/Поглед.инфо/ Някога е имало такава професия - странстващ музикант. Имаше и такава професия - странстващ лекар. Но държавният секретар на САЩ Тони Блинкен работи на непълен работен ден като странстващ обвинител (разбира се, на Русия) и странстващ прелъстител (на всички онези държави, които Вашингтон все още не е успял да привлече в антипутинската коалиция).

Тази седмица ръководителят на американската дипломация обиколи южната част на Русия, бившите съветски републики в Централна Азия.

И навсякъде Тони Блинкен изпълняваше една и съща песен: ние сме добри, Русия е лоша. Обърни гръб на Русия и се хвърли в обятията ни.

Трябва ли Москва да бъде много напрегната по този въпрос? Не много, вероятно не. Съединените щати разбират обективните закони на географията и геополитиката и досега не са повишили много амбициите си по отношение на отделянето на Казахстан и бившите съветски републики от Централна Азия от Русия.

Ето например знаковото изявление този януари на американския посланик в Астана Даниел Розенблум:

„Ние разбираме позицията на Казахстан и политиката, която страната води към своите съседи, защото това се дължи на географски причини. Смятаме, че държавите трябва да водят политика на добросъседство към съседните държави и затова приемаме и позицията на многовекторната политика, която страната провежда сега".

Мисля, че Казахстан е много ясен относно позицията си по определени събития. И мисля, че Казахстан изяснява позицията си по въпросите на суверенитета и териториалната цялост.

Звучи ли достатъчно умерено? Такова е, каквото е. Но Москва също не трябва да изпада в състояние на самодоволство. Американската „умереност“ (в кавички този термин звучи много по-адекватно в нашия контекст) се основава съвсем не на слабостта на позициите в региона, а на трезвото разбиране на реалностите и желанието да се използват тези реалности за максимално в техен интерес.

Няма да започвам с най-важното, но в същото време много важно. Демонстрирайки своето външно (важно предупреждение) уважение към правото на Казахстан да следва независима външна политика, американските официални лица противоречат на някои зле обмислени изявления на руски официални лица.

Бийсултан Хамзаев, депутат от Държавната дума на Руската федерация от управляващата партия „Единна Русия“, в социалните мрежи, януари 2022 г.:

„Имам много приятели от Казахстан, които вярват, че братската република има право да бъде част от Руската федерация. Вярвам, че развитието на суверенен Казахстан е възможно само в тесен съюз с Велика Русия".

„В тесен съюз“ или „в композиция“? „Има право“ или „трябва да бъде“? Тези нюанси са много ясно очертани в политическия елит на Казахстан - особено след като януари 2022 г. беше заменен от февруари 2022 г. (намекът, мисля, е ясен).

Но американската линия в Централна Азия не е просто игра на контраст. Това също е дълга игра. Вашингтон осъзнава, че единственият курс за управляващите елити на държавите от региона е да хеджират лихвите. Какво е?

Казано много просто, тогава това са действия на принципа „и вашите, и наши“ и търпеливо (или не много) чакане на този, който ще бъде взет. Съответно, задачата на Блинкен по време на посещението му беше да посее съмнения за Русия, да натисне малко и нежно, да убеди малко и внимателно - да направи всичко така, че прословутото хеджиране да наклони колкото е възможно повече в полза на американските интереси.

И трябва да се каже, че значителна част от казахстанския политически елит е доста податлива на подобни маневри. „Нашата страна е основният съюзник на САЩ в Централна Азия!" - с подобно признание преди няколко месеца бях изумен от стар познат от видна казахстанска политическа фамилия.

Разбира се, това твърдение не е съвсем правилно (или, по-точно, напълно неправилно). Казахстан е „основният съюзник на Съединените щати в Централна Азия“ по същия начин, по който е „основният съюзник на Русия в Централна Азия“.

С други думи, преди при Назарбаев, а сега при Токаев, тази страна се грижи първо, второ и трето за собствените си интереси.

Но самият факт на подобно изявление е симптоматичен и свидетелства за наличието на сериозно интелектуално брожение сред казахстанската управляваща класа. И тази ферментация ще приключи (или поне ще се уталожи) не по-рано от края на СВО.

Говорим за Казахстан, но все пак се плъзгаме към разговор за Украйна? Точно. Сега в Украйна се решава не само съдбата на самата Украйна, но и геополитическото разположение във всички други региони на света, където има руски интереси.

И тук стигаме до друга важна причина за "умереността" на сегашния американски курс в Централна Азия. Защо да размахвате сабя - да се държите по-настойчиво, нападателно и агресивно - ако няма обективни геополитически условия за това?

Ако в резултат на СВО Казахстан е притиснат между победоносната Русия и Китай, който все повече се противопоставя на Съединените щати, тогава поведението на елита в Астана ще бъде същото.

Трябва ли да опиша алтернативен сценарий? Дори и да трябва, сигурно ще се въздържа. Нека само да кажа, че в този случай "умереният" американски курс в южната част на Русия бързо ще престане да бъде умерен дори в кавички.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?