/Поглед.инфо/ Закупуването и разполагането на турски бойни дронове от Украйна отново разпали териториалния конфликт, тлеещ по източната й граница, с известно предупреждение за вероятност от по-нататъшна ескалация.
Киев продължава напред с плановете си да закупи десетки произведени в Турция безпилотни бойни летателни апарати Байрактар TB2 (UCAV). Придобиването е част от по-голямо начинание за сътрудничество в областта на отбраната с Анкара, включващо производството на дронове Байрактар на украинска земя.
По-рано тази седмица беше разкрито, че украински дрон Байрактар е унищожил опълченска артилерия в района на Донбас по време на първата си бойна мисия. Родион Мирошник, представител на самопровъзгласилата се Луганска народна република (ЛНР), обвини Киев в нарушаване на Минските споразумения:
„През септември 2014 г. Киев подписа меморандум, предвиждащ директна забрана за полети на бойна авиация и чуждестранни безпилотни летателни апарати (БЛА). Но [командирът на украинските въоръжени сили Валери] Залужни съобщава за полети и дори бойно използване на БЛА по линията на съприкосновение. Следователно, на него просто не му пука за задълженията на Киев по Минските споразумения", казва още той.
Твърденията на Мирошник бяха подкрепени от германското външно министерство, което отбеляза в изявление, че Берлин е „много загрижен“ за удара с дронове и че споразуменията от Минск разрешават използването на дронове само от мисията на ОССЕ.
Украинските власти обаче твърдят, че ударът не е нанесен в нарушение на споразуменията от Минск, тъй като се твърди, че дронът не е пресичал официално очертаната „линия на контакт“ между правителството и сепаратистки сили.
Алексей Арестович, говорител на украинската делегация в Тристранната контактна група (ТКГ) за разрешаване на конфликта в Донбас, настоя, че „използването на местни [украински] дронове не е забранено от Минските споразумения“. Украинският външен министър Дмитро Кулеба добави на пресконференция, че „Украйна не е нарушила нищо“, като вместо това аргументира, че сепаратистите нямат законно право да разположат унищожената артилерия толкова близо до линията на съприкосновение.
Въздушният удар предизвика вълна от тревога в Москва.
„Искам още веднъж да спомена, че конфликтът в Югоизточна Украйна няма военно решение, както беше признато от всички онези страни, които толкова се притесняват от цивилното население и като цяло от ситуацията в Украйна. Опитите да се уреди със сила ще имат много плачевни и донякъде неизчислими, но като цяло трагични последици“, каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
Някои видни руски коментатори стигнаха по-далеч. „Киев играе изключително опасна игра“, каза популярният телевизионен водещ на токшоу Владимир Соловьов по време на петъчното издание на вечерното му предаване по руската телевизия.
„Те провокират републиките [Донецк и Луганск] да предприемат ответни мерки, което означава голяма война", каза той.
"При тези обстоятелства Москва ще бъде изправена пред сериозен избор. Но изобщо не виждам избор. Имаме изявление на руския президент, което всички помним: всякакви внезапни ходове от тяхна [Киев] страна ще постави под въпрос тяхната държавност", добави водещият.
Соловьев вероятно има предвид изявлението на Путин от юни 2018 г., че предполагаемите военни „провокации“ на Киев срещу сепаратистите в Донбас „ще имат тежки последици за украинската държавност като цяло“.
Разгръщането на Байрактар от страна на Украйна идва скоро след посещението на министъра на отбраната Лойд Остин в Киев по-рано този месец.
„Бих искал само да отбележа, че никоя трета страна няма право на вето върху решенията за членство в НАТО“, отговори Остин на въпрос от украински журналист за противопоставянето на Русия на стремежите на Украйна за членство вНАТО.
„Украйна има право да решава собствената си бъдеща външна политика и ние очакваме, че те ще могат да направят това без никаква външна намеса", каза американецът.
Забележките на Остин предизвикаха бърз упрек от Кремъл.
„Отбелязахме агресивния русофобски тон на изявленията, направени от ръководителя на Пентагона, който пряко подкрепи реваншистките настроения на киевската партия на войната“, каза Захарова.
„Това не само провокира напрежение по линията на контакт в Донбас, но и повдига сериозни въпроси относно придържането на Вашингтон към собствените му изявления за готовност да улесни изпълнението на Минските споразумения", заяви тя.
Въпреки нестандартния им характер – и липсата на потвърждаващи изявления или политики от администрацията на Байдън – коментарите на Остин помогнаха не помогнаха с нищо, за да разсеят дългогодишния страх на някои в Москва, че Белият дом тихо проправя пътя за постепенното присъединяване на Украйна към НАТО.
Има някои ранни признаци, че реакцията на Кремъл на тези предполагаеми „провокации“ може да надхвърли грубите думи. Според разкази на очевидци, публикувани в социалните медии, въоръжените сили на Русия координират широкомащабни трансфери на оборудване на запад – включително танкове Т-80У, гаубици 2С19 Мста, ракетни системи с малък обсег, бойни пехотни машини (БМП) и логистични превозни средства – в посока Украйна.
Майкъл Кофман, директор на изследванията за Русия в Центъра за военноморски анализи и старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност (CNAS), обърна внимание на тези докладвани движения.
„Бих наблюдавал по-внимателно военната ситуация около Украйна. Нещата се движат. Не изглежда като това, което се случи през март-април“, написа в Туитър той, визирайки масовото струпване и последващото разпръскване на руските сили по източната граница на Украйна по-рано тази година.
„Смисълът на моя коментар за Украйна е, че мисля, че има развиваща се ситуация и тя може да се превърне в нещо значимо. Да, през зимата (като 2015 г.). Не в следващите няколко дни, а седмици/месеци. Като цяло, не мисля, че гледаме учения или редовни тренировки“, добави Кофман.
Превод: СМ