/Поглед.инфо/ Първите три месеца от специалната военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна ясно показват, че целта на операцията не е била и не е поражението на сегашното правителство в Киев, оглавявано от Владимир Зеленски, както и вътрешно- и външнополитически сили зад това правителство. В противен случай събитията щяха да се развиват по съвсем различен сценарий.

Много по-близо до истината са думите на министъра на външните работи на Руската федерация, че целта на руската специална операция е да се сложи край на курса на господство на САЩ в света. И тук е необходимо да се вземе предвид един тънък момент: ръководителят на руското външно министерство не говори за курса на САЩ към господство в света, а за курса към господство на САЩ в света, което далеч не е същото нещо, тъй като предметът на този курс не е идентичен със Съединените щати.

Това е важно преди всичко, защото ясно излага всички акценти и приоритети на руската политика, всички точки по въпроса - нашата страна, като започна специална операция, се противопостави на курса към глобалното лидерство на Съединените щати и всички, които го очертаваха, проправяха и следваха , независимо от тяхната политическа, етноконфесионална и каквато и да е друга принадлежност. Така начертаната „фронтова линия“ дава точни критерии за разделяне на базата на „приятели“/„врагове“, ви позволява да разграничите враговете от съюзниците както в потенциален, така и в реален, ситуационен аспект. Значението на тези думи на Лавров е съвсем съпоставимо с добре познатите думи на Сталин от неговата заповед No 55 от 23 февруари 1942 г.: „Хитлеровците идват и си отиват, но германският народ, но германската държава остава“. Нещо повече, този сигнал, изпратен от Москва - отново, ако се съди по развитието на събитията - е приет и разбран в целия свят.

Тук са необходими две забележки. Първата забележка е за съюзниците. Добре познатите думи на Александър III: „Русия има само двама съюзници: своята армия и нейния флот“ сега придобиха особена популярност. Причините за това са ясни: в сегашния конфликт с Украйна като преден пост на колективния Запад, страната ни не получи твърда подкрепа, освен може би от Беларус. Останалият свят или се присъедини към хора на тези, които искат да отменят или унищожат Русия или избра позиция на неутралитет, макар и „приятелски“. Но от гледна точка на теорията на системните конфликти, съюзниците - дори слабите и ненадеждни - обикновено са желани и необходими, тъй като влизат във вашата система, укрепвайки и засилвайки я. Разбира се, има изключения, които само потвърждават това общо правило.

Втората забележка е за глобализма. Широко разпространено е схващането, че колективният Запад, воден от Съединените щати, е основният субект на глобалисткия проект, който във връзка с настоящия украински конфликт демонстрира своето неумолимо единство в това си качество. В известен смисъл това е вярно. Но това значение далеч не е абсолютно. И ето защо. Днес малко хора си спомнят, че в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век терминът „мондиализъм“ беше широко използван на Запад, а „глобализмът“ се възприемаше в по-голяма степен като негов синоним. Но в началото на 21-ви век ситуацията се промени и „глобализмът“ излезе на преден план, а „мондиализмът“ започна да се използва все по-малко и след това на практика изпадна в употреба. Това се случи, защото в рамките на „мондиализма“ се предполагаше мрежова структура на световния ред, а в рамките на „глобализма“ тя беше йерархична, с център в САЩ, която беше приложена на практика след разстрела на Дом на съветите в Москва, бомбардировките на Югославия и „събитията от 11 септември“. Тоест в крайна сметка „мондиалистите” загубиха от „глобалистите”. А сегашният колективен Запад е симбиоза на победители и губещи. Несъмнено унифициран, но далеч от завършен. Да, целите са много различни.

И Русия е длъжна да използва този момент, за да постигне целите си и да напредне в интересите си. Което всъщност беше обявено от Сергей Лавров и вече се случва буквално пред очите ни. При„война на изтощение$, част от която са действията на Русия под флага на специална операция, изходът не се определя от общия обем на икономиката – според този показател предимството на колективния “Запад” е наистина неоспорим, дори и с резерва за високата виртуалност на активите им и частичната им принадлежност към „Велика Русия“. Не, резултатът се определя от съотношението на „свободни активи“, които могат да бъдат включени в хода на конфликта, и тук Русия вече има предимство (поне до края на тази година и с участието на Китай, за много по-дълъг период). И подобно разположение работи само за изтощаване и разцепване на колективния Запад, включително по линията на „шева“, свързващ глобалистите с мондиалистите.

Сигналите, че единният антируски фронт на „Съюза на демокрациите“ не може да издържи на претоварване и се разпада, вече се умножават експоненциално. Проблемите с енергийните източници (газ, петрол, уран) са свързани с проблеми с храната (на първо място зърното) и торовете. Има трудности с доставката на оръжие и боеприпаси за Украйна.

Основната посока на въздействието на колективния Запад бяха финансовите санкции (замразяване и конфискация на руски активи, прекъсване на връзката със СУИФТ, забрана за транзакции с валути, предимно с долари и евро). Предполагаше се, че подобни „адски санкции“ бързо ще свалят рублата, ще доведат до неизпълнение по външните дългове на Русия и до пълна изолация на страната ни с колапса на нейната икономика по модела на СССР от началото на 90-те години. Но нищо подобно не се случи.

Печалбите от износ нараснаха значително, рублата се засили и икономиката показва стабилен растеж не само в доларово изражение (3,5% през първото тримесечие на 2022 г.), но и във физическо изражение. Негативните прогнози, които се появиха масово след началото на специалната операция и въвеждането на „адски санкции“ (до 22% в края на годината), сега активно се ревизират в посока смекчаване и дори ръст. Вносителите на природен газ постепенно преминават към плащане на договорите си в рубли, Швейцария премахва вече наложените санкции срещу активи от руски произход, шестият пакет от санкции на ЕС с „петролното ембарго“ не е договорен и обявеното влизане на Швеция и Финландия в НАТО не укрепва значително колективния Запад, който няма, освен ако не осигури допълнителни места за военни бази (плюс спестяване на време за разполагане на военни контингенти и различни оръжейни системи там).

Но в това отношение най-интересните и най-важни от всички са промените, които се случват в самите Съединени щати. И това, на първо място, е рекордно увеличение на цените на фона на спада на БВП, който продължава вече четвърти месец, както и физически недостиг на стоки и услуги, отново с рекордно отрицателно салдо на търговията и платежния баланс, тоест класическата стагфлация, която американските власти просто се страхуват да нарекат поименно и се опитват да представят като „плащане на цената“, която е необходима за „победата на Украйна и поражението на Путин“. Но тъй като нито едното, нито другото е възможно в обозримо бъдеще (а Русия по време на специалната операция вече ясно, макар и далеч не напълно, демонстрира нивото на своите военно-технически възможности), подобни опити водят до значителни промени в политическия пейзаж на Съединените щати. Те са както външни, повърхностни, видими, така и по-дълбоки, структурни, скрити. Тоест, това не е само спад в рейтинга на Байдън, неговата администрация и Демократическата партия като цяло, не само съответно увеличение на популярността на републиканците като цяло и тръмпистите в „партията на слоновете“ в навечерието на изборите за Конгрес през 2022 г. - това е преди всичко двупартийно прекратяване на реалната подкрепа за „войната на последния украинец и превръщането на тази подкрепа във финансова операция, насочена към обогатяване на „дълбоката държава“, точно както беше с КОВИД-19 и дори по-рано с „програмите за количествено облекчаване“. Русия иска да гарантира сигурността и привлича огън върху себе си - в Америка искат преди всичко да спечелят повече пари от това.

Ако погледнете структурата на „програмата за помощ за Украйна“ на стойност 40 милиарда долара, подписана от Джо Байдън, на практика няма съмнение, средствата ще бъдат намалени по подобен начин. С реална финансово-икономическа и военнополитическа ефективност, стремяща се към нула. Американската "анаконда" всъщност се превърна в митичен "уроборос", не толкова стискащ набелязаната жертва (в случая Русия), колкото поглъщайки собствената си опашка. Пожелаваме ѝ успех в това вълнуващо начинание.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?