Според въображението на американците, поредната световна война започва през 1988 г., когато съветските войски навлизат на европейска територия, за да унищожат НАТО. По това време в най-голямата битка, разгръщаща се в океана след Втората световна война, крайцерът „Киров“ проект „Орлан“ се сблъсква с американския броненосец „Айова“. Съветският ядрен крайцер е въоръжен с двадесет противокорабни ракети “Гранит” и доста мощна система за противовъздушна отбрана, докато основното въоръжение на Айова са шестнадесетинчови оръдия (калибър от около 40 сантиметра).
В случай, че корабите се намерят взаимно на разстояние 300 мили, според американците, Киров едновременно ще използва всичките си резерви “Гранит”, за да унищожи противника, след което остава практически без въоръжение. Заслужава да се изясни, че цялата ситуация се основава на спекулации и необосновани предположения, така че само девет от 20 ракети успяват да ударят Айова. Фантазията се развива допълнително, така че “Айова” не само не потъва, но успява да продължи битката, след като беше ударена от девет свръхзвукови ракети, носещи половин тон експлозиви. Американският боен кораб обаче все пак няма да успее да настигне противника - за да стреля по Киров, трябва да се приближи до него на разстояние по-малко от 20 мили, което съветските моряци не биха допуснали.
В резултат на това, американците стигат до заключението, че корабите се разминават. „Киров“ е обезоръжен, „Айова“ е бита, но може да се ремонтира. Но съветският кораб не успява да изпълни основната си задача и да унищожи американските самолетоносачи, тръгнали към съветския бряг.
Такива милитаристични фантазии всъщност не носят практически смисъл, за разлика от изследванията, проведени от професионални анализатори. Заключенията на експертите са малко по-малко оптимистични. Както беше съобщено по-рано, американските анализатори са стигнали до заключението, че войниците от НАТО няма да защитават балтийските държави, ако се присъединят към Русия.
Превод: В.Сергеев
