/Поглед.инфо/ Речта на Байдън бе ефективна в много отношения и със сигурност ще задоволи поддръжниците му, пише The Spectator. Но всеки, който е очаквал да чуе нещо дълбоко и смислено за политика, има да си чака. Байдън не каза нищо повече от описания на светлото и розово бъдеще.

Първо, добрите новини за поддръжниците му. Байдън изглеждаше силен, не се запъна нито веднъж и изнесе речта си с емпатия, енергия и моделирани тонове. В представянето му нямаше никакви следи от притеснение и объркване, каквито често показваше, или пък от когнитивни проблеми, както се говори. Беше в най-добрата си форма.

Байдън също се възползва и от най-силното си качесво - той е от онзи тип, който се харесва и чийто трагедии са го направили дълбоко симпатичен на другите, които също се изправят пред проблемите си. Не се преструва за тези неща и си личи. Горд е със своя произход от работническата класа и с това, че е създал едно любящо семейство като баща и дядо. Началото на речта му улови това добре със снимки на родителите му и едно видео на семейството му днес.

Достойните му за възхищение лични качества блестяха, което му позволи да се обвърже с избирателите по начин, по който Хилари Клинтън никога не успя. Те също подчертаха и лайтмотива на кампанията му - аз съм човек като повечето от вас, на ваша страна съм и ще работя здраво, не се смятам за превъзхождащ ви; заедно ще направим бъдещето по-добро.

Естествено, Байдън се опита да сравни уж-светлата си визия с тази на Тръмп, която той представи като мрачна, разделяща и расистка (погрешно цитирайки коментари на Тръмп за Шарлотсвил от преди 3 години). Речта на Байдън беше в основата си опит за контраст между личната му връзка с обикновените американци със сегашния президент, представен като егоистичен и неефективен, особено на фона на коронавирусната пандемия. Атаката му среща Тръмп беше отражение на основния лайтмотив на демократическата конвенция.

Какво обаче липсваше? Три важни неща. Байдън не спомена:

1. Какви политики ще приложи или как те ще се различават от тези на Тръмп. Той просто нарисува неясна картина на едно по-щастливо бъдеще.

2. Бунтовете и грабежите в големите градове. Той ги игнорира напълно и най-близкото, което каза за тях бе, че по време на управлението му Америка щяла да се отърве от "системния расизъм". Не пропусна да проведе и сладникав разговор с по-младата дъщеря на убития цветнокож Джордж Флойд, която заяви, че баща й е променил света. Не се каза нищо за хаоса в Портланд, Сиатъл, Чикаго, Ню Йорк и други градове, който започна с убийството на Флойд, но вече няма нищо общо.

3. Каквито и да било международни заплахи или предизвикателства или как ще се справи с тях по-различно от Тръмп, освен че заяви, че няма да бъде "топъл с диктатори". Не спомена Русия, Иран, КНДР или тероризма. Само за кратко каза нещо за Китай, че администрацията му няма да зависи от тях за медицинско оборудване - политика, която Тръмп вече следва.

Липсата на каквито и да било политически идеи бе изумителна, особено след като много коментатори ги очакваха. Цялата конвенция, отбелязаха те, бе посветена на атаки срещу Тръмп, което остави празнина от страна на Байдън, да обясни какво ще направи, когато е на власт и какви политики ще направят страната по-добра. Дори не се и опита. Байдън просто обеща на всички коледни подаръци и то най-общо.

Щом дойда на власт, каза Байдън, ще получите добре платена профсъюззна работа, страхотно здравеопазване и едно по-чисто и зелено бъдеще. Америка ще има нови пътища, летища и по-добри училища. Той не обясни как ще направи това или как ще плати за всичко, освен, че обеща да наложи данъци на корпорациите и най-богатия 1 %. Това със сигурност не стига и няма как той да не го знае. Байдън направи и вмека, че ще премахне данъчните облекчения, които Тръмп въведе и ще наложи минимална почасова ставка от 15 долара на час. Той върна идеята и за задължителното носене на маска. Не каза нищо за армията или външните заплахи, както и за полицията и вътрешната сигурност.

"Икономическият ми план е изцяло за работни места, достойнство, уважение и общност. Заедно можем и ще възстановим икономиката си. А когато го направим, не само, че ще издигнем всичко отново, но и ще го направим по-добре", каза той. Никакви детайли как ще стане това. Вместо конкретика той посочи коледните подаръци под дървото. Ето и цялата му дискусия за проблема с нелегалната имиграция. Америка щяла да има "имиграционна система, която засилва икономиката ни и отразява ценностите ни". Това не е политика, а мастилено петно.

Байдън се изказа по подобен начин и за други въпроси, а най-горещите ги избегна изцяло, като например "Блек Лайфс Матър", спирането на субсидиите за полицията, оръжията и абортите. Да се гмурне в тях явно щеше да е твърде опасно политически. Щеше да рискува да разцепи деликатната коалиция, която демократите се опитват да градят. Те се нуждаят от крайнолеви активисти, мотивирани достатъчно за да гласуват, докато в същото време се опитват все още да подлъжат умерените и образовани гласоподаватели, които се интересуват от въпроси като работни места, данъци, сигурност и здравеопазване. Да се създаде призива е трудно и е много лесно някоя от тези групи да се обиди, докато се гони друга. Речта на Байдън се опита да направи всички щастливи, наблягайки на личните му качества и обещавайки подаръци и подаяния за всички, прескачайки конкретиката и трудните въпроси.

В края й, Байдън заложи на основната тема на цялата конвенция. Тези избори не са за мен или демократите, а за Тръмп. Що се отнася до нас, Байдън и партията му повтаряха:

"Ние сме достатъчно добри. И хората ни харесват."

Това е всичко, което Байдън представи на нацията. Дали ще бъде достатъчно?

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели