Дълго време единствената заплаха за сближаването на Североатлантическия алианс остава Русия на Путин, наследник на СССР и Организацията на Варшавския договор, но сега опасността се крие в самия блок, пише Le Figaro. Така например Доналд Тръмп смята алианса за „остарял“, а Турция, която охраняваше югоизточния му фланг, благодарение на ревизионисткия си президент, придава актуалност на думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО. Наскоро френският президент в по-мека форма заяви, че Турция "вече не е партньор" в Средиземно море: излага алианса на смъртна опасност.
От няколко години Анкара принуждава НАТО да поглъща поредното горчиво хапче всеки месец. Така в Либия тя нарушава ембаргото за оръжие, а в Сирия се бори с кюрдите и поставя в двусмислено положение съюзниците, които се противопоставят на ИДИЛ*. В Ирак турските операции срещу Кюрдската работническа партия в северната част на страната пречат на алианса да помага на националните сили в борбата им срещу влиянието на „Ислямска държава“ и Иран. В източното Средиземноморие провокациите на президента Ердоган поставиха двама членове на НАТО на ръба на войната. И накрая, Турция се доближи до Русия, след като закупи руската ПВО С-400, които са несъвместими със стандартите на Североатлантическия алианс.
Както се отбелязва в статията, от влизането си в НАТО през 1952 г. Турция винаги е била труден съюзник, но като цяло партньорите на блока, чрез преговори, успяха да я задържат в своите редици. Сега обаче, поради факта, че САЩ се оттеглиха на заден план, Турция на Ердоган се превърна в проблем: тя блокира всички предложения за партньорство в алианса, не позволява да се поддържат отношения с ОАЕ, Австрия, Египет и Армения, а също така се намесва в мисиите на НАТО - например заплашва да изгони делегациите на съюзниците от военната база в Инджирлик. Освен това Анкара постоянно шантажира Европа с миграционната криза.
Независимо от това Турция, която дълго време беше стълб на НАТО, сега е нестабилна: турската армия е загубила своята сила и авторитет, ВВС са се превърнали само в собствена си сянка след жестоките чистки, до които доведе опита за преврат през 2016 г. Освен това страната се отдалечи от ценностите на Североатлантическия алианс. Според един от експертите на френския вестник Ердоган разчита на „ислямско-националистическия агресивен дискурс, основан на реваншизма“ и се опитва да промени съществуващия международен правен ред, като същевременно потъпква секуларизма на съвременна Турция, правата на човека и фундаменталните ценности.
Според един от наблюдателите в Европейския съюз, в Североатлантическия алианс става трудно да се работи с такъв съюзник, който отрича демократичните ценности, които стоят в основата му. Според изданието обаче, малко е вероятно Турция да напусне НАТО: уставът не предвижда възможност за налагане на санкции срещу един член на алианса или изгонването му, тъй като според правилата съюзниците трябва да стигнат до консенсус.
От своя страна Анкара може да се оттегли от НАТО, като е уведомила блока за своето решение година преди това. „Но Ероган няма да направи това, защото знае, че членството в НАТО му придава значение в очите на Владимир Путин, казва военен източник, запознат с въпроса. - Кремъл подкрепя Ердоган, включително за да може да го използва в кампанията си за отслабване на НАТО." Междувременно вътрешните атаки от турския президент, заедно с външните от руския президент, продължават да измъчват алианса.
Изборите в САЩ може да станат решението на проблема: демократът Джо Байдън се изказа в подкрепа на НАТО. Съюзниците обаче се опасяват, че ако спечели, Тръмп ще реши да се оттегли от Североатлантическия алианс - сценарий, който е обсъждан неведнъж насаме, каза в книгата си бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън. В този случай Владимир Путин ще спечели голяма победа, обаче, отбелязва Le Figaro, засега това е само разсъждение.
* "Ислямска държава" (ИД) - организацията е призната за терористична с решението на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.
Превод: М.Желязкова
