/Поглед.инфо/ Трудно е да си спомним кога в политиката на която и да е държава очакването на обикновен телефонен разговор е означавало толкова много, както в случая с първия „аудио контакт“ между президента на Украйна Владимир Зеленски и американския президент Джо Байдън на 2 април.

Трудно е да се каже кое е по-лошо - да се изчаква обаждането и да се обещава, че след него всички въпроси ще бъдат разрешени, или да се дочака и да се окаже, че „разговорът с Бога“ от Вашингтон не е променил нищо в трудната ситуация на Киев .

Официалните съобщения на двете страни за проведения разговор се различават, сякаш това са различни преговори с различни участници. Така навремето Порошенко бъркаше, представяйки желаното за реално по отношение на Америка, но Зеленски го задмина.

Самото заглавие на официалния украински доклад за този разговор е отбелязано с карикатурна мегаломания: „Владимир Зеленски и Джо Байдън обсъдиха развитието на демокрацията в Украйна и САЩ“.

Байдън ли е бил този, който е обсъждал със Зеленски развитието на демокрацията в Америка?! Или може би Байдън е искал съвета на Зеленски? Съдейки по гореспоменатия доклад, е било така. „Държавните глави отбелязаха, че установяването и поддържането на демокрацията е трудна ежедневна работа. В този контекст Джо Байдън подчерта, че се възхищава на ролята на Владимир Зеленски при превръщането на Украйна в държава със силни демократични институции. " Нито повече, нито по - малко. Оказва се, че от древна Атина до „Блестящия град на хълма“ не е имало по-як демократ от артистичния директор на „95-и квартал“ Зеленски...

Киев очерта две конкретни споразумения, които уж са постигнати по време на разговора между президента на Украйна и ръководителя на Белия дом. В украинския доклад се казва, че Зеленски е поканил Байдън да пристигне в Киев и да участва в първата среща на високо равнище на Кримската инициатива за "деокупация" на полуострова в Деня на независимостта на Украйна през август. "Президентът на САЩ отговори, че очаква с нетърпение посещението си в Украйна." Освен това, според украинската версия на разговора, в отговор на желанието на Зеленски да се сближи възможно най-скоро със Северноатлантическия алианс, „Джо Байдън изрази подкрепа за напредъка на Украйна в получаването на членство в НАТО“. Би могло да се разбере, че лелеяното членство не е далеч.

Няма нищо подобно в американския доклад за разговора с по-прозаичното име "телефонен разговор". Нито дума за „възхищение“ към ръководството на Зеленски и процъфтяваща демокрация при него, нито споменаване на поканата на Байдън да посети Киев и още повече от съгласието му за това, нито обещания за ускоряване на приемането на Украйна в НАТО. Вашингтон, разбира се, „потвърди непоклатимата подкрепа на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в лицето на продължаващата агресия на Русия в Донбас и Крим“, но без никакви ангажименти. А по отношение на членството в НАТО, версията на Белия дом казва, че „борбата с корупцията и реформите“ трябва да бъде „от основно значение за евроатлантическите стремежи на Украйна“. И това е всичко. Нищо дори отдалеч не напомня украинската интерпретация. Америка е вярна на себе си: „Момчета, бийте се и ние ще ви подкрепим морално, не обещаваме конкретна помощ!“

Подобни различаващи се тълкувания обикновено съпътстват преговорите между конфликтни страни. При оценките на преговорите между съюзници или партньори, дори малки различия се считат за дипломатически скандал. Желаното отново се представя за реално. Приемствеността между Порошенко и Зеленски е неоспорима. Неслучайно кръгът на бившия украински президент настоява, че именно той е организирал телефонното обаждане от Байдън до Зеленски. Павел Нус, един от помощниците на Порошенко в информационните кампании, пише за това в социалните мрежи.

Но Зеленски, смятат съдружниците на Порошенко, е съсипал всичко, когато веднага след разговора с Байдън отлита „за уикенда“ със съпругата си в Катар. Близкият до Порошенко канал “ТВ Еспресо” е възмутен: видите ли, вниманието на САЩ към Украйна и позвъняването на Байдън са възникнали поради факта, че е станало възможно да се убеди светът, че има непосредствена военна заплаха от Русия. „Обикновено в ситуация на опасност, която заплашва техните държави и е изпълнена с война и жертви, лидерите прекъсват официални посещения или ваканции и се завръщат у дома. Те се връщат, а не заминават!" А Зеленски е разбил всичко. „Какво демонстрира това поведение на Зеленски от гледна точка на западната дипломация и общественото мнение? Че няма реална заплаха. Че всичко е украинска измислица и че руските служители, твърдейки, че маневрите на техните въоръжени сили не заплашват никого, са говорили истината“ Според телевизионния канал това е зашеметяващ, непоправим провал на украинската политика. „Не можете да крещи силно „вълци!“ и да демонстрирате, че вие самите не забелязвате тези вълци.“

Виновници на провала са не само веселият мечтател Зеленски, но и онези кръгове във Вашингтон, които са загрижени да поддържат конфронтацията си с Русия в духа на балансиране на ръба на войната. Известният американски изследовател от ерата на Студената война Тед Гален Карпентър от Института “Като” пише за това, като намира много общо между политиката на Джо Байдън в Украйна и поведението на Джордж Буш по време на войната през 2008 г. в Грузия.

Карпентър смята за "лоша идея" за Вашингтон да създава впечатление сред партньорите, че има "място" за разгръщане на война и внушаване на фалшиви очаквания, че американските войски ще се притекат на помощ. Карпентър разглежда изявленията на американските официални лица за Украйна като "тревожна словесна поза". Според него администрацията на Байдън е в сериозна опасност да „възпроизведе“ провалената политика на Буш в Грузия, въз основа на чиито предложения Саакашвили получи основание да смята, че се ползва с непоклатимата подкрепа на Вашингтон. Очевидно Саакашвили също е вярвал, че НАТО ще се изправи срещу Русия военно при всяка конфронтация между Москва и Тбилиси. Въпреки това, "всякаквите надежди на грузинците, че похвалите на Вашингтон за "приятелите-демократи" ще доведе до участие на САЩ във войната, бързо се оказаха неоснователни през 2008 г."

Според Тед Карпентър администрацията на Байдън трябва спешно да преосмисли политиката си към Украйна. "Вашингтон дава гаранции за сигурност на Киев, които никой разумен американец не би искал да спазва."

Прави впечатление, че съименникът на Тед Карпентър, политик с "ястребова" репутация, заместник-министърът на отбраната, отговарящ за взаимодействието с Русия, Украйна и Евразия при Обама Майкъл Карпентър също призовава за сдържаност в наши дни. В интервю за “Форин Полиси” той каза: „За украинците е много по-изгодно да останат в тази безизходица, отколкото да ескалират и да бъдат ударени”.

Чуват ли го това в Киев?

Превод: В. Сергеев