност" и "убеденост": той предупреди, че действайки с убеденост, можете да правите грешки и да стигнете до грешни последици - в този случай е по-добре да проявите отговорност и да вземете предвид "човешките слабости". В същото време може да се прояви безотговорност и, напротив, да се действа без убеждение, а ЕС, очевидно, рискува да попадне в този капан, убеден е Купър.
Въпреки голямото внимание, което обръщат сега на Брекзит, на последното заседание на Европейския съвет бяха взети не едно, а цели три решения, които ще имат голямо значение за бъдещето не само на Европа, но и на целия свят, се подчертава в статията. Освен това и в трите решения се вижда просто „неспособността да се действа убедено за защитата на либералните ценности“, пише авторът.
Първо, според Купър, ЕС сключи споразумение с британския премиер Борис Джонсън, което представлява заплаха за икономическото сътрудничество в Европа. Тази сделка ще помогне да не се надхвърля допустимото от гледна точка на Европейския съюз по въпроса за ирландската граница, но тя просто няма други положителни аспекти - „тласна по-голямата част от Обединеното кралство към бъдеще, в което няма да има гаранции за правата на работниците и потребителите, както и екологичните стандарти", което означава, че тя поставя основата за създаването "в непосредствена географска близост на ЕС на конкурент агресивно елиминиращ всички регулаторни механизми", оплаква се експертът. Джонсън бързо ще се озове „в обятията на Америка на Тръмп“ - особено след като Вашингтон вече обеща да сключи търговско споразумение с Лондон възможно най-скоро - и „ще създаде безспорно токсична смес от национализъм и свободна пазарна икономика“, която заплашва демокрацията по целия свят, сигурен е той.
Второ, когато Турция атакува кюрдските райони на Сирия, ЕС „избра лесния път, предпочитайки думи на осъждане пред реални дела“ и не наложи тежки икономически санкции срещу Анкара, нито предостави военна помощ на кюрдите, нито въведе мироопазващи сили в региона, се отбеляза в статията. Това решение изостри ефекта от минали грешки на ЕС в Сирия. Държавите от ЕС не решиха бежанската криза като хуманитарна катастрофа, а като проблем, застрашаващ сигурността им, като сключиха споразумение с Турция, което трябваше да попречи на мигрантите да влязат в Европа със сила. Междувременно режимът на Асад, с подкрепата на Владимир Путин, вече навлезе в кюрдските територии, „като спечели голяма победа и бележи краха на демократичните надежди на Сирия“, припомня авторът.
Трето, лидерите на страните от ЕС отстъпиха от обещанията си към народите на Балканите, отказвайки се под натиска на Франция да започне преговори за присъединяване към блока със Северна Македония и Албания, убеден е Купър. Според анализатора, като предприе такава стъпка - и той е мотивиран, както мнозина смятат, от враждебното отношение на французите към имиграцията - френският президент Еманюел Макрон даде сили на националистите в целия Балкански регион.
Всички тези решения на Брюксел може да се окажат сериозни грешки на фона на глобалния „стремеж към авторитаризъм“, смята изследователят. „Отправната точка на европейската дипломация трябва да бъде признаването на факта, че демокрацията е в опасност по целия свят. Трябва да се опитаме да изградим такъв ЕС, който да бъде отворен за останалия свят и постоянно да отстоява демократичните ценности, върховенството на закона и социалната справедливост и в същото време да има строг подход към ултрадесните. Но вместо това се страхувам, че противниците на световната демокрация се засилват“, заключава той.
Превод: М.Желязкова
