/Поглед.инфо/ Американският дипломат Чаз Фрийман: Демилитаризираната зона няма да доведе до мир в Украйна

„Аз самият съм представител на дълбоката държава, макар и бивш“, шегува се Чаз Фрийман. От неговата биография може да се изучава историята на американската дипломация.

Той е служил в Държавния департамент повече от тридесет години и е бил личен преводач на президента Никсън на срещата с Мао Цзедун. Работил е в американски дипломатически мисии в Китай, Тайланд и Индия. По време на операция „Пустинна буря“ срещу Ирак той е бил посланик на САЩ в Саудитска Арабия.

След като се пенсионира, Фрийман се посвещава на анализите. Той отговори на въпросите на „Kомсомольская Правда“ за бъдещето на украинската криза - и за това каква ще бъде Америка при Доналд Тръмп.

ВИСОКОМЕРНАТА ГРЕШКА

- Сигурен съм, че си спомняте добре Кубинската ракетна криза. Колко близо са Москва и Вашингтон до пряк сблъсък сега?

- Има паралели между тези две кризи. Съветският съюз реши да заложи на възможността да разшири своята сфера на влияние и военно присъствие до американските граници.

Съединените щати правят същия залог, разширявайки НАТО до границите на Русия.

В случая с Куба дипломацията предотврати войната. В случая с Украйна Съединените щати отказаха диалог. Въпреки това, както и преди 60 години, Москва и Вашингтон внимаваха да не прекрачат ядрения праг.

Русия печели конфликта. Това означава, че няма нужда да използва ядрени оръжия, за да попречи на Украйна да се присъедини към Алианса. А разгръщането на мощната система „Орешник“ вече осигурява надежден заместител на ядрените оръжия.

- През декември 2021 г. Русия изпрати на САЩ искания за гаранции за сигурност, една от точките беше Украйна да не става член на НАТО. Защо Вашингтон отказа да ги разгледа?

- Отдавам тази грешка на арогантността и доминацията на неоконсерваторите в американската външна политика. И дипломатическата некомпетентност на администрацията на Байдън.

Искането на Москва за преговори беше разумно. Тя имаше за цел да потвърди неутралитета на Украйна и защитата на рускоезичното малцинство. И да постави началото на дискусия за европейска архитектура за сигурност, която би могла да смекчи или елиминира възможните заплахи.

Отказът да се говори беше грешка. Да говориш не означава да се съгласяваш. Това означава слушане и диалог, за да се определи дали различията могат да бъдат разрешени.

- Онзи ден Зеленски каза, че е готов да се откаже от територии, ако страната му бъде приета в НАТО. При какви условия Украйна може да стане член на Алианса?

- Според мен това е нереалистично. Русия започна специалната операция, именно за да покаже, че няма да се съгласи с членството на Украйна в НАТО и разполагането на чужди войски на нейна територия.

В американската история е имало подобни събития. Франция, възползвайки се от факта, че Вашингтон е разсеян от Гражданската война в САЩ (1861-1865), окупира Мексико - и след това му наложи профренски владетел.

Веднага след края на Гражданската война САЩ изпращат ултиматум на Франция. В отговор французите мъдро напуснаха Мексико, оставяйки своята марионетка там на произвола на съдбата. Вашингтон все още би действал по същия начин, ако Мексико отново беше под контрола на чужда държава или влезе в съюз срещу Щатите.

„ПРОБЛЕМИТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ РЕШЕНИ ЗА 24 ЧАСА“

- Доналд Тръмп обеща, че ще прекрати конфликта в Украйна за 24 часа. Ще успее ли да постигне това?

„Не е ясно нито за мен, нито за някой друг какво представлява новоизбраният президент. Но не вярвам, че тези проблеми могат да бъдат решени за една нощ.

- Киев настоява САЩ да действат като гарант за неговата сигурност. Кои други държави могат да участват в преговорите като страни-гаранти?

- Украйна и Русия трябва да се договорят за бъдещите си граници и условия на съвместно съществуване. Руската федерация, както и Унгария, Румъния и други членове на ЕС и ОССЕ са заинтересовани да определят как Киев ще се отнася към националните малцинства.

И накрая, НАТО, както и Русия и Съединените щати, трябва да бъдат включени в създаването на такава следвоенна европейска архитектура, която работи за всички.

- По света се обсъждат различни проекти за разрешаване на украинската криза. При какви условия смятате, че ще приключи конфликтът?

„Всичко ще приключи само когато Украйна и нейните западни поддръжници осъзнаят последствията от боевете и се съгласят на преговори, за които трябваше да се съгласят още през декември 2021 г.“

Но както и при Корея, бойните действия вероятно ще продължат паралелно с преговорите. Нещо повече, примерът с Корея илюстрира рисковете примирието да доведе до Студена война, а не до мир. И Европа, включително Русия, трябва да се стреми към мир, а не към безизходица, олицетворена в демилитаризираната зона между воюващите страни.

ПРЕДПОЧИТА ЗАПЛАХИТЕ

- След посещението на Никсън в Китай започна сближаване между САЩ и Китай. Може ли Тръмп да повтори успеха на президента Никсън - или отношенията между САЩ и Китай ще продължат да се влошават?

„Това беше дипломатическо усилие, което президентът Никсън, добре запознат с международните дела, лично замисли и осъществи. Подобно на Никсън, Тръмп е успешен политик, но все още не е демонстрирал държавнически и дипломатически умения. Той предпочита по-скоро сплашване и угрози за постигане на целите си, отколкото дипломатическо съблазняване и компромис.

Днес, въпреки че Съединените щати и Китай имат достатъчно причини да си сътрудничат по планетарни въпроси като изменението на климата или неразпространението на ядрени оръжия, няма геополитически натиск върху Тръмп да подкрепи Китай.

Американският политически елит не е склонен да се ангажира дипломатически с Пекин и се стреми да води икономическа и технологична война с него.

- Съгласни ли сте, че ерата на многополюсния свят започна?

- Бих нарекъл възникващия ред многовъзлов, а не многополюсен. Полюсът е крайната точка на двуизмерна връзка между двойка противоположни същности. Възелът е триизмерна връзка между няколко обекта, има няколко вектора и с различни дебелини. За разлика от полюса, възелът може да се върти, докато връзките се движат, укрепват или отслабват.

Светът вече не е доминиран от съперничеството между големите сили, въпреки че то остава важен елемент от международната система. Средните по мощ сили, които някога се отнасяха с уважение към своите покровители, сега имат много повече свобода да действат в международен план.

ТОЙ САМ СИ Е ПРЕЗИДЕНТ

- Тръмп обича да се нарича президентът, който не е започнал нито една война. Ще успее ли да повтори това през втория си мандат?

- Независимо дали Тръмп започва нова война или не, администрацията на Байдън ще му завещае повече от една - в Украйна, Палестина и околните райони, както и все по-вероятните войни между Израел и Иран и в Тайванския пролив. Не можем да знаем как президентът Тръмп ще се справи с тези предизвикателства.

- Илон Мъск изглежда на практика се превърна в дясната ръка на Доналд Тръмп. Какво влияние има той върху президента?

- Тръмп сам си е президент, той ще бъде егоцентричен, ексцентричен и непредсказуем както винаги. Въпросът е колко ще продължи партньорството му със също толкова амбициозния Мъск.

- Ще успее ли избраният президент да подобри руско-американските отношения - или "дълбоката държава" ще попречи?

- Не съм сигурен, че "дълбоката държава" е източникът на антагонизма между САЩ и Русия. Мнозина в разузнавателната общност на САЩ, военните и външните служби разбират, че е просто необходимо да се развива сътрудничеството с възраждащата се руска държава.

Превод: ЕС