/Поглед.инфо/ Отварянето на турската граница за бежанци от Ердоган представлява заплаха за сигурността в Европа, но това не е толкова опасно, колкото почти неприкритата цел на Ердоган, заяви тунизийският философ и журналист Мезри Хадад. В статия за Le Figaro той пише, че „турският автократ“ се опитва да завлече Запада в открит военен конфликт с Русия в Сирия, а зад неговите действия и мотиви се крие опасен панислямистки и нео-османски проект.
Турският президент Ердоган отново се зае с миграционния шантаж и отвори сухопътните и морските граници с Гърция за хиляди бежанци, които могат да включват терористи, които са обръснали брадите си и са премахнали бурката си, заяви тунизийският философ и журналист Мезри Хадад. Именно те са неговите сили за възпиране, „неговият човешки тръбопровод, който е предназначен да подчини Европейския съюз на неговите ислямистки и експанзионистични постановления“, пише Хадад в статия за Le Figaro.
Причината за новата миграционна криза беше освобождаването на провинция Идлиб, един от последните бастиони на терористите, които режимът на Ердоган подкрепя от началото на „Арабската пролет”.
„Идлиб е вид фортпост на турските спомагателни сили - джихадисти - на сирийска територия. За да оправдае защитата на тези терористи, турският автократ привежда отбранителни и дори хуманитарни аргументи. Всъщност всичко това е измама от страна на Ердоган, който самият не позволява на сирийците да се върнат в селата си, превръщайки ги в разменна монета и лост за натиск върху Европа.“, пише авторът на статията.
Ердоган, смята Хадад, се опита да оправдае плана си за окупацията на сирийските територии, принуждавайки европейците да повярват, че искат да не допуснат нашествието на хиляди сирийски бежанци и затова трябва да се доверят на Турция, за да задържи тези хора в Идлиб и Алепо. Но европейското ръководство вече няма да позволи да бъде измамено толкова просто: макар да му отне много време, за да разбере ситуацията, сега то знае, че турският режим е установил тесни връзки с главните терористични организации.
Но отварянето на турската граница не само представлява заплаха за сигурността и гражданския мир в Европа. Това далеч не е толкова опасно, колкото почти неприкритата цел на Ердоган: да вкара Европа в открит военен конфликт с руско-сирийската ос. Той проявява двуличие и не се притеснява от противоречията. От една страна, той купува ракети, които представляват потенциална заплаха за ЕС и НАТО. От друга страна, той изисква европейските държави да го подкрепят в борбата срещу Сирия и нейните руски съюзници в името на трансатлантическия съюз, който задължава държавите, които са го подписали да предоставят съдействие и помощ на всеки друг член в случай на заплаха или агресия.
Основният проблем е, че Турция не е жертва на агресия. Тя е агресор по отношение както на Сирия, където се стреми да задържи помощните си войски от терористи, така и към Гърция, върху която хвърли миграционна бомба, което е равносилно на обявяване на война.
„Зад всички настоящи действия и мотиви на Ердоган се крие опасен панислямистки и нео-османски проект. Необходимо е да бъде разкрит и да се води борба срещу него.“, заключава Мезри Хадад.
Превод: М.Желязкова