Това не означава, че Доналд Тръмп е спечелил достатъчно гласове в ключовите щати, както отбеляза водещият по Фокс Нюз, Тъкър Карлсон, но също така не можем да кажем със сигурност, че президентът е изгубил изборите.
И тук излежда, че има солидни доказателства, че имаше поне частично, някакви нередности на изборите. При това много повече, отколкото руската измислица, с която парализираха администрацията на президента Тръмп три години.
Същите неоконсерватори, които настояват Доналд Тръмп да признае загуба, биха настояли Съединените щати да нахлуят в поредната страна, за да "донесат демокрацията", ако видят, че правителството й се държи по този начин.
В крайна сметка, цялата битка е относно това кой е истинският суверен на тази държава - американските граждани или демократите и средствата за масова информация, включително и олигарсите от технологичните гиганти.
Те се подсигуриха, че това няма да бъдат "честни и свободни" избори, а президентът Тръмп никога няма да признае загуба.
Нека обмислим почти истеричната ярост, с която средствата за масова информация ни казват, че президентът Доналд Тръмп е уж длъжен да признае загубата си, защото Джо Байдън бил "спечелил".
- "Какво ще се случи ако Тръмп откаже да признае загубата си на американските избори, сега след като Байдън спечели" - Джо Мидълтън, Индипентънт, 10 ноември 2020 година.
- "Какво ще стане ако Тръмп не отстъпи?" - Ричард Хасен, Слейт, 8 ноември 2020 година.
- "Нито един модерен кандидат-президент не е отказвал да признае загубата си. Ето защо това е важно" - Ейми Маккевър, Нешънъл Джиографик, 8 ноември 2020 година.
Има още безчет други.
Всъщност, разбира се, президентът Доналд Тръмп не прави нищо незаконно. Никой не е спечелил или загубил.
Сенатор Мич Макконъл може и да се страхува да се противопостави на Доналд Тръмп, защото не иска да загуби двете места в Сената, които са запазени за Джорджия, а с тях и позицията си като ръководител на сенатското мнозинство.
Но той е абсолютно прав, когато казва, че Избирателната колегия решава кой е спечелил изборите и докато това не се случи, "всеки, който се кандидатира има право да изрази притесненията си".
В случая от Върховния съд "Джордж Буш срещу Ал Гор", който разреши изборите от 2000 година, не беше постигнато решение чак до 12 декември.
Медийните издания "обявиха" победителя, но те нямат правна значимост, особено когато проекциите им се базират на социологически анкети, които отдавна се оказаха неверни.
Към момента на писането на тази статия, Аризона, Аляска, Пенсилвания и Джорджия все още не са определени.
Северна Каролина тъкмо беше определена за Доналд Тръмп (а републиканският сенатор от Камарата на търговията, Том Тилс успя да спечели вързана победа срещу демократическия си конкурент за поста, Кал Кънингам).
Преимуществото на Джо Байдън в Аризона е много малко и се свива опасно.
Президентът Тръмп има силен правен аргумент в ключовия щат Пенсилвания, където изглежда, че щатският Върховен съд просто е създал нови правила за преброяване на гласовете, които са пристигнали след изборния ден.
Американският Върховен съд (без новата съдийка Ейми Кони Барет) беше в задънена улица по този проблем, но администрацията на Тръмп със сигурност ще отнесе случая до него отново.
Както републиканският сенатор Тед Круз каза, засега не е имало "всеобхватно представяне на доказателства".
Републиканските лидери в Пенсилвания вече призовават за повторно преброяване " в много от общините, където щатският закон беше нарушен".
Въпреки това, на масата са заложени много по-фундаментални въпроси.
Благодарение на социалните мрежи и средствата за масова информация, които проведоха кампания за Ковид-19 истерия, страната е в рамките на един голям експеримент с гласуване по пощата.
Изискванията на различните щати добавят допълнително към объркването.
Имаше специфични твърдения за директна изборна измама, конкретно включването на отдавна починали хора в избирателните списъци, както и доклади за местни чиновници, които са давали инструкции на избирателите, с които бюлетините им ще станат невалидни.
Разбира се, имаше и репортажи за кражби на бюлетини.
Много е критично, че в няколко от щатите, където президентът Тръмп започва правни процедури, общият фактор е една компания на име Доминиън Воутинг Систъмс.
Поне в един доказан случай, "грешка" в системата й е дала 6,000 гласа на демократа Джо Байдън, които иначе са били подадени за президента Тръмп.
Един бивш заместник-главен прокуро на Мичиган каза, че преброителите в Детройт без свян са предоставили фалшиви бюлетини за гласуване, на хора които нямат право да гласуват.
Истина или лъжа, но тези твърдения трябва да се покажат в съда.
Разбира се, анти-тръмпистките групи се опитват да спрат всяко правно предизвикателство като индивидуално нападат правната фирма, която президентът Тръмп използва.
На никой явно не му прави впечатление и не си е и помислял, че подобна стратегия гарантира, че повечето поддръжници на президента Тръмп, с право, ще смятат една администрация на Джо Байдън за напълно нелегитимна.
Туитър и другите олигополисти от социалните мрежи в момента поставят пръста си на везните, като се опитват да цензурират публикациите по тези въпроси, твърдейки, че има "проблеми с интегритета на изборите" в постовете, които не им се нравят.
Това включва дори публикации на самия президент Доналд Тръмп.
Този контрол на информацията, както преди, така и след самите избори, едва ли не прави демокрацията безполезна.
Ако технологичните олигарси могат да контролират това, което избирателите виждат или чуват, направо да ги поставим те да се разпореждат и да решават в Изборния ден.
Би трябвало да е по-просто и да отнема по-малко време, отколкото да минаваме през фарса, при който както обменът на информация преди изборите, така и преброяването на гласовете на Изборния ден, очевидно са твърде тежки за суперсилата на света.
Ако това е начинът, по който системата работи, тогава, както президентът Тръмп казваше в продължение на дълги години, тя е "корумпирана" и нелегитимна.
Ако нещата ще бъдат по този начин, независимо какво режимът в Потомак казва в бъдеще, трябва да се счита за толкова чуждо на историческата американска нация, колкото и твърдения от правителствата в Брюксел, Москва или Пекин.
Наистина, човек не може да не се чуди дали историческата американска нация няма да се справи много по-добре под чужда окупация, отколкото с този враждебен елит.
Елит, който си въобразява, че са наши владетели и ни третират с неприкрито презрение, ако не и с омраза.
"Избраният президент Джо Байдън вече спечели изборите", написаха на 10 ноември Ню Йорк Таймс.
"Дори и президентът Тръмп да успее да надмине Байдън в Аризона или Джорджия, или пък и в двете, както и да задържи Северна Каролина и Аляска, където води, този факт няма да промени нищо", добавят от изданието.
Президентът Тръмп и разгневените републиканци имат една карта, която да извадят, дори и правните процеси, които бяха започнати, да се провалят.
Щатските законодателни органи трябва да верифицират щатските електори преди Изборната колегия да може да гласува за следващия президент.
Ако щатските делегации вярват, че вотът е бил корумпиран, те могат да изпратят собствена конкурентна група от електори.
Президентът Тръмп също така има правомощията и властите, с които може да промени политическия климат, особено като унищожи враждебните институции.
Той може да декласифицира документи, които Дълбоката държава не би искала да станат публични.
Е, може би ако президентът Доналд Тръмп имаше волята да направи нещо такова, нямаше да е в тази бъркотия.
Все пак, той не постави големите технологични гиганти на колене. Той не гарантира, че бюрокрацията е пълна с хора, които са му персонално лоялни.
Той продължи да наема хора, които бяха негови врагове и после се държеше изненадано, когато го възнаграждаваха с предателство.
Да, Доналд Тръмп управляваше като конвенционален републиканец, въпреки че говореше като националист, а това е най-лошото и от двата свята.
И все пак, с гръб към стената, Доналд Тръмп може и трябва да се бори. Дори и сега, той има едно народно движение зад гърба си. Всичко, което трябва да направи е да ги поведе срещу Системата, която те си мислеха, че ще бъде победена през 2016 година.
Превод: СМ
