Миналата седмица The Hill публикува статия, озаглавена "ВМС на САЩ върви ли по течението?" Истинският въпрос обаче е дали ВМС на САЩ са готови за конфликт с противник, който е толкова въоръжен колкото и ВМС на САЩ, пише The Hill.
Разбира се, същият въпрос може да се зададе и на други военни ведомства – армията, военновъздушните сили и морската пехота. От 1945 г. обаче армията, и авиаторите, и КМП няколко пъти са участвали в истинска война. Що се отнася до ВМС, последната им голяма битка на практика е десантът на Окинава в средата на 1945 г.
В същото време ВМС участва във военни действия в Корея, Виетнам, Афганистан и Ирак. Тогава обаче огънят падна главно върху морската авиация, морските тюлени и военноморските строителни батальони, както и някои моряци, които се биеха в плитки води и не участваха в колосални морски битки като битката при Ютланд и Мидуей.
По време на Студената война американските подводници играха опасна игра на котка и мишка със съветските си колеги. В Съединените щати обаче няма адмирал, който да командва флоти, които да се бият с други флоти.
В момента Китай и Русия са ангажирани с модернизацията на своите въоръжени сили. Стратегията на Тръмп беше насочена към предотвратяване на китайско нахлуване в Тайван и руска офанзива в Балтийските страни. Сега медиите се чудят дали американската армия ще успее да попречи на Китай да завземе острова, при това независимо дали САЩ влизат във войната за Тайван или не. Вероятността за такъв резултат обаче сега е малка.
Масовият пожар в USS Bonhomme Richard и последвалият опустошителен доклад за инцидента отново повдигнаха въпроси относно компетентността на ВМС. „Ако флотът не е готов да се бори с пожар на голям военен кораб, готови ли са да се бият в голяма война? Мнозина ще сметнат това сравнение за неправилно, тъй като в този случай ставаше дума само за около 290 бойци. Независимо от това, не бива да си затваряме очите пред тази перспектива, отказвайки да я проучим допълнително “, отбелязва вестникът.
Прегледът на оперативната готовност за 2017 г. Показа печални резултати. В хода му бяха идентифицирани културни проблеми, много от които все още не са отстранени. В същото време беше отбелязано, че Китай представлява „екзистенциална заплаха“ за ВМС и КМП. И така, какво се промени оттогава?
Младшите военноморски командири се оплакват от спада в квалификацията, нивото на бойна готовност и морала. Това е разбираемо, въпреки че тези мнения често се основават на някакъв вид отделни наблюдения и слухове. Но на тези сигнали обръща ли се внимание на върха?
Всички тези тревожни симптоми се засилват и от състоянието на бюджета за отбрана. Въпреки че Съединените щати харчат повече за отбрана в реално и относително изражение, отколкото по времето на Рейгън, силата им намалява. В продължение на много години Пентагонът работи при липса на одобрен бюджет, разчитайки на все нови и нови резолюции, които пречат на прогресивното му развитие и ефективното използване на ресурсите.
Какво трябва да направим? В старите времена всички бойни части на ВМС са били подложени на строги проверки за бойна готовност, докато ветераните от Втората световна война и до известна степен от Корейската война предават своя опит на бъдещите поколения.
Нищо от това не присъства днес. Това се дължи на това как културата и обществото са се променили; ведомствата са принудени да се занимават с микромениджмънт поради бюрократични и политически причини; освен това флотът никога не е участвал в големи войни през последните 80 години.
Очевидно военноморското образование трябва да бъде радикално преразгледано, с по-голям акцент върху тактическите, оперативните и стратегическите въпроси като част от развитието на критично мислене и аналитични умения.
Освен това трябва да се проверява бойната готовност на флотите за всички бойни действия, а командването трябва да има правомощия да използва силните страни и да коригира своите слаби страни.
„Да се надяваме, че флотът не трябва да води нова война. Но ако все пак започне, ще изпълнят ли изискванията и ще успеят ли да спечелят? Едва ли е възможно да се отговори на този въпрос без задълбочен критичен анализ“, заключава The Hill.
Превод: ЕС
