/Поглед.инфо/ Съединените щати оказват натиск върху други страни в контекста на отношенията с Русия, като на практика ограничават техния суверенитет
Съединените щати имат способността да извършват обширни мерки за оказване на натиск върху други страни не само в рамките на двустранните отношения, но и чрез контролирани международни организации като МВФ и Световната банка. Въпреки че това нарушава международното право, то е станало нещо обичайно сред практикуващите превантивна дипломация, тоест заплахи за последващо наказание, което може да има дългосрочни икономически и политически последици.
По-специално, по-рано беше отбелязано, че страните, които гласуваха против позицията на САЩ в ООН, тогава бяха изправени пред ограничения при получаване на заеми или кредити от тези финансови институции.
Такъв беше случаят по време на гласуването по време на операция "Пустинна буря" срещу Ирак. САЩ приложиха подобен вариант към Русия. Това обяснява участието на толкова голям брой развиващи се страни в списъка на държавите, гласували против Русия в ООН.
В същото време, за да избегне удара на американския камшик, приятелска Сърбия дори гласува против Москва! Тогава президентът Александър Вучич се оправда, че решението е взето под натиск на западните страни, но Сърбия няма да налага никакви санкции срещу Русия.
Предвид окупацията на Косово, Сърбия дори на теория няма пълноправен суверенитет, поради което е принудена да балансира между колективния Запад, от който е заобиколена, и Русия.
Те обаче разбират, че възстановяването на суверенитета може да се случи само благодарение на помощта на Русия, а не чрез действията на Запада. Близкото бъдеще ще покаже как ще се развива тази посока, особено като се има предвид неотдавнашните доставки на оръжия от Великобритания на косоварите, което Белград оцени като неприятелски действия.[i]
Най-очевидният случай на скорошна американска намеса във вътрешните работи на друга страна поради независима позиция е смяната на правителството в Пакистан. Премиерът беше в Москва по време на началото на спецоперацията в Украйна и се срещна с ръководството на страната ни.[ii]
Пакистан не гласува против Русия в ООН, а също така отказа да осъди Москва след колективния призив на посланиците на ЕС. От Вашингтон, чрез пакистанския посланик в САЩ, казаха на Имран Хан, че трябва да подаде оставка, в противен случай ще бъде по-лошо за Пакистан. Имран Хан не се страхуваше да каже това открито на публичен митинг, където обяви явна намеса отвън.
Но все пак парламентарният преврат се случи, въпреки че имаше опити да се предотврати гласуването на вот на недоверие. Сега Пакистан има проамериканско правителство, което започна да сменя ключови министри. А Движение „Солидарност“ извежда хиляди свои поддръжници по улиците в различни градове на страната. В края на свещения месец Рамадан са планирани масови протести в самия Исламабад.
Антиамериканските настроения в Пакистан вече са рекордно високи. Имран Хан обеща да се бори както с американската намеса, така и с „внесеното правителство“, под което той има предвид настоящата коалицията в Националното събрание на Мюсюлманската лига-N и Народната партия на Пакистан.
Като се има предвид крехката позиция на Пакистан, този „преврат“ ще удари преди всичко самия народ на страната, който страда от продължителни сътресения и липса на политическа стабилност.
В съседна Индия Вашингтон също се опита да повлияе на вземането на решения за взаимодействието между Ню Делхи и Москва.
На срещата на върха Индия-САЩ 2+2, която се проведе на 12 април в столицата на Индия, бяха обсъдени въпросите за конфликта в Украйна и възможните търговско-икономически ограничения. По време на съвместната министерска конференция имаше недвусмислено осъждане на смъртните случаи на цивилни и призиви за незабавно прекратяване на огъня, но Съединените щати не успяха да накарат Индия да спре да купува руски енергийни ресурси и дори оръжия.
Въпреки че Блинкен и шефът на Пентагона Лойд Остин се опитват да примамят Индия в своята орбита, Ню Делхи не вярва на обещания и е прагматичен за разширяване на сътрудничеството между Индия и САЩ във военно-техническата сфера. Методът на пръчката не се прилага за Индия, въпреки че САЩ всъщност нямат меденки.
Но Турция очевидно се поддаде на натиска на САЩ. В крайна сметка Анкара обяви затварянето на турското небе за руски самолети, летящи за Сирия. Както обясни турският външен министър Мевлют Чавушоглу, разрешението за летене на руски самолети е било издадено за три месеца и многократно е удължавано, но сега приключи. Турците уведомиха Москва предварително за това. Това важи както за граждански, така и за военни самолети.
Тук очевидно не се мина без намеса на САЩ, които се опитват да упражнят максимален натиск върху Турция, тъй като тя не се присъедини към санкциите срещу Русия (това би засегнало силно интересите на Турция).
В Латинска Америка Белият дом също се опитва, ако не да създаде антируска коалиция, то поне да принуди някои държави да наложат антируски санкции. Съединените щати постигнаха най-голям успех в това в Колумбия, където предстоят нови президентски избори и на фона на остра социална нестабилност все по-често се чуват обвинения към Венецуела, където уж са разположени руски военни, които могат донесат известна вреда на Колумбия.
Освен това колумбийският президент Иван Дуке се изказа остро срещу Русия, като посочи, че бойците на ФАРК може да имат някаква връзка с нея. И във връзка с неговата реторика, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова направи специално изявление, като отбеляза необходимостта от поддържане на приятелски руско-колумбийски отношения, въпреки толкова невежествения тон на главата на Колумбия.[iii]
Можем да предположим, че настоящата дейност на Държавния департамент на САЩ по един или друг начин е свързана с антируската политика. Ако това не се прави директно, то поне индиректно.
На 20 април държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, заедно с министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, посети Панама, където бяха обсъдени въпросите за миграцията и санкциите срещу Русия. Блинкен официално благодари на ръководството на Панама за неговата проамериканска позиция.[iv]
Тъй като Съединените щати са основният икономически партньор и основен пряк инвеститор на Панама (включително експлоатацията на канала, където повече от 70% от стоките, преминаващи през него, са предназначени или изпратени от Съединените щати), е ясно, че инструкциите на Вашингтон ще да бъде последвани там.[v]
Освен това по-рано Украйна, чрез своя посланик в тази страна, се опита да накара Панама да затвори канала за преминаване на руски кораби. Панамските власти обаче отказаха да наложат подобни ограничения, позовавайки се на неутралния статут на канала по отношение на международната политика.[vi]
Показателно е, че по-рано случаят с Панамското досие с данни за сметки на различни олигарси беше използван от Съединените щати срещу Русия за налагане на допълнителни санкции.[vii]
Вероятно ограниченията от страна на Панама в бъдеще ще бъдат да срещу използването на тяхната собствена страна за руски инвестиции или някакви операции. Но основните играчи в Латинска Америка досега устояха на антируските искания на Вашингтон.
Мексико отказа да изпълни санкциите срещу Русия, както преди това направи срещу Куба. Въпреки че тук трябва да се има предвид, че президентът Лопес Обрадор е критичен към Съединените щати, въпреки че разбира силната зависимост на страната си от северния й съсед.[viii]
Досега Аржентина се справя успешно с подобен натиск - външният министър на тази страна Сантяго Кафиеро каза, че Аржентина няма да предприеме подобни действия.[ix]
Бразилия като цяло осъди западните санкции срещу Русия за изостряне на икономическото въздействие на конфликта и нанасяне на вреда на народи, зависими от основни ресурси.
„[Тези санкции] биха могли да влошат икономическото въздействие на конфликта и да засегнат основната верига за доставки“, каза бразилският външен министър Карлос Франса в началото на април, имайки предвид воденото от САЩ западно ембарго срещу Русия.
На изслушване на комисията по външни работи в Сената шефът на дипломацията на Бразилия даде да се разбере, че подобни мерки са насочени към обслужване на интересите на малка група правителства, като в същото време вредят на други, които разчитат на основни ресурси. Тук трябва да се вземе предвид силната зависимост на тези две страни от доставките на руски торове, от които зависи селскостопанският сектор на Бразилия и Аржентина.
Все още има много страни в Африка и Азия, които външно се изказаха в ООН, осъждайки действията на Русия, но официално продължават да си взаимодействат. Рано или късно Вашингтон ще стигне до тях с искане да се присъединят към наложените санкции или да установят някакви специални ограничения.
Очевидно това ще се отрази на собствения им суверенитет и в този труден избор много зависи от политическата воля на ръководството. Руската дипломация обаче не трябва да чака някакви нови интриги на Държавния департамент, а да провежда по-активно външната си политика и да разширява максимално сътрудничеството с приятелски и неутрални държави.
[i] https://ria.ru/20220417/serbiya-1783965016.html
[ii] https://www.geopolitika.ru/article/chto-budet-s-pakistanom
[ix] https://ria.ru/20220423/sanktsii-1785124287.html
[x] https://www.hispantv.com/noticias/brasil/540594/sanciones-rusia-conflicto-ucrania
Превод: СМ
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?