/Поглед.инфо/ Опитът да отстранят Тръмп от власт доведе до това, че резултатът от президентската надпревара в САЩ заплашва да стане съвсем различен от планираното. Политическият скандал около Украйна срина рейтингите на бившето „вице“ на Обама Джо Байдън и начело на демократите застава много необичаен кандидат – сенатор Елизабет Уорън, която има доста радикални възгледи. Какво ще означава това за Тръмп и за Русия.

Тези, които се интересуват от вътрешната политика на САЩ дори и на повърхностно равнище, трябва да запомнят новото име – Елизабет Уорън. Съдейки по всичко, именно тя ще стане кандидат-президент от Демократическата партия и ще се сблъска на финала на изборите след около година.

Скандалът около Украйна и опитът да се отстрани Тръмп от властта се оказаха проблеми не за него, а за Джо Байдън, чието водачество сред демократите напоследък изглеждаше непоклатимо. Като се има предвид, че бившият вицепрезидент е ясно свързан с ръководството на Демократическата партия, ситуацията предоставя значително пространство за конспиративни теории.

Преценете сами. Няма шанс импийчмънтът да постигне резултат - за него са необходими две трети от Сената, който се контролира от републиканците. В същото време това, което се случва, неизбежно ще бъде възприето от избирателите като опит за прикриване на корумпирания Байдън и допълнително ще го дискредитира. Успоредно с това ще се стигне до проблеми за онези конгресмени, които следващата година ще бъдат преизбирани в тези окръзи, където Тръмп е популярен, а такива са около 30. Въпреки че мнозинството демократи в камарата на представителите е незначително, на тях им е достатъчно да загубят едва 18 кресла.

Оттук и версията, че опитът за импийчмънт е коварен план на левицата - прогресивното крило на демократите, възприемащо центриста Байдън като пречка за неговите идеи.

В прогресивните избирателни райони идеята за отстраняване на президента от властта е популярна, в периода на „Ръшагейт“ (така наречените опити за обвинение на Тръмп в конспирация с Русия) бяха изградени цели политически кариери. Но прогресивните области не са цялата страна. Когато „Ръшагейт“ се разпадна и социологията показа, че средно в страната идеята за импийчмънт не намира разбиране сред избирателите, демократичното ръководство се опита да се върне назад - но прогресивното крило не го направи. Така провалената идея попадна в капана на инерцията, удави Байдън и доведе Уорън на първо място, която се възприема като неформален лидер на това много прогресивно крило.

Тя изтръгна максимума от скандала с Байдън. Например, тя каза, че с нея подобен скандал би бил невъзможен, тъй като тя ще забрани на децата на нейния вицепрезидент, който и да е той, да работят в ръководството на чуждестранни компании.

Алтернативната версия, че самият апарат на Демократическата партия е решил да заложи на Уорън и да „изхвърли“ Байдън, както някога „захвърли“ Бърни Сандърс в полза на Хилари Клинтън, не издържа на критика. Факт е, че Уорън отдавна атакува финансистите от „Уолстрийт“. В американската политическа система републиканците обикновено разчитат на индустрията, а демократите - на финансистите, но Уорън заплашва да унищожи тази идилия.

Според CNBC, дарителите на Демократическата партия сред банкерите вече са заплашили, че ако „прогресивният кандидат“ стигне до финалите, те ще откажат да подкрепят „магаретата“ (това не е обида, а символ на партията) или дори ще преминат към Тръмп, когото, разбира се, те не харесват, но бизнесът все още е по-важен. Партийните босове не просто не искат, а нямат право да загубят толкова тлъсти източници на средства.

Между другото, самият Тръмп е на по-добро място в този смисъл, не само защото е мултимилионер: даренията за фонда за президентските избори догодина текат почти два пъти по-бързо, отколкото преди четири години, когато Обама бе решил да се преизбере.

Но изборът на Уорън с нетърпение се очаква от младите хора и тези, които са загрижени за екологичните проблеми. Явно истерията около Грета Тунберг също играе роля за факта, че зелената Уорън неочаквано излезе на преден план в президентската надпревара. За изминалата седмица бяха публикувани резултатите от проучвания на общественото мнение, според които тя или е почти наравно с Байдън, или е малко по-напред от него, въпреки че доскоро изоставаше двойно.

Става дума за щатите Айова и Ню Хемпшир, с които традиционно започват първичните избори. Следва Невада, където Байдън е по-слаб и от Уорън, и от Сандерс. В тази ситуация много политически коментатори в САЩ вече погребаха бившия вицепрезидент предсрочно, защото има „тенденция“. Байдън не оправда очакванията и след зрелищния старт на кампанията, той започна да пада - както заради корупция, така и заради сексуалните скандали, и защото не можеше да си позволи предишната бодрост на духа.

Две седмици след изборите бившият вицепрезидент ще навърши 78 години. Сандърс е още по-стар - през 2021 г. той ще отпразнува осемдесетия си рожден ден. Тръмп също не е момче, но е с три години и половина по-млад от Байдън.

Елизабет Уорън вече е на 70 години, но не може да се припише към ветераните на сцената. Всъщност политическата ѝ кариера започва едва през 2012 г., но рязко - Уорън веднага влезе в Сената (от Масачузетс, който понякога се нарича най-либерален в Съединените щати), а преди това преподава по право със специализиране по банкрутите.

Преди това тази дама не се намесваше особено в политиката, а на частно ниво дори подкрепяше републиканците. И тогава изведнъж стана лидер на "прогресивното крило" на демократите, чиято нарастваща популярност (както и избирането на президент Тръмп) ясно демонстрира кризата на американската политическа традиция.

Трябва да разберете, че Уорън е почти същия социалист като Сандърс, въпреки че се нарича другояче. Това не е нетипично за Америка: дълги години думата „социалист“ беше ругатня там, а преди 20 години Уорън и нейната програма щяха да бъдат записани като комунисти и „пета колона“. Ако тя стане кандидатът от демократите, това може да се нарече исторически повратен момент - такъв кандидат-левичар никога не е претендирал за председателство от някоя от водещите партии.

Платформата ѝ не само подкрепя малцинствата и политиката на отворена врата към мигрантите (макар и не е толкова радикална като Бет О’Рурк), но и мащабна държавна намеса в икономиката с цел разширяване на социалните програми. Например, Уорън призовава Америка към безпрецедентно безплатно висше образование и обещава да покрие всички образователни заеми на американците за сметка на държавата. За Съединените щати това е наистина неотложен проблем: колежите са скъпи, но не всички техни завършили могат да намерят достатъчно добра работа, за да изплатят дълга и така попадат във финансов капан.

Успоредно с това Уорън обявява изпълнението на „зелената програма“ с преоборудване на производството според нуждите на природата с един и половина трилиона долара. Други средства ще отидат за новостите в тази област и не по-малко от 100 милиарда - за „зелена помощ“ на други страни, тоест САЩ ще декларират глобално екологично лидерство и ще се опитат да „върнат детството“ на Грета Тунберг.

Това са колосални средства дори по американски стандарти. За да ги намерите, трябва да съберете данъци и буквално да разклатите Уолстрийт. По стандартите на Америка преди двадесет години, това би било грабеж посред бял ден. Но днес подобни перспективи придобиват разбиране във все по-голям брой държави, особено сред младите хора.

С такава радикална програма Уорън изглежда безразборна, така че феновете на Тръмп си потриват ръцете предварително. Въпреки това, мнозина считаха за неизбираем и Тръмп, а преди него - черния Обама. Популярността на Сандърс ясно показва, че американският електорат се движи вляво и става подобен на европейския.

В същото време, самата Уорън не е най-удобният противник за Тръмп, защото няма да е възможно да се закачат на нея греховете на предишните демократични администрации, както в случая с Клинтън и Байдън. Тя е сравнително нов човек и просто няма време да нагази в политиката, въпреки че в биографията ѝ все още пак едно петно.

През целия си живот Уорън се позиционира като представител на потиснатите малцинства, по-специално на индианците, предвид което използва определена протекция по линия на мултикултурността и борбата за повече представителство. В края на краищата въпросът достигна до генетичен тест, показващ, че сенаторът от Масачузетс е 95% обикновена американка. По-просто казано – самозванка.

Тръмп е уверен, че този факт вече е погребал политическата кариера на Уорън, която той обича шеговито да нарича Покахонтас. Но Тръмп може би греши. Що се отнася до Русия, в някои перспективи този Покахонтас може да изглежда по-печеливш кандидат за нас от Тръмп. Например, Уорън категорично се противопоставя на оттеглянето на САЩ от ДРСМО и новата надпревара във въоръжаването.

Но в момента  по-голямо значение за американско-руските отношения имат не практическите, а идеологическите въпроси. Нагледен пример за този въпрос е Украйна. Ако Тръмп просто не се интересува от Украйна, защото не я свързва с американските интереси (за разлика от изхода от ДРСМО, зад което добре се вижда оръжейното лоби), но при Уорън месианската съставна на вашингтонската политика ще се засили силно, включително за Украйна, Сирия и темата за „демокрацията и правата на човека“.

По-просто казано, Тръмп е прагматик, а демократите са идейно настроени – и Уорън особено. Ако в Белия дом, въпреки всички обосновани съмнения, влезе именно тя, идеологическият конфликт между Москва и Вашингтон рискува да прескочи дори времената на студената война.

Превод: В.Сергеев