/Поглед.инфо/ Някой трябва да го каже: войната в Украйна не засяга съществено ключовите национални интереси на Съединените щати или геополитическия пейзаж, в който прокарваме тези интереси. Това заключение - за добро или лошо или някъде между двете - не би трябвало да повлияе значително на бъдещето на външната политика на САЩ. Войната със сигурност може да трогва сърцата ни, но не бива да ни разубеждава да направим необходимите промени в нашата голяма стратегия, които позиционират страната ни за дългосрочен успех, като неотдавнашното ни изтегляне от Афганистан.

Тези промени включват увеличаване на фокуса ни върху Китай като наш най-важен стратегически конкурент, излизане от Европа и Близкия изток и наблягане на вътрешното обновяване пред привидния алтруизъм в чужбина.

Има обаче важни уроци за бъдещето на външната политика на САЩ, които могат да бъдат извлечени от конфликта, особено по отношение на баланса на офанзива и отбрана и разкритите конвенционални способности на Русия. Но това не са тези, които ще чуете от външнополитическия естаблишмънт, който винаги ще върти положителни резултати или проблеми в чужбина като причини да удвоим ангажимента си към приматисткото статукво, което те предпочитат.

Ези, аз печеля; тура, ти губиш.

На обикновените американци може да бъде простено, че смятат, че Украйна трябва да има особено значение за външната политика на САЩ. Докато войната се развиваше, те можеха да видят червено мастило, означаващо руските сили да се разпространяват по картата на Украйна, докато агресията на Владимир Путин заплашваше Киев и други части на страната.

Подтикнати от ястребови коментатори, те се тревожеха дали Русия ще спре на западната граница. Ежедневно те бяха третирани с напрегнати видеозаписи от бойното поле на най-опустошителната война в Европа след Втората световна война, някои показващи жестокостта на руските войници, докато други героизма на украинските патриоти.

Но тези, които се тревожат от събитията в Украйна, могат да бъдат сигурни, че те означават по-малко за Съединените щати, отколкото може да изглежда, особено ако са слушали само поръчковите коментари, представени от мандарини от Вашингтон, които казват на американците, че трябва да направят повече, докато игнорират опасностите от това и липсата на жизненоважни интереси за оправдаване на нарастващите рискове от участие [в конфликта].

За щастие, постоянните характеристики на света, които поддържат безопасността на Америка и условията на нашия просперитет, остават до голяма степен незасегнати от конфликта.

От една страна, Съединените щати все още поддържат най-способните конвенционални и ядрени сили в света; на практика те ни гарантират териториалната цялост. Докато светът става все по-малко еднополюсен, нашата армия - особено нашият логистичен капацитет - все още превъзхожда силите на други нации с голяма разлика.

Освен това сме далеч от онези други центрове на власт, независимо дали това са Пекин или Москва, и се радваме на приятелски отношения с нашите слаби съседи. Атлантическите и тихоокеанските ровове също все още имат голямо значение, тъй като се радваме на предимството на „спиращата сила“ на хиляди мили океан между нас и всички конкуренти.

Освен това евразийският баланс на силите, който традиционно е американска загриженост, не е изложен на риск да бъде преобърнат - всъщност войната измести баланса повече в полза на Съединените щати и съюзниците от НАТО. Слабото представяне на Русия на бойното поле потвърждава, че единственото потенциално предизвикателство за този баланс е Китай.

И един урок, който можем да научим от конфликта е, че балансът офанзива-отбрана е в полза на защитника и по този начин агресията, насочена към доминиране на Евразия, ще бъде по-трудна за реализиране. Тези фактори би трябвало да улеснят Съединените щати да бъдат по-уверени и спокойни относно развитията, които биха могли да затруднят по-малко силни и щастливи страни от нас.

Войната на Русия също не промени факта, че западноевропейските ни съюзници са много по-богати и гъсто населени от Русия – и лесно биха могли да изпратят мощни армии за възпиране и защита срещу Русия, дори и да бъде погълнала Украйна.

Войната не е променила факта, че Русия е страна със средно голяма икономика, по-близо до Испания и Италия, отколкото до Съединените щати, Китай или дори Германия, по-големи икономики, способни да превърнат икономическата мощ в по-голяма военна мощ.

Спомнете си, че Западът все пак спечели Студената война дори с Украйна и други страни, принадлежащи към стария Съветски съюз. Сега стана смешно да си представим как Русия заплашва родината ни или дори нашите съюзници в НАТО, тъй като нейните военни се оказаха толкова неспособни срещу по-слаба страна на бойното поле в съседство [реторика на американския автор, а не на Поглед Инфо].

Единствената реална опасност за нашите постоянни интереси, представлявана от войната в Украйна, беше, че в крайна сметка ще се намесим по начини, които ни приземяват в ескалираща спирала с Русия, водеща до пряка, дори ядрена, конфронтация. Рискът може да се разбира като „последствия“, умножени по „вероятност“.

Последствията от ескалацията могат да означават ядрена война и дори скромното увеличение на вероятността не трябва да се приема леко. Сериозните рискове и фактът, че Украйна не е от жизненоважно значение за сигурността или просперитета на САЩ, обясняват защо администрацията на Байдън действа по-предпазливо, отколкото биха искали много приматисти [поддръжници на идеята за примата, първенството, на САЩ].

Но последните, подобно на онези, които безгрижно подписаха писмо, в което се застъпваха за зона, забранена за полети, не носят мантията на отговорност и смятат, че интересите на Украйна си заслужават рисковете за нашите собствени.

Икономическите и конвенционалните военни слабости на Русия не отричат нейните ядрени оръжия. Ето защо Съединените щати трябва да продължат да проявяват предпазливост и да оценяват трезво политическите отговори на руската бруталност и украинските успехи на бойното поле, а не да се опияняват от емоциите, разбираемо предизвикани и от двете.

Може да е различно, ако Украйна беше Канада, Обединеното кралство или Япония по отношение на относително значение за нашата безопасност и просперитет. Но никакво развяване на сини и жълти знамена не променя геостратегическите и геоикономически реалности за Украйна.

Реалполитиката несъмнено е непопулярен подход в много части на външнополитическия естаблишмънт. Но реалистите се стремят да реализират интересите на американците, които трябва да платят цената на нашите външнополитически избори, вместо да се харесват на елитите, защитени – или дори облагодетелствани – от рисковани, агресивни и идеалистични действия.

По този начин външната политика на САЩ трябва да се насочи към същото място, в което трябваше да бъде, преди Русия да започне своята агресивна война срещу Украйна: към по-голям реализъм относно природата на международната система и повече сдържаност в начина, по който използваме военна мощ и видовете ангажименти за сигурност, които поемаме.

Трябва да се придвижи към това да сме по-скептични към новите ангажименти за сигурност и да поискаме нашите настоящи съюзници да направят повече за собствената си сигурност. Към това да изградим по-силен флот, като същевременно сме по-настоятелни за нашите законни икономически интереси.

В противен случай рискуваме да човъркаме в чужбина, докато горим у нас. Американското общество далеч не е най-здравото. Трябва да съсредоточим времето, енергията и ресурсите си във вътрешното разделение и разложение.

Американците са изправени пред увеличаващи се нива на насилствена престъпност, историческа „пагубна поляризация“ и провал на обществените институции. Нашата култура е белязана от нарастваща склонност към изтощителна "будност" [агресивна толерантност и либерални ценности, б.р.], съчетана с намаляваща отдаденост на заслугите.

Инфлацията наказва спестителите и подкопава печалбите на онези, които най-малко могат да си я позволят. И докато американската икономика е чудо заради способността си да създава богатство, човек трябва да е Полиана, за да не се тревожи за неконтролираните разходи с дефицит, опасните нива на дълга и регулаторната склероза.

На фона на това Конгресът току-що одобри 40 милиарда долара допълнителна подкрепа за Украйна, като само единадесет сенатори гласуваха против, всичките републиканци.

И все пак някой съмнява ли се, че ще има още субсидии за Украйна? Един вид преторианска гвардия съществува в Конгреса, на улица К и във финансирани от чужбина мозъчни тръстове за мащабни усилия за възстановяване на Украйна. На свой риск ги поставете под съмнение.

* Уилям Рюгер е президент на Американския институт за икономически изследвания. Ветеран от войната в Афганистан, той беше номиниран от президента Тръмп за посланик в южноазиатската страна.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com