Кризата в Камарата на представителите, представена от неуспеха й да избере председател на Камарата, е само последният пример за това как Републиканската и Демократическата партия продължават да не успяват да се справят с основните политически, социални и икономически проблеми, пред които са изправени работническата класа, потиснатите и дори сектори от средната класа на обществото.
Тази безпрецедентна криза подчертава и отразява цялостната криза на политическата върхушка на САЩ, където авторитетът на ключови институции на държавата е оспорен и намален. От полицията, през Избирателната колегия и Сената, до Върховния съд на САЩ, капиталистическата държава е натрупала съперници от крайната левица и крайната десница.
Това, което е важно за настоящия момент, е политическото значение на работническата класа. И двете партии се опитаха да възприемат популистки точки за разговори - които в крайна сметка се оказаха плитки и от двете страни по различни причини - които пряко се ангажират с работническата класа.
Крайната десница на Републиканската партия се бори срещу „правителството“ през цялото време, като се бори за увеличаване на финансирането на полицията и армията и за забрана на телесната автономия на жени, хора с матка или трансмладежи. Левите демократи, най-вече „Отрядът“, се противопоставят на корпоративната алчност и атаката срещу демократичните права, но също така се борят за увеличаване на финансирането на полицията и армията. Те дори гласуваха за налагане на договор на железничарите, борещи се за болнични и по-добри условия на труд.
Както левият, така и десният популизъм са склонни да се обръщат към работническата класа през реакционна гледна точка, която изтрива съществуването на потиснатите като част от работническата класа или идеята, че сектори от работническата класа се интересуват от проблемите на потисничеството.
Левицата трябва да оспори опита на двете буржоазни партии да използват както легитимните, така и ирационалните страхове на различните сектори на работническата класа и потиснатите за собствена политическа изгода.
Трябва да се възползваме от този момент на задълбочена органична криза, за да повишим необходимостта работническата класа и потиснатите да поемат контрола над собствените си политически сили и действия и да създадат институции за самоорганизация. Една от тези „институции“ е партия на работническата класа и потиснатите.
Партия на работническата класа, особено такава със социалистическа програма, трябва да се разбира в по-широк контекст, който не е ограничен от буржоазни избори. Това е партия, която ще се основава на предпоставката, че социалните и икономически злини, причинени от капитализма, могат да бъдат решени само чрез неговото премахване.
Това е партия, която би разбрала, че работническата класа има стратегическа роля - тъй като нашият труд поддържа икономиката и обществото да работят - за свалянето на капитализма и създаването на социалистическо общество, което създава демократично управлявана планирана икономика.
Такава партия също би разбрала необходимостта работническата класа да се заеме с проблемите на потиснатите, за да нанесе действителен удар върху способността на капитализма да експлоатира и разделя работническата класа
Това означава, че участването в изборите като независими кандидати от работническата класа и потиснатите социалисти е тактика, използвана от партията, за да повдигне по недвусмислен и безкомпромисен начин действителните нужди на работническата класа и потиснатите и да разкрие как капиталистически институции като Конгреса не могат да бъдат оръжията, които те трябва да използват, за да сложат край на капиталистическата експлоатация и унищожаването на планетата.
Такава партия би подчертала силата на стачките и масовите мобилизации, които излизат на улицата като методи, които работническата класа и потиснатите трябва да използват, за да изразят успешно своята власт над и срещу капиталистическата класа.
Тази партия също би изяснила необходимостта от социалистическа революция за сваляне на капитализма като единственото жизнеспособно решение за излизане от кризата, пред която сме изправени, която дори застрашава съществуването на планетата.
Партията на работническата класа също трябва да бъде стратегически фокусирана върху изграждането на други институции за самоорганизация на работническата класа и потиснатите, като профсъюзи, социалистически феминистки организации като "Хляб и рози" и авангардни организации, борещи се с расизма и полицейското насилие като "Детройт ще диша" ( DWB).
За разлика от социалдемократическите партии, чиято крайна цел е да реформират капитализма, а не да му сложат край, една партия на работническата класа би се борила за политическа независимост на работническата класа и потиснатите, което означава скъсване както с Републиканската, така и с Демократическата партия, както и със синдикалното и социално движение и бюрокрация, които действат по заповед на тези капиталистически партии.
Разбира се, това означава скъсване с шовинизма на американските капиталисти, така че тази нова партия трябва да приеме силен антиимпериалистически и интернационалистичен профил. Това може да изглежда като трудна задача, но левицата не е била в по-добра позиция да агитира за такава партия и да се бори за политическата независимост на работническата класа и потиснатите в продължение на повече от 40 години. Така че нека се възползваме от този момент, за да изградим силен полюс на привличане за сектори от работническата класа и потиснатите, както и за левицата.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
