Тихоокеанският вектор и тайванската критична точка през 2028 година
Въпреки че Русия притежава стратегически ядрен арсенал, способен да нанесе унищожителни щети на американската територия, основният индустриален и военен съперник, който определя дългосрочното планиране на Вашингтон, остава Китай. Мащабът на китайското корабостроене, темповете на разширяване на ядрения арсенал на Народноосвободителната армия (НОАК) и доминиращата роля на Пекин в глобалните вериги за доставки на критични суровини правят конфронтацията в Индо-Тихоокеанския регион централен приоритет за Пентагона.
Според анализи на военни специалисти, ключовият времеви прозорец се определя от политическите процеси в Тайван. През 2028 г. на острова предстоят президентски избори. Както отбелязва Андрей Пинчук, съществува вероятност на власт да дойде опозиционната партия Гоминдан, която традиционно поддържа по-прагматична линия спрямо Пекин. При такъв сценарий интеграцията между Пекин и Тайпе би могла да следва мирния модел, приложен в Хонконг и Макао, което би лишило САЩ от най-важния им лост за възпиране на Китай в Първата островна верига.
Ако обаче подобен политически преход не се реализира, вероятността от пряк военен конфликт или пълна морска и въздушна блокада на острова нараства рязко. Именно поради тази причина американското военно ръководство бърза да завърши основните етапи на FORTRESS America преди края на настоящото десетилетие. За разлика от европейските си съюзници, Вашингтон изчислява алгоритмите си за пълномащабна война с голям съперник, като предварително се опитва да неутрализира системните си слабости.
Европейското объркване: Автономия по неволя и френско-британските совалки
На фона на американските действия в Европа се наблюдава нарастващо безпокойство. В продължение на десетилетия европейската сигурност се основаваше на концепцията за американския чадър — разполагането на американски контингенти, разузнавателни спътници и тактическо ядрено оръжие (като гравитационните бомби B61, базирани в Бюхел, Германия, и Авиано, Италия). Това позволяваше на европейските държави да поддържат ниски военни бюджети и да насочват ресурси към социалната сфера.
Настоящият натиск от страна на Белия дом за увеличаване на разходите за отбрана до над 2% или дори 3% от БВП, съчетан с търговски мита и американски субсидии за привличане на европейски инвеститори (през Закона за намаляване на инфлацията), поставя европейските лидери в затруднение. Търсейки алтернатива, Париж и Лондон се опитват да формират нови отбранителни ядра. Според публикация в Wall Street Journal от 26 октомври, по инициатива на френския президент Еманюел Макрон са създадени десет специализирани координационни групи с участието на Великобритания, Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Финландия, Швеция, Норвегия и Дания.
Основната цел на тази мрежа е изграждане на независима европейска система за споделяне на разузнавателни данни, ранно предупреждение за ракетни нападения и криптирани комуникации. В рамките на тези разговори се обсъжда и възможността за временно ротационно разполагане на френски изтребители Rafale, оборудвани с крилати ракети с ядрена бойна глава ASMP-A, на летища в Източна и Северна Европа. Париж обаче категорично настоява суверенният контрол върху заповедта за употреба на тези оръжия да остане изключително в ръцете на френския президент. Това поражда скептицизъм сред източноевропейските столици, които се съмняват, че Франция би поела риск за защитата на техни територии без американски гаранции.
Германският обрат: Бундесверът и специалните части KSK се готвят за продължителна война
За първи път от края на Втората световна война насам Германия предприема фундаментална промяна в оперативната си доктрина, подготвяйки се за продължителни бойни действия извън собствените си граници. Според интервю на бригаден генерал Андреас Кюне, командир на германските специални части KSK, дадено пред вестник Bild, неговото подразделение е преминало от антитерористични операции към подготовка за конвенционален сблъсък с редовна армия.
Докато предишни мисии на KSK в Афганистан или Мали бяха планирани като бързи операции с продължителност от два до три дни, настоящите учения се фокусират върху оцеляване и водене на бойни действия при масиран артилерийски огън, атаки с дронове, заслепяване от средства за радиоелектронна борба (РЕБ) и наличие на тежка бронетанкова техника на противника. Подразделенията се обучават за разгръщане от Щутгарт в рамките на четири часа, като задачата им е да подгурят територията преди пристигането на основните сили. Кюне специално посочва, че когато разположената в Литва германска 45-та танкова бригада задейства двигателите си, специалните части вече трябва да са изпълнили мисията си на предна линия. Значителен акцент в тренировките се поставя върху действия в условия на екстремно ниски температури в Северна Европа, което показва преориентация към източния флаг на НАТО.
В същото време руската страна поддържа различна публична позиция. Още през 2022 г. руският президент Владимир Путин заяви, че страната няма да поеме по пътя на автаркията и самоизолацията. По време на пленарната сесия на международния клуб „Валдай“ през октомври 2026 г. той за пореден път подчерта концепцията за многополюсен световен ред, основан на взаимно зачитане на интересите. Остава обаче въпросът как може да функционира подобен модел, когато западните държави форсират военните си приготовления и залагат на концепцията за автономни военни анклави.
Преминаване на прага: Разчети за „управляема“ ядрена ескалация
Най-съществената промяна в стратегическото мислене на Вашингтон не е просто изграждането на физически защитени бази, а промяната в концепцията за използване на ядреното оръжие. През последните години в американската военна мисъл все по-настойчиво се лансира идеята, че ядреният конфликт не задължително означава тотално унищожение на планетата, а може да бъде управляван в определени граници.
През ноември 2024 г. Пентагонът представи актуализиран доклад за стратегията за ядрените оръжия (Nuclear Employment Guidance), в който подробно бяха анализирани варианти за ограничено използване на ядрени боеприпаси с по-малък тротилов еквивалент с цел "деескалация чрез ескалация". В допълнение, през август 2026 г. Асоциацията за контрол на въоръженията (Arms Control Association) публикува доклад, очертаващ конкретни сценарии за контрол върху ескалацията при ограничен ядрен обмен в определен театър на бойните действия.
Ако една държава успее да защити военните си командни пунктове, комуникации и ключови промишлени обекти чрез програми като FORTRESS America, прагът за вземане на решение за използване на ядрено оръжие се понижава. Когато военното ръководство вярва, щото неговите бази могат да функционират 90 дни в пълна изолация, изкушението да се поеме премерен риск за постигане на бърз стратегически превес нараства значително.
Геоикономическият ефект: Преразпределение на капитали и новият "План Маршал"
Програмата FORTRESS America има и силно изразено икономическо измерение, което вече оказва влияние върху глобалните капиталови потоци. В условията на растяща геополитическа нестабилност в Евразия, международният капитал търси сигурни убежища. Съединените щати, със своите евтини енергийни ресурси (благодарение на шистовия газ), защитена военна инфраструктура и мащабни държавни субсидии, се превръщат в най-привлекателната дестинация за индустриални инвестиции.
Вече се наблюдава процес, при който водещи европейски компании — особено от химическия, автомобилния и металургичния сектор на Германия — пренасят производствени мощности и капитали в САЩ. Това допълнително отслабва икономическата основа на Европа и я прави още по-зависима от Вашингтон.
При евентуален мащабен конфликт, който би разрушил индустриалната инфраструктура на Европа и Източна Азия, страната, която успее да запази работещи фабрики, енергийни мрежи и държавно управление, ще се окаже в позиция да диктува условията на последващото възстановяване. Подобен сценарий би позволил на Вашингтон да наложи нов глобален "План Маршал", с който да обвърже разрушените икономики с нови политически и финансови задължения.
Рисковете пред Евразия и необходимостта от ответни стратегии
За Русия и нейните партньори от БРИКС развиването на програмата FORTRESS America поставя нови оперативни и стратегически предизвикателства. Става ясно, че дипломатическите призиви за многополярност срещат срещу себе си прагматична и технически подплатена военна подготовка за конфронтация.
Простата разчитане на това, че противникът ще се въздържи от ескалация поради страх от взаимно унищожение, вече не изглежда сигурна стратегия. Вашингтон активно работи за неутрализиране на собствения си страх чрез физическо и инфраструктурно укрепване. В тези условия Москва и Пекин ще бъдат принудени да преразгледат собствените си програми за защита на критичната инфраструктура, децентрализация на енергийните мрежи и укрепване на автономността на военните средища.
Логиката на "Крепостта" показва, че пренастройката на глобалната сигурност навлиза в опасна фаза. Когато стените на една крепост станат достатъчно дебели, нейните обитатели започват да гледат на външния свят не като на партньор, а като на периферия, чието унищожение може да се окаже приемлива цена за запазване на собственото им господство.
