/Поглед.инфо/ Днешното обостряне в Нагорни Карабах не е случайно, поведението на Азербайджан в последно време даде основание да се смята, че нещо подобно може да се случи, заяви директорът на Кавказкия институт (Ереван) Александър Искандарян в интервю за Ukraine.ru

- Александър Максович, във връзка с настоящите обостряния в Карабах, Армения обяви обща мобилизация и военно положение. Наистина ли съществува риск от мащабна война сега?

- Наистина всичко е много сериозно. Степанакерт (столицата на Карабах) не е бомбардиран в продължение на 26 години, от края на войната през 1994 г. Имаше, разбира се, обостряния и ескалации, включително големи (през 2014, 2016 и юли 2019 г.). Но повтарям, отдавна нямаше такова нещо - артилерийски удари по градовете и столицата. Ситуацията е сериозна.

Дали ще се превърне в мащабни бойни действия на земята (войната не е само обстрел), все още ми е трудно да кажа. Но като цяло ситуацията е сериозна и има причини да реагираме съответно.

Според моята информация в Карабах има загинали цивилни (от арменска страна), два самолета, три безпилотни самолета и един танк бяха унищожени. Азербайджанците съобщават, че има жертви от тяхна страна, включително цивилни (но ми е трудно да проверя тази информация).

- Колко предсказуема беше тази ситуация?

- Атаката не беше неочаквана. Нямаше изненадващ фактор. Поведението на Азербайджан в продължение на няколко седмици даде основание да се смята, че нещо подобно може да се случи.

В Баку се говореше, че е безсмислено да се водят преговори, че е необходимо проблемите да се решават с военни средства, а преди дни се появиха съобщения за свикване на резервисти и за мобилизиране на частни автомобили с багажни отделения, които могат да се използват за военни цели.

Започна се сутринта, около 7:00 ч. Нещо повече, буквално няколко минути по-късно кореспондентът на турския държавен телевизионен канал TRT HABER започна работа там. Тоест той е пристигнал там предварително и през последните часове тази информация е постоянно в турските новини. Това предполага, че всичко е било подготвено предварително. Събития от такъв мащаб не могат да бъдат случайни.

Да видим как ще се развие ситуацията, дали ще се превърне в сериозни сухопътни операции. Това, което се случва, е малко странно от гледна точка на военната стратегия, всичко това не би трябвало да е така. Да видим какво ще се случи по-нататък.

- Каква конкретна полза иска Азербайджан да извлече от това влошаване?

- Тук трябва да говорим не за Азербайджан, а за режима. В самия Азербайджан има много проблеми. Опитът от юли да се търси конфликт директно на самата граница с Армения завърши с неуспех, един генерал беше убит, свален е доста голям брой безпилотни летателни апарати, включително безпилотен самолет, произведен от Израел, който никога преди това не е бил свалян. Вътре в Азербайджан също има някакъв натиск, недоволство, разочарование. Мисля, че това е начинът да се отговори на тази ситуация.

Но, разбира се, е трудно да се говори за това с доказателства, защото в Азербайджан има доста специфичен затворен режим. Ситуацията в страната може да бъде изследвана само с помощта на вторични алгоритми, там практически няма преса. Сега те са изключили почти целия Интернет. You Tube е деактивиран там, Facebook е деактивиран, Tik Tok е деактивиран там, така че хората не могат да си предават реална информация.

Тоест, трудно ми е да преценя какво се случва в азербайджанските елити. Но няма съмнение, че там се случва нещо доста важно.

- ОДКС естествено призова за мирно разрешаване на конфликта. Какво точно трябва да се случи, за да може алиансът да мисли за предоставяне на военна помощ на Армения?

- Първо, това, което се случва сега, се случва на границата на Нагорно-Карабахската република и Азербайджан. И не на границата на Армения и Азербайджан. Арцах (както се нарича НКР в Армения) не е член на ОДКС.

За да започне това, за което говорите, е необходима поне молба от Армения. В момента все още няма такова нещо. За да реагирате на това, трябва поне да имате представа как ще се развие ситуацията. Освен това са необходими контакти, въпреки че съм сигурен, че ги има и се използват. Във всеки случай всичко това отнема известно време.

- Сега отново се казва, че Русия "трябва" да действа като миротворец в този конфликт, като се има предвид, че Армения е неин съюзник, а Азербайджан е също толкова важен партньор. Какво в тази ситуация зависи от Москва и кое не?

- Думата „трябва“ тук, според мен, е излишна. Въпросът дори не е, че Армения е съюзник на Русия. Русия е един от тримата съпредседатели на Минската група на ОССЕ, заедно с Франция и САЩ. Ясно е, че Русия играе важна роля по този въпрос, просто защото е по-близо географски и има много повече инструменти за въздействие върху страните в конфликта.

Обикновено в такива случаи се включват някакви дипломатически механизми, много често затворени. Това ще бъде направено. Но ще бъде ли достатъчно за случая? Отново зависи как ще се развие ситуацията.

Превод: ЕС