/Поглед.инфо/ Отиващият президент на САЩ Джо Байдън направи това, което си постави за цел в първите дни на своето президентство: той предизвика група от най-могъщите хора в страната, обещавайки им възмездие за греховете им.

Тези хора са деветте съдии от Върховния съд на Съединените щати, известен още като СКОТУС. „Могъщата шепа“, които носят мантията цял живот и вземат окончателни решения. Формално това е последният съд, в който се оценяват новите закони за съответствие с основния. Всъщност самите решения на СКОТУС стават национални закони , прескачайки президента, конгресмените и други хора, избрани от народа.

В зависимост от това кой президент – демократ или републиканец – номинира съдия, този назначен ще носи определен идеологически заряд. Консерваторите са привърженици на буквалното четене на конституцията, либералите са привърженици на разширеното тълкуване. Тъй като мнозинствата могат да преминават от една група към друга, историята на СКОТУС е пълна с правни парадокси.

Най-обсъждано в момента е решението по делото “Роу срещу Уейд”, взето през 1973 г., но преработено през 2022 г. През 70-те години на миналия век съдиите направиха правото на аборт конституционно в Съединените щати. Половин век по-късно те дадоха на щатите възможността да въвеждат блокиращи ограничения, от което много се възползваха. Конституцията не се промени през този период, просто различни съдийски състави взеха решения, които бяха противоположни едно на друго.

Либералите са склонни да обвиняват Доналд Тръмп за това „връщане назад“, докато консерваторите са склонни да хвалят Тръмп за същото нещо. Когато напусна Белия дом през 2020 г., опозорен, клеветен и блокиран в социалните медии, републиканците се утешаваха взаимно с фразата „но той назначи трима съдии към СКОТУС“, тоест той гарантира, че консерваторите от „могъщата шепа“ ще имат мнозинство за години напред. Подреждането шест срещу три се превърна в основното политическо наследство на Тръмп.

Джо Байдън планира да премине през това наследство с тояга веднага след встъпването си в длъжност и дори назначи определен съвет от вашингтонски мъдреци, за да му предложи начин да промени нещата. Изглеждаше безсрамно: същият Байдън преди това беше нарекъл реформата на СКОТУС „идиотска идея“. Но тогава демократите имаха много планове и Байдън беше избран за президент, наред с други неща, така че да прехвърли Съединените щати на еднопартийно управление.

Това изглеждаше постижимо чрез поредица от атаки срещу републиканците в момент, когато те бяха слаби и деморализирани от загубата на Тръмп. Ако Байдън успееше да даде статут на щат на град Вашингтон или на остров Пуерто Рико, да легализира милиони нови гласоподаватели мигранти и да унищожи мнозинството на Тръмп в СКОТУС , републиканците щяха да загубят способността си да спечелят избори на федерално ниво. САЩ ще станат вечна демокрация, тоест ще попаднат завинаги под управлението на демократите.

Изглеждаше, че присъдата е направена: демократът успя да изгони Тръмп от Белия дом и да спечели мнозинство в двете камари на Конгреса. На възрастния Байдън обаче му отне твърде много време, за да се развихри и да събере екип - времето беше загубено и след това започнаха поредица от кризи (миграция, енергетика, Афганистан, Украйна), на фона на които републиканците си върнаха контрола над долната камара, и мнозинството от демократите в горната камара станаха отстъпчиви поради ниския рейтинг на Байдън.

Един популярен, енергичен, активен президент би могъл да изпълни задачата на партията, но Сънливият Джо не беше подходящ за целта. Всички бързо забравиха, че има някаква комисия, която разработва реформа на главния съд на страната за Байдън. Но сега, след като остават само шест месеца от президентството му и Байдън се е превърнал в особено куца патка, тази патица внезапно сложи на масата план за завладяване на СКОТУС, и то не от комисия от вашингтонски мъдреци, а сякаш негов собствен, които никой от групата не беше виждал.

Президентът побесня. Той обвини съда в „екстремистки решения“, които подкопаха общественото доверие и „отчетността на демокрацията“ (тоест демократите), и му предписа „лечение“ с три компонента.

Конституцията ще включва клауза, която гласи, че „никой не е над закона“. Съдът ще получи нов етичен кодекс, който ще изисква от съдиите да отчитат подаръците и ще им забранява всякаква политическа дейност. И накрая, мандатът на съдия ще бъде ограничен до 18 години, а нов съдия ще бъде назначаван на всеки две години от действащия президент на Съединените щати.

Първите две точки са подкрепа за третата, основна. Това са препратки към скорошното (и изключително непопулярно) решение на СКОТУС за невинност на президента за президентска дейност (своеобразен подарък за Тръмп, който усложни живота на прокурорите по негови дела) и скандала около патриарха на консерваторите в съда - 76 -годишният Кларънс Томас, който се остави на големите републикански дарители (което не се хареса на народа).

Самата реформа е изключително радикална и ако бъде приета, ще промени много в САЩ. Няма шанс да бъде възможно да се приложи след шест месеца: републиканците няма да го позволят, те имат достатъчно сили за това. Но за Байдън това е основа за бъдещето, в което той като политик вече няма да съществува. Това е жест, насочен към вечността.

Байдън разбира кой е сега за собствената си партия: кръстник на крадливо семейство, лобист за военни корпорации, а в миналото расист и сексист, изгонен от политиката заради сенилността си.

Вместо това той би предпочел да остане в историята като президента, изправил страната пред правосъдието в духа на „новата етика“.

Байдън може да е остарял, но е опитен и хитър политик – разбира накъде духа вятърът. Той иска на бъдещите поколения американци да се разказва на екскурзии до президентската библиотека, кръстена на него, за белия рицар, който победи оранжевото чудовище (т.е. Тръмп) и започна прогресивна реформа на съда, който след това присъди на жените многомилиардни компенсации за годините на патриархат и гарантира на децата правото да променят пола си и направи задължително включването на чернокожите във всяка група от трима души.

Съмнителен начин да останеш в историята, разбира се. Но на Байдън не му останаха други.

Превод: В. Сергеев