На 4 март 2022 г. в Министерството на висшето образование и наука на Русия се проведе панелна дискусия между руския философ, писател, основател на руската школа по геополитика и евразиец Александър Дугин и 40 чуждестранни журналисти, акредитирани да работят в Русия по темата „Геополитическият фон на конфликта в Украйна.
„Няма да говоря за това кой е започнал всичко това, ще говоря защо се случи всичко това. Няма неутрални държави в геополитиката и на голямата шахматна дъска. Това, което се случва днес в Украйна, има геополитически и геостратегически характер. От години се опитваме да говорим и да преговаряме със Запада на западен език, но нищо не се получи, сега е моментът да започнем да говорим на руски. Това е сблъсък между континенталните държави – Хартланд от една страна, срещу морските държави – англосаксонците от друга. Този сблъсък беше неизбежен, въпреки че Русия се опита да го избегне. Русия умишлено наруши правилата на играта на Голямата шахматна дъска, където според англосаксонците има само един играч „Русия реши да премине в настъпление“, смята Александър Дугин.
“През последните 15 години, освен англосаксонците, на голямата шахматна дъска се появиха двама нови независими играчи, Русия и Китай, и ние сме свидетели на триполюсен световен ред. Макиндър в книгата си „Географската ос на историята“, както и Бжежински в книгата си „Голямата шахматна дъска“ пишат за важността на Украйна от геостратегически характер за Хартланда”, допълва той.
Според Дугин преди 30 години Русия приема западните неолиберални ценности и изоставя съветските ценности, ценностите на Руската империя, а Русия и руснаците се опитват да бъдат като Запада. Но този опит се проваля.
„Русия искаше да бъде наравно със Запада. Но Западът грубо отхвърли Русия. Русия е избрала свой собствен път и с право. Самата Русия е цивилизация, основана на християнски и традиционни семейни ценности. Русия днес е изолирана от Запада с голям остров-крепост. Но в миналото Русия е била изолирана и санкционирана много пъти. В крайна сметка Русия винаги е печелила”, напомня Александър Дугин.
Според Дугин, както през цялата история, днес се води геостратегическа война между морски срещу сухопътни държави. Морските държави не са само Западът, това са модерните технологии, капитализмът, свободният пазар, това е борба през цялата история между Рим и Картаген, Атина и Спарта, Венеция и Византийската империя. Морските държави се основават на материални ценности, морска мощ с голям брой колонии и стратегическо господство на морските държави над сушата, където са моралът, военната земя, традиционните семейни ценности, тоест борбата между модернизма и традиционализма.
„Франсис Фукуяма греши, когато в книгата си „Краят на света“, публикувана през 1992 г., той прогнозира разпространението на либералната демокрация от западен стил по света, което показва края на социокултурната еволюция на човечеството и формирането на крайната форма на управление. Всичко се оказва погрешно. „Самюел Хънтингтън беше прав, когато в книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите“ от 1996 г. предсказа сблъсъка на цивилизациите, който се случва днес“, допълва Александър Дугин.
Според Дугин Русия е чакала твърде дълго, за да се намеси в делата на Украйна. От осем години Русия и Путин се надяваха, че преговорите и отстъпките ще решат проблема. Русия търпеливо изчака САЩ да запълнят вакума в Украйна, САЩ поеха контрола над Украйна и започнаха да разширяват военната си инфраструктура. Украйна се превърна в русофобска държава, където национализмът се надигна открито, насочен срещу Русия. И Русия не можеше да допусне това. Преди Русия да реши да предприеме тази стъпка, Путин, заедно с политическото, военно и икономическо ръководство на Русия, планира и изработи всички комбинации в тази сложна игра на шах, претегли всички плюсове и минуси. Неслучайно Путин проведе срещи и преговори на високо ниво с президентите на Китай, Индия, Иран, Бразилия, Турция, премиера на Пакистан, премиера на Унгария, президентите на Азербайджан и Казахстан. Русия се опитва да преговаря със САЩ и НАТО за европейска стратегическа сигурност от 2007 г., по-точно след речта на Путин в Мюнхен. Русия предложи различни варианти и планове за европейска стратегическа сигурност, но вместо това САЩ продължиха да разширяват НАТО до руските граници, както и да разполагат военна инфраструктура на САЩ и НАТО близо до границата с Русия.
„Известно е, че руснаците оседлават конете си бавно и са търпелив народ. Но когато руснаците решат да действат, те карат бързо и стигат до края. Путин не е монархист, не е националист, не е комунист, не е либерал. Той е геополитик – реалист и прагматик. Путин не иска да възстановява Съветския съюз или Руската империя, но за Русия Беларус и Украйна са жизненоважни и от геостратегическо значение“, Александър Дугин.
Според Дугин в резултат на руската военна операция в Украйна САЩ постигнаха стратегическите си цели в Европа в краткосрочен план. НАТО е обединено както никога досега, Европа е под пълен американски контрол и доминация. В Европа започна процесът на русофобия. Срещу Русия се води информационна война на всички нива. Но това не е устойчиво в дългосрочен план. Русия все още не е постигнала стратегическите си цели в Украйна. Когато Русия постигне своите стратегически цели, цялата стратегия и политика на САЩ в Европа и Азия ще се разпадне. Русия не е сама в този конфликт със Запада, зад Русия стоят големите и силни страни от Азия, Южна Америка, Близкия изток и Африка. Всички те се борят за създаването на нов многополюсен световен ред и ще се възползват от тази възможност. Войната в Украйна е шанс за континентална Европа да се освободи от англосаксонското влияние и контрол. Когато Китай си върне контрола над Тайван, със сигурност ще настъпи краят на англосаксонският световен ред и на неолибералните ценности.
Според Дугин разпадането на СССР е по-скоро геополитическа, отколкото идеологическа катастрофа и на полето на голямата геополитическа шахматна дъска Русия реши да изчисти региона от англосаксонското влияние и да възстанови влиянието си. Украйна е последната фаза на битката, която бележи началото на създаването на нов световен ред.
* Дарко Тодоровски - Магистр международных отношений и военный аналитик
Превод: В. Сергеев
