В неделя Хуан Гуайдо, действащ президент на Венецуела на 5 януари 2019 г. и преизбран за председател на Народното събрание на 5 януари 2020 г., завърши европейското си турне, съобщава Le Figaro. С пътуването си Гуайдо за втори път предизвика Николас Мадуро, игнорирайки забраната да напуска страната, наложена малко преди назначаването му за държавен глава. За първи път на 23 февруари 2019 г. той се опита да снесе хуманитарна помощ от Колумбия, което доведе до жестоки сблъсъци, особено по моста “Симон Боливар”, свързващ двете страни. Гуайдо успява безопасно да се върне и да си уреди дипломатическата защита на европейците, както и подкрепа за привържениците си. Въпреки това, сега много жителите на Венецуела се съмняват в действията на своя президент и е по-малко вероятно да се присъединят към опозиционните митинги.
Според френски вестник Гуайдо е дошъл в Европа, за да убеди другите страни да го подкрепят и да наложи нови санкции срещу чавизма. Лидерът на опозицията се срещна с Борис Джонсън в Лондон, Еманюел Макрон в Париж и говори на Световния икономически форум в Давос, но европейските държави не са направили нито едно изявление за намерението си да повлияят на политическите процеси във Венецуела. Испанският премиер Педро Санчес дори разгневи венецуелския си колега, като изпрати на свое място министъра на вътрешните работи. В неделя опозиционният лидер отлетя за Канада, за да се срещне с премиера Джъстин Трюдо.
Отбелязва се, че почти точно преди година Хуан Гуайдо, тогава председател на Народното събрание, се обяви за действащ президент с обещание бързо да сложи край на "диктатора" Николас Мадуро. Дълго време очакваше подкрепата на армията, но тя остава вярна на официалния режим. „Нито опозицията, нито чавизмът се засилиха през последната година. И двата отслабнаха”, коментира Паула Васкес, антрополог от Националния център за научни изследвания (CNRS). Според нея хаосът в град Маракайбо доказва, че „правителството на Мадуро е позволило на анархията да завземе по-голямата част от страната“. Експертът подчертава, че правителството и въоръжените сили се концентрират върху стратегическите въпроси, както и попълването на хазната чрез разработване на мини и добив на нефт в съгласие с руската компания “Роснефт”. "Тази страна се управлява от военните, но военните не контролират територията", казва Паула Васкес, цитирана от Le Figaro. „Виждаме повече от всякога преди парадокса на диктатурата, която не успява да установи ред в собствената си страна.“
Превод: В. Сергеев
