/Поглед.инфо/ И така, в нощта на 7 декември Сенатът на САЩ блокира разглеждането на законопроекта, предвиждащ допълнително отделяне на 100 милиарда долара в помощ за Украйна, Израел и Тайван. Предварителната процедура, изискваща съгласието на 60 сенатора от сто, събра едва 49 гласа.
И това въпреки театралните изпълнения на президента на САЩ Джо Байдън и неговия съветник по националната сигурност Джейк Съливан, които дружно заявиха, че „ако Путин превземе Украйна, той няма да се спре с постигнатото – той ще продължи нататък, а след това ще нападне съюзниците по НАТО“. Тоест, според логиката на Белия дом, се оказва че сенаторите с провала си да гласуват са позволили на Русия да атакува някоя страна от НАТО. Остава да се изясни коя от тях.
При това се натрапва равнището на драматизъм в заявленията на президента на САЩ и най-близките му помощници. Те представиха това процедурно задкулисно гласуване едва ли не като преломен момент от световната история. Зачитаме се в думите на Байдън по повода: „Не допускайте грешки: днешното гласуване ще се помни дълго. И историята сурово ще съди онези, които обърнат гръб на свободата. Не можем да позволим на Путин да победи. Повтарям отново: не можем да позволим на Путин да победи!“. А те взеха, че му позволиха!
Не по-малко драматично звучи воят на западните лобисти на Украйна по повода. Ето какво заяви френският певец на Майдана Бернар-Анри Леви: „Какво ти става, Америка? Помни коя си. Фар на надеждата. Град на хълма. Когато демократична страна се бори за общите ни ценности с цената на своята кръв, трябва да застанеш в нейна защита. Това е твоя фронтова линия. Твой национален интерес. Твое морално задължение“.
Когато слушаш тези призиви, не те изоставя усещането за преиграване и откровена хиперболизация на проблема. И уж всичко външно изглежда ясно: демократите начело с Байдън се представят за същия „сияен град на хълма“, защитници на Украйна и непримирими борци срещу „агресивна Русия“, а изправилите се срещу тях републиканци, съответно са „врагове на Украйна“ и волю-неволю „полезни идиоти на Кремъл“. Но тогава започваш да анализираш посланията на Белия дом към Конгреса и започваш да се питаш нима и двете страни, действайки в унисон, просто не зарязват Украйна по такъв фин начин?
В действията и патетичните заявления на демократите като червена линия преминава стремежа да се закачат и оскърбят опонентите, да се предизвика у тях негативна реакция. Ту директорът на Бюджетното управление на Белия дом Шаланд Янг ще изпрати на конгресмените писмо, съдържащо поразително за официални книжа послание: „Нямаме вълшебна масичка за финансиране. Свършиха ни парите и почти няма време“. Ту същата фраза за масичката ще се повтори от Съливан. Появява се впечатление, че чиновниците в Белия дом се обръщат към престарелите сенатори като към малки деца, които четат приказките на братя Грим за вълшебната масичка, която сама сервира. Или се опитат с такъв оскърбителен намек да предизвикат напълно обратната реакция.
Успяват в това начинание. Съдейки по това как някои републикански сенатора в строй изскочиха от заседанието на комисията по предварително съгласуване на законопроекта за помощта за Украйна, провело се вчера, противниците им наистина може да са ги накарали да се вбесят и за прекъснат процедурата. И тогава възниква закономерният въпрос: демократите изобщо искали ли са някакво обсъждане и резултативно гласуване? Ако са искали, то не се държат като хората.
Още по-загадъчно изглежда отказът в последния момент на президента на Украйна Владимир Зеленски да се обърне по видеовръзка към тези сенатори. Може дълго да гадаем каква е истинската причина за този инцидент. Но начинът, по който това беше поднесено от лидера на демократичното мнозинство в Сената Чък Шумър (видите ли, „нещо се случи в последния момент), представя работата като демарш на украинската страна.
Още по-поразителен е фактът, че на следващия ден най-близкото обкръжение на Зеленски така и не обясни причината за това действие. Чухме нечленоразделното заявление на министъра на отбраната Рустем Умеров: „Това е война и ситуацията се променя“. А след част посланикът на Украйна в САЩ Оксана Маркарова обясни демарша на президента си с това, че на заседанието сенаторите „са обсъждали не само Украйна, но и вътрешни въпроси“.
Забележете, че всичките тези чиновници се намират в Америка, там заедно с тях е и ръководителят на президентската канцелария Андрей Ермак. Но не успяха да съгласуват единна версия, поясняваща удивителното поведение на киевския им шеф. Иди разбери дали войната е провалила плановете му, дали не му харесва програмата. Ясно е, че тази позиция на Киев не помага да се вземат отговорни решения. Което явно се опитват да избегнат всичките страни от борбата във Вашингтон.
При целия драматизъм на изявленията на Белия дом Украйна едва ли си струва да се бои от пълно лишаване от подаяния. Чиновниците от Пентагона например се чудят от приказките за изтощаването на „вълшебната масичка“, напомняйки, че в бюджета остават около 4,8 милиарда долара, предвидени за Украйна. Което напълно стига за зимата, тоест до завръщането на Конгреса от коледна ваканция.
Какво следва? Всичко, което сенаторите трябва да направят е (напълно като в споменатата приказка на братя Грим) е дружно да заявят: „Раз, два, три! Масичке, постели!. Но вместо това слушаме от демократите: „Настъпи моментът републиканците да млъкнат и да се смирят“. Подход, който явно не цели приемането на решения в полза на режима на Зеленски. Американците просто го зарязват и явно той започва да разбира това.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.