/Поглед.инфо/ На 5 юни някои отпразнуваха Деня на околната среда. Екологията днес активно се бута на преден план. Нека си спомним за подивялото дете Грета Тунберг, опитващо се с други деца да спре полетите на самолетите, защото тормозели облаците или по някаква друга, но като цяло сходна причина. Тоест днес празнува Грета и отново за пореден път пропуска училище, забавлявайки се на яхти с дърти милиардери - също толкова загрижени за екологията.
Мирча Елиаде, великият познавач на митовете и религиите, навремето казва: природата е напълно обусловена от културата. Това е значително по-дълбоко и от най-дълбоката екология. С други думи сама по себе си няма никаква природа. Природата е проекция на културата и нейното битие произтича от субекта, от духа и културата. Какъвто е духът, такава е и природата. И ако духът е прозрачен и чист, ако културата е възвишена и божествена, то такава ще е околната среда за човека.
Руските религиозни философи говорят за “софийността” на света. Светът е “софиен”, тоест пронизан от лъчите на Божествената мъдрост. Но отново не сам по себе си, а предвид пробива на човешкото битие към най-далечните и високи хоризонти.
Човек твори света заедно с Бог, а ако е без Бог, то безжалостно руши, изкривява го. Замърсява околната среда. Защото остава със замърсена душа или изобщо забравя за нея. Чисто плътският човек живее в чисто плътски свят. Той прави околната среда чисто плътска. Но това вече само по себе си е гадно - да се живее в плътски свят, гравитиращ към самия низ на непрекъснато разлагащото се тяло.
Напускайки рая, човекът започва да превръща обкръжаващия го свят в ад, в тържище, в обект на присвояване и експлоатация. Той започва да извращава природата, да вижда в нея единствено враг и обект за извличане на изгода.
Но такава природа е мръсна, агресивна, пълна с миазми на нечисто и разложено - това е също породено от човешкия дух. Падналият дух, болен и извратен. Каквато е културата, такава е и природата.
Околната среда е продукт на капитализма. Тя плътска, разпределена между субектите като частна или държавна собственост и с нея се търгува на пазарите. А всички отпадъци безпощадно се хвърлят в нея като в огромно, ширнало се сметище. Но това сметище не е просто творение на ръцете на човека, то е проекция на това, че самият човек на капитализма, материализма и Новото време е станал сметище.
И сега човекът започна да го забелязва. Но той вижда единствено, че положението е катастрофално лошо с околната среда. Може би искрено, но може би повече защото глобалистките фондове получават пари от това, той се загрижил да я спасява. Но това е просто лицемерие или глупост. Възможно ли е да подобрим нещо в природата, оставяйки човешкото общество в същото състояние? В същата духовна мръсотия?
Днес е обичайно да се казва, че живеем в ерата на капиталоцена. Както нов аналог на плиоцена, плеистоцене или холоцен. Именно тази капиталистическа култура, капиталистически, егоистичен и жесток мироглед е предопределен за съвременната природа. Тя може да се спаси само като се започне с най-важното - с човека. Човечеството от епохата на глобалния капитализъм умира и разпада като кулминацията на европейското Ново време. Именно в Новото време човечеството решава да убие Бог. И се самоубива.
А околната среда е просто огледало. В него съзерцаваме собствения си край.
И в такава ситуация са безсмислени опитите за „излекуване на огледалото“, докато се оригиналът се оставя в същото състояние.
Ако искаме да спасим природата, трябва да спасим културата, трябва да спасим човека. Целият проблем е в него и само в него. Всъщност екологията е област на парализираща илюзия, приспивна лъжа. Вместо истинския враг - европейската модерност и нейните материалистични идеологии, завършващи с либерализъм и глобализъм - ние сме поканени да се съсредоточим върху спасяването на пчелите. Вместо да се заемем с истинския враг - европейското Ново време и неговите материални идеологии, кулминиращи в либерализма и глобализма - ни предлагат да се съсредоточим върху спасяването на пчелите. Безспорно пчелите са прекрасни, трудолюбиви и мъдри. И наистина ги грози гибел. Но ако човек ще се движи в същата посока, както днес, то дори спасението на пчелите няма да промени нищо, още повече, че те просто ще измрат окончателно, ако човек повече няма култура. Нали самата природа е предопределена от културата и страда, когато културата се руши. А тя днес се руши.
Превод: В. Сергеев