/Поглед.инфо/ Този материал беше писан докато избирателите отиваха да пуснат гласа си в урните на изборния ден в Съединените щати. Макар и да беше полезно да се обмисля как нещата могат да се променят, най-вероятно в лоша посока, човек трябва да признае, че голяма част от това, което се случва в Съединените щати и в тяхната разпростряла се империя, оперира по своя собствена вътрешна динамика и правила.

Нещо, което днес се нарича "Дълбока държава" или може би по-правилно, естаблишмънт.

Вижте например, може би честните, но спорадични и неуспешни опити от страна на Белия дом през последните четири години да ограничи броя на американските войници, които са замесени в редица въоръжени конфликти по света.

Всички тези инициативи бяха отхвърлени и провалени по един или друг начин. И това не е просто проблем на грешки от страна на политически нечувствителния Доналд Тръмп срещу резултатите, които може би щяха да бъдат придобити от по-опитен и отговорен демократ.

Това, което движи машината на империята е фактически един двупартиен, дори по своя начин, аполитичен, съществуващ като форма на правителство в сянка без лидер режим.

Той функционира като общност на интереси, а не като бюрокрация. Той е включващ и отразяващ реалните центрове на сила в страната, а именно, държавата на националната сигурност и Уолстрийт.

В скорошна статия, Пепе Ескобар отхвърля всякакви илюзии, че може да има една по-мека и нежна външна политика, която да произтече от тези избори.

Той описва с притеснение как една победа на Джо Байдън ще означава експертите по сигурността на външнополитическия естаблишмънт, които съсипаха Сирия, Йемен, Украйна и Либия, докато в същото време убиваха американци в чужбина при президента Барак Обама, ще се върнат отново на власт.

Той споменава бившия президентски докладчик на ЦРУ Рей Макговърн, който убедително описва "Петното" (външнополитическия естаблишмънт) като "Военно-индустриално-конгресен-разузнавателен-медийно-академичен-тинк-танк комплекс" - ВИКРМАТТК.

Като нищо можем да добавим в този списък и Федералния резерв на Съединените щати.

И така, машината продължава да си действа, водена от собствените си интереси и напълно сляпа за това, което се случва около нея.

Иронията е, че кризата на доверието, която едновременно обхваща Съединените щати от части заради много реалния и самопричинен упадък на мястото на Америка в света, което се дължи на настояването й да запази глобалната си хегемония.

Това се случва във време, в което империята навлиза във фаза на увеличаваща се ирелевантност.

Много от замесените играчи или не могат или не искат да признаят това, независимо от партийната им принадлежност.

Това означава, че Съединените щати са заключени в този тип поведение, което е неспособен да се променя. Те са нация, която е станала пристрастена към войната без да има добра причина.

И точно тази пристрастеност не донесе нито сигурност, нито просперитет.

Знаците са навсякъде. Цената на империята продължава да расте, докато реалните ползи, които се извличат от нея, започват сериозно да убягват.

Правителството на Съединените щати харчи повече за раздутия си военен бюджет, отколкото може да си позволи. Това добавя към един огромен и неустойчив национален дълг, който вече надхвърля цели 27 трилиона долара.

Това представлява 128 процента от Брутния вътрешен продукт на Съединените щати.

Този дълг най-вероятно ще се увеличи драматично, ако има още стимулиращи пакети за коронавируса. В резултат на това, нацията става все по-куха.

"Съюзниците" на Америка неизбежно и съвсем правилно станаха все по-отчуждени от Вашингтон. Те не искат повече да се съобразяват със заповедите и исканията на Вашингтон.

В същото време, в развитие е и преходът от долара като световна резервна валута. Това ще има катастрофални последствия.

Когато американската хазна спре да има способността да печата пари на воля, ще има национална инсолвенция.

От гледна точка на интеракцията на Съединените щати със света, една страна, която неотдавна беше широко уважавана, сега се смята за основният източник на международна нестабилност.

Абсолютно нехаресвана навсякъде, освен в Израел.

А вътрешните в самите Съединени щати до нивото на ценностите и очакванията също са очевидни. Те включват все по-дисфункционалните училища, които се фокусират повече на политическата коректност, отколкото на образованието; срутващата се инфраструктура; разбита здравна система; умираща индустриална и производствена база и много други.

Уникално сред всички развити страни, но продължителността на живота на американците от работническата класа намалява.

В корена на всичко това е нещото, което професорът от Йейл Пол Кенеди някога описа като "имперско пренапрягане".

Това ще рече, че проекцията на силата в подкрепа на глобалните ангажименти, които не са важни за националното благосъстояние, водят до собственото банкрутиране на САЩ.

Реалността е, че освен ако "имперските" попълзновения не се правят изцяло с експлоататорска цел, както Белгия е правела в Конго, да имаш империя води до значителни загуби.

Наполеон се "пренапрегна", когато нахлу в Русия, а самата тя и Австро-Унгария се срутиха в резултат на Първата световна война и стреса от външния конфликт, който направи тъй щото задълженията им да надхвърлят многократно ресурсите.

Империята на Великобритания по същия начин стана излишна след Втората световна война, когато цената на поддържането на аванпостове "източно от Суец" стана по-голяма, отколкото печалбата.

И така, има много и достатъчно добри причини Съединените щати да се окопаят и да станат отново "нормална" нация, ако това, разбира се, е възможно.

Но фактът, че никой кандидат-президент освен Тулси Габард и Бърни Сандърс дори не предложи, че глобалните интервенции на Америка трябва да се преосмислят или променят, е показателен.

И двамата бяха елиминирани от естаблишмънта на Демократическата партия.

В случая на Тулси Габард, екзекуторът беше не кой да е, а Хилари Клинтън.

Който и да е новият президент, той ще наследи ужасната концепция, че е "лидер на свободния свят". Крайно време е за една сериозна дискусия за правилното място на Америка в света.

Но това ще изисква пълно преобръщане на естаблишмънта на страната и предизвикателство към "ексепционалисткия" възглед, че Съединените щати трябва да доминират света като "сила за добро".

За съжаление, няма политик на хоризонта, който да може и да иска да поведе такова начинание.

Превод: СМ