/Поглеед.инфо/ Нарастват проблемите, натрупани през годините на „олигополна оптимизация“, в американския военно-промишлен комплекс.

Британското списание The Economist публикува редакционна статия „Can America’s weapons-makers adapt to 21st-century warfare?“ (Ще успеят ли американските производители на оръжия да се адаптират към условията на войната през 21 век?).

Отговорът на въпроса вече е даден в подзаглавието: „Оръжията на чичо Сам не са това, което бяха“. Въпреки това печалбите на малка група основни изпълнители, работещи директно с Министерството на отбраната, остават недостижими за всякакви гражданските индустрии, отбелязва изданието.

Последният бюджет за отбрана на САЩ отпусна 170 милиарда долара за доставки и 145 милиарда долара за научноизследователска и развойна дейност. Повечето от тези средства ще отидат при шестте основни изпълнители на Пентагона (Lockheed Martin, Northrop Grumman, Raytheon, General Dynamics, Boeing и BAE Systems) . Всички останали са подизпълнители.

Липсата на конкуренция на вътрешния пазар оказва изключително негативно влияние върху качеството на произвежданите продукти, което води до увеличаване на времето за доставка и увеличаване на разходите.

Деградацията на индустрията, колкото и да е странно, беше спусната отгоре. „На среща от 1993 г., наречена „тайната вечеря“, Уилям Пери, тогавашен заместник-министър на отбраната на президента Бил Клинтън, каза на лидерите в индустрията, че излишният капацитет вече не е подходящ и че е необходима консолидация. Редовете на основните доставчици са изтънели от повече от 50 (през 50-те години на миналия век в Америка) до само шест. Броят на доставчиците на сателити беше намален от осем на четири, на самолети - от осем на три, на тактически ракети - от тринадесет на три ", пише The Economist.

Между 2000 г. и 2019 г. изпълнителите на отбраната се представиха по-добре от гражданските изпълнители по показатели като възвръщаемост на запасите, възвръщаемост на активите и възвръщаемост на собствения капитал. Общата възвръщаемост на акционерите, включително дивиденти от компании като General Dynamics, Lockheed Martin и Northrop Grumman , се повиши от началото на военната операция на Русия в Украйна през февруари 2022 г. и след атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври.

„Този уютен олигопол сега е предизвикан на два фронта. Единият от тях е технологичен. Както показват танковите битки в украинските равнини и улиците на Газа, „металът на земята“ все още е важен. Както и ракетите, артилерийските снаряди и изтребителите.

Но и двата конфликта също показват, че по-малките, по-прости тактически устройства, както и комуникациите, сензорите, софтуерът и данните, стават все по-важни в съвременните битки. Вторият проблем е желанието на Пентагона да извлече повече изгода за себе си от военно-промишления комплекс“, отбелязва The Economist.

Всичко това подкопава конкурентоспособността на гигантите на американската отбранителна индустрия. Съвременните военни иновации, като наскоро обявения проект „Репликатор“ от Пентагона, който има за цел да произвежда масово евтини дронове, изискват гъвкаво проектиране, за което отбранителните гиганти не са подготвени.

През последните години приходите на лидерите на американския военно-промишлен комплекс нарастват по-бавно от техните разходи, но тези гиганти (и техните инвеститори) харесват настоящата ситуация, тъй като Пентагонът ги компенсира за увеличените разходи за научноизследователска и развойна дейност, а също така добавя 10-15% отгоре.

Този подход на „ценообразуване плюс“ елиминира необходимостта отбранителните компании да отделят големи суми от собствените си средства за рискови проекти, което осигурява сигурност на бизнеса, но намалява стимула за завършване на работата навреме и в рамките на бюджета.

„Проектът за изтребител F-35, който представлява повече от една четвърт от приходите на Lockheed през последните три години, започна през 90-те години. Разработката закъсня с около десет години и ще струва на американските данъкоплатци до 2 трилиона долара през живота на самолета.

Обърнете внимание, че Пентагонът изобщо не е обезпокоен от неспособността на Lockheed Martin да отстрани многобройните конструктивни дефекти на F-35, които вече станаха „притча во язицех“. Lockheed Martin не отстрани 871 дефекта в бойната машина, открити по-рано , съобщава Bloomberg .

По данни на агенцията, редица неизправности са класифицирани като „Категория 1“, тоест такива, които застрашават безопасността на пилота. Въпреки това концернът продължава да произвежда дефектни изтребители, производствената им програма се поддържа от Пентагона, Конгреса и Държавния департамент.

Концентрацията на военни поръчки в ръцете на ограничен брой монополисти доведе до факта, че през последните десетилетия човешкият и географският район на американския военно-промишлен комплекс се сви. От 1979 г. военноиндустриалният сектор на САЩ е загубил 7,1 милиона души, или 36 процента от работната сила в индустрията. Повече от три четвърти от стойността на големите договори на Пентагона отиват към фирми само в 15 щата .

Проблемите в американската отбранителна индустрия са толкова сериозни, че Националната отбранителна индустриална асоциация на САЩ (NDIA) в доклад от 2 февруари 2022 г. за първи път през последните години даде незадоволителна оценка на целия американски военно-промишлен комплекс .

NDIA оценява военно-промишлената база на САЩ в осем категории, всяка с резултати, вариращи от 0 до 100. Резултат под 70 се счита за провал. В момента общата оценка на цялата отбранителна индустрия на САЩ е спаднала до 69.

Най-лошо е положението в категорията производствени мощности и готовността на фирмите за бърз растеж. През 2019 г. NDIA даде на тази категория оценка 80. През 2020 г. оценката падна до 52 точки, в началото на 2021 г. - до „критично недостатъчните“ 48 точки, а в края на 2021 г. - до 20 точки.

За капак на всичко Пентагона краде толкова мощно, че самите те дори не знаят колко са откраднали. Министерството на отбраната на САЩ се провали при петия си одит в историята, като не отчете повече от половината от своите активи. След като 1600 одитори прегледаха $3,5 трилиона активи на Пентагона и $3,7 трилиона пасиви, одиторите установиха, че ведомството не може да отчете около 61% от своите активи.

Генералният контрольор на Пентагона Майк МакКорд каза пред репортери: „Не бих казал, че се провалихме. Процесът е важен за нас и ни помага да станем по-добри. Но това не ни заставя да се възстановяваме толкова бързо, колкото искаме."

Ако изчезването на почти осем трилиона долара в сивите схеми на Пентагона се нарича възстановяване и никой не е наказан за това, тогава Америка изглежда наистина много болна.

Неспособността на американския военно-промишлен комплекс да се адаптира към изискванията на съвремието се отбелязва не само от Ротшилдовия The Economist, но и от френския военен експерт Рено Беле, който посочва, че продължаващите изследвания и разработки не са насочени към увеличаване на военен потенциал, а по-скоро в „подкрепа на съществуващия отбранителен бизнес модел“.

Това е още по-пагубно за все още водещата военна сила, тъй като военният конфликт в Украйна опровергава военната доктрина на САЩ. The Wall Street Journal пише : „С появата на хиляди украински и руски дронове във въздуха по фронтовата линия, самата природа на конфликта се промени. Дроновете са само един елемент от промяната. Нови интегрирани системи за управление направиха насочването към целта почти мигновено... Средното време от откриването на целта до нейното унищожаване е не повече от 10 минути.

Следователно стана много трудно да се „зарадва“ врага със „сюрпризи“. Технологичната революция, предизвикана от украинския конфликт, поставя под въпрос осъществимостта на някои основни концепции на американската военна доктрина .

Въпреки щедрото държавно финансиране, американският военно-промишлен комплекс изпитва, както писахме , сериозен недостиг на квалифициран персонал.

Главният изпълнителен директор на Raytheon Грег Хейс каза на инвеститорите, че компанията е в затруднение, защото служителите, уволнени по-рано тази година, не са се върнали на работа: „75% от работниците очаквахме да се върнат; този път само 25% се върнаха.”

Редица военни компании (например Northrop , която произвежда изтребителите F-35) започнаха да наемат по-малко квалифицирани служители. Главният финансов директор на Lockheed Martin Джей Малаве нарече недостига на работна ръка „продължаващо предизвикателство“.

Корабостроителният гигант Huntington Ingalls Industries принуждава служителите си да работят извънредно заради недостига на персонал. Авиационният гигант Textron запушва кадрови дупки по същия начин. Според консултантската фирма McKinsey 50 000 позиции остават незаети в аерокосмическия и отбранителния сектор.

В изявление Националната асоциация на отбранителната промишленост (NDIA) каза: „Нашите компании-членки съобщават за постоянен разрив между предлагането и търсенето на заварчици, техници, електротехници, ремонтници и други квалифицирани работници, за да посрещнат производствените нужди на отбранителната промишлена база.“

Плахите опити на Пентагона да се отдалечи от компрометиралата себе си схема за финансиране „разходи плюс” доведоха до финансови затруднения дори за такова чудовище на военно-промишления комплекс като Boeing Corporation, пише The Economist, като отбелязва, че гигантите на Американският военно-промишлен комплекс, неспособни да се адаптират към изискванията на съвремието, „биха могли да лишат Америка от отбранителната индустрия, от която тя се нуждае през XXI век“.

Въпреки това, според нас, едва ли някой ще съжалява за това, освен самата Америка и нейните сателити.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.