/Поглед.инфо/ Подписването на споразумението между САЩ и „Талибан“ е важен коз за Доналд Тръмп, който в предишната си предизборна кампания обеща да върне американските войници, пише кореспондентът на Le Figaro Жан-Марк Гонин. Ако обаче погледнем ситуацията в самия Афганистан, става ясно, че споразумението на страните прилича повече на неутралитет, отколкото на опит за възстановяване на мира в страната.

Споразумението между САЩ и „Талибан“*, подписано на 29 февруари в Доха, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, не пропусна да нарече „историческо“. Както отбелязва кореспондентът на Le Figaro Жан-Марк Гонин, само времето ще покаже дали споразумението ще бъде наистина такова.

Според условията на споразумението НАТО трябва да изтегли силите си от Афганистан в рамките на 14 месеца, сред контингента на съюзниците има 12 хиляди американски войници. Според автора на статията дългоочакваното завръщане на военните в къщи е солиден коз за предстоящите избори за президента Доналд Тръмп, който даде съответното обещание по време на миналата си предизборна кампания през 2016 година.

Както напомня Гонен, Америка е изпратила войските си в Афганистан, за да се бори срещу Ал Кайда** през октомври 2001 г., веднага след атаките на 11 септември. В операцията, наречена „Несъкрушима свобода“, участваха и други държави, включително Франция, която отдели около 4 хиляди войници от 2010 г. до 2014 г.

Журналистът Le Figaro обръща внимание: „мастилото не успя да изсъхне“ на новото споразумение, когато след няколко дни на прекратяване на огъня в Афганистан, актовете на насилие се възобновиха. „Защото това, за което страните се споразумяха в катарската столица, е по-скоро споразумение за неутралитет между САЩ и талибаните, отколкото за възстановяване на мира в Афганистан“, твърди Гонен.

Така САЩ и „Талибан“ постановиха, че преговорите между враждуващите страни в страната трябва да започнат на 10 март, но вече е ясно, че това ще бъде труден процес. Още в Доха талибаните поискаха незабавното освобождаване на 5 хиляди затворници, но афганистанският президент Ашраф Гани няма да пусне "редкия коз", който той може да използва на масата за преговори. Към този „диалог на глухите“ се добавя и проблемът с липсата на легитимност на президентството на Гани - само 20% от избирателите участваха в последните избори и не всички са доволни от резултата от гласуването.

Гонен подчертава, че влизайки във военната операция в Афганистан през 2001 г. САЩ и техните европейски съюзници са дали много обещания - например никакво задължително носене на бурките за жените, никакви забрани за образование на момичета в училищата и никаква „средновековна несправедливост“. Изминаха почти 20 години, а талибаните са основната сила в страната. Въпреки помощта на американците, Кабул запазва властта само над една трета от територията. Без подкрепата на Вашингтон, вероятно още по-малко.

При такива обстоятелства е трудно да не си припомним Парижкото мирно споразумение от 1973 г., което сложи край на войната във Виетнам. Веднага след като американците си тръгнаха, само след 2 години, силите на Северен Виетнам превзеха Сайгон. За цялото време, когато САЩ провеждаха своята операция в Афганистан, талибаните не изоставиха своите основни възгледи както за правата на човека като цяло, така и за правата на жените в частност.

* „Талибан“ - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 14 февруари 2003 г.

** Ал Кайда - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 14 февруари 2003 г.

Превод: М.Желязкова