На 7 декември тази година, френският президент Еманюел Макрон и неговият египетски колега се срещнаха в Париж, за да обсъдят отбранителното и икономическо сътрудничество.
Това се случва на фона на призиви за прекратяване на връзките поради нарушения на правата на човека.
Президентът Макрон защити позицията си да не поставя условия за сътрудничеството и търговията, свързани с правата на човека и добави, че смята, че:
"Е по-ефективно да има политика на диалог, отколкото политика на бойкот, която би намалила ефективността на един от нашите партньори в борбата срещу тероризма и за регионална стабилност."
Еманюел Макрон имаше предвид ключовата роля на Египет в противодействието на терористите в Северен Синай и подкрепата на страната за либийския военачалник генерал Халифа Хафтар.
Обосновката на позицията на президента Макрон произтича от ролята на Египет в борбата с тероризма в региона.
В миналото френският президент изрази загриженост, че Кайро ще потърси подкрепа от противниците на Запада, включително Русия и Китай, ако не получи достатъчно помощ от Европа.
Администрацията на Джо Байдън ще бъде изправена пред подобна безизходица по отношение на Саудитска Арабия. Рияд счита Иран и неговия потенциал за придобиване на ядрена бомба за екзистенциална заплаха.
Заедно със съседите си от Персийския залив, Рияд яростно води кампания срещу Съвместния всеобхватен план за действие на администрацията на Обама (JCPOA) от 2015 г.
Саудитска Арабия правеше това, вярвайки, че споразумението само ще подобри икономическото състояние на Иран и следователно ще увеличи способностите му за създаване на ядрено оръжие.
Решимостта на Рияд да си набави възпиращи способности в светлината на натрупването на оръжеен арсенал от Иран доведе до разработването на собствена ядрена програма.
Но ненадеждността на американските гаранции го накара да потърси помощ с тази програма другаде.
През август Рияд се обърна към Китай за помощ в развитието на ядрените си технологии. Това "тайно" споразумение доведе до създаването на съоръжение за добив на уранов "жълт кекс" от урановата руда в северозападна Саудитска Арабия.
Подобно развитие подчертава, че без ясна и устойчива подкрепа от Съединените щати, страните от Персийския залив ще започнат диалог с американски противници, включително Китай.
Избраният президент Джо Байдън обяви каква политика планира по отношение на Саудитска Арабия миналата година. Това се случи по време на основния дебат на първичните избори в Демократическата партия.
Той заяви, че ще даде ясно да се разбере, че САЩ няма да "продават повече оръжия на тях [Саудитска Арабия]."
"Ние щяхме всъщност, да ги накараме да си платят цената и да ги накараме всъщност, да станат париите, каквито са", заяви тогава новоизбраният президент демократ.
Подобно на натиска, пред който президентът Макрон е изправен за да бойкотира Египет въз основа на проблемите с правата на човека, Джо Байдън ще бъде свидетел на призиви за прекъсване на диалога и подкрепата за Саудитска Арабия.
Двупартийните призиви за осъждане на Рияд, както от Републиканската, така и от Демократическата партия, със сигурност са добре обосновани и аргументирани.
През последните няколко години светът стана свидетел на бомбардировъчните кампании на Саудитска Арабия в Йемен, които доведоха до хиляди цивилни смъртни случаи.
Освен това видяхме и проваления процес и последващи присъди за убийството на журналиста Джамал Хашоги, а наскоро и "тайната" ядрена уговорка с Китай.
Логично е стратегията на Съединените американски щати да се стреми да осигури регионална сигурност, като ограничи вредни действия като тези.
Отмъщението за убийството на журналиста Джамал Хашоги през 2018 г. от саудитските правителствени агенти в саудитското консулство в Истанбул изглежда е приоритет за помощниците на Джо Байдън и много демократи.
Дори и подобен ход да нанася сериозни вреди на отношенията между Съединените щати и Саудитска Арабия.
Защо? Защото той беше журналист от Уошингтън Пост, който имаше тесни връзки с вашингтонските политици и властови посредници и влиятелни личности.
Въпреки това, наказването на Саудитска Арабия за нейното представяне в областта на правата на човека чрез прекратяване на диалога и бойкот на всички форми на сътрудничество би било изключително вредно за регионалната стабилност.
Ако администрацията на Джо Байдън възстанови ядрено споразумение с Иран и не включи страните от Персийския залив в разговора, Рияд и съседите му могат да потърсят помощ от американските противници и да работят за осигуряване на собствените си средства за възпиране.
По същия начин, ако президентът Джо Байдън прекрати всякакъв диалог с Рияд, саудитците не биха намерили причина да ограничават бруталната си военна тактика в Йемен.
Да се надяваме че, екипът на президента Байдън ще осъзнае, че ако Саудитска Арабия и нейните съседи повярват, че Съединените щати няма да ги оставят в прахта, докато Иран продължава да разширява своето регионално влияние, те ще бъдат по-малко склонни да създават свои собствени възпиращи фактори и да заменят своите отношенията с Америка с нови споразумения.
* Мая Карлин е анализатор в Центъра за отбранителна политика във Вашингтон. Бивш стипендиант по програмата "Анна Собол Леви" в IDC Herzliya, Израел, където завършва магистратура по антитероризъм.
Превод: СМ
