/Поглед.инфо/ Ако погледнете предизборната кампания в Съединените щати, може да отбележите, че основните участници в рейтинга имат, честно казано, откровено пенсионна възраст. Те са над 70, което изглежда доста странно, тъй като на тази възраст енергията обикновено отслабва значително и става все по-трудно и по-трудно да се работи с публиката.

Да, по отношение Тръмп това изглежда доста противоречиво, но всъщност не знаем какъв е бил преди четвърт век. Най-вероятно той е бил много по-активен от сега. Но като цяло ситуацията за американците, които обичат младите и оживени, изглежда доста необичайна и имам поне едно правдоподобно обяснение на това явление.

Работата е там, че за всеки политик принципно важен момент е, когато той влиза в активния политически живот и се запознава с типични, основни конструкции за описание на живота: социални, икономически, външнополитически. Тъй като именно в тези конструкции той ще мисли и ще изгражда дейностите си, ще изгражда отношения с партньорите си , ще търси сътрудници, ще се бие с конкуренти и ще взаимодейства със своя електорат.

Спомнете си Хилари Клинтън и нейният съпруг. Те се присъединяват към Демократическата партия в началото на 70-те, тоест в момента, когато партията се бори със силен шум за импийчмънта на президента от Републиканската партия Ричард Никсън (който е преизбран за втори мандат през 1972 г. с огромна преднина). По това време започна да се оформя съвременна либерална идеология (повтарям, не изобщо либералната идеология, а модерната ѝ финансова, и политическа форма, която няма нищо общо с формалния философски либерализъм), която най-накрая печели през 1980 г., когато Роналд Рейгън спечели изборите. Но онези, които влизат в политическата общност от началото на импийчмънта на Никсън (тоест от 1973 г.), вече със сигурност знаят какво точно се крие зад либералната идеология.

Ако приемем, че те са били на 20 години в този момент, разбираме, че родените след 1955 г. по принцип не могат да гледат на света по различен начин от гледна точка на либералната парадигма. И ако вземем предвид, че тази парадигма монополизира целия обществено-политически дискурс, то хората, които са на възраст под 65 години дори не разбират, че има принципно друг дискурс. И всичките им опити да опишат по някакъв начин съществуващите социални и икономически проблеми неизбежно водят до факта, че всички предложени модели и рецепти имат открито либерален характер.

И либералният (в Русия, можете да го наречете „либерастки“, за да го разграничите от конвенционалния класически либерализъм, но какво да правите за света не е много ясно, все още възниква объркване) дискурс, като цяло, отговаря на всички въпроси по една рецепта: трябва да дадете пари на банкерите, те ще плащат за своите дъщерни консултантски компании и те ще дадат единствения правилен отговор на всички въпроси. Което, разбира се, ще остави банкерите на власт и ще им даде максимален доход от всички предложени действия.

Бедата е, че при настоящата криза подобен модел не работи. Никак даже. На първо място, защото, както е писано в моята книга, на това е посветена цяла глава, либералната икономическа теория („икономикс“) обявява табу на причините за настоящата криза. Така че няма обяснение на въпроса за причините за кризата в либералния дискурс (и не може да има), а ако няма обяснение за причините, тогава не може да има изход. По-точно, убедителни рецепти, съмнителни разсъждения, от Самърс до Рубини, колкото искате. Но самият факт, че от 2008 година нито една Нобелова награда, основната награда за либералната икономика, не е издавана за изследванията на причините за кризата, говори само за себе си. Либералната общественост демонстративно отказва да обсъжда основния икономически проблем на съвременността.

Но хората, които вече са формирани към 1975 г. (Спомням си, че Тръмп е роден през 1946 г. Той е на двадесет години през 1966 г., когато Кенеди-Джонсън все още са на власт), имат много повече свобода в приемането на нови (или стари, т.е. не без причина моята книга се нарича „Мемоари на бъдещето“) идеи, отколкото неговите по-млади конкуренти. И съответно той може да си позволи да излезе извън рамките на либералния дискурс. Това, което преди десет години гарантираше изчезването от политическото поле завинаги, преди пет години създаде диви проблеми (въпреки че вече след резултатите от междинните избори през ноември 2014 г. успях да преценя много високата вероятност от появата на „феномена на Тръмп“), а днес това е категорично задължително.

Практически е невъзможно да се научат политици, които не са либерализирани повече от 25 години (не говоря за антилибералните, но ще стигнем и до това). Те са готови да приемат "момичето Грета", обвиняват Русия в отравяне на Скрипал и Литвиненко и така нататък, но не могат да обсъдят истинските причини за кризата. Те нямат съответните понятия и думи в главата си и могат да ги въведат там, единствено ако изоставят всичките си дела и отидат да учат там, където могат да бъдат обучени на нелиберални понятия. И там ще учат поне 10 години. Кой ще ги храни и как ще се върнат в политиката е отделен въпрос. При всички обстоятелства след Тръмп в политиката ще пристигнат съвсем млади хора, всичките средно поколение политици (а след пет години и възрастните) са обречени. Впрочем, при нас ситуацията е малко по-различна.

И тъй като старите политици са в състояние да кажат нещо, което хората възприемат като адекватно описание на реалността, а младите не са способни на това, старите печелят. Дори в САЩ. Е, и какви последствия произтичат от това е отделен въпрос.

Превод: В.Сергеев