Официалната версия звучи прекалено чисто, за да бъде приета без съмнение. Тулси Габард напуска поста директор на Националното разузнаване на САЩ заради тежкото заболяване на съпруга си. Белият дом демонстрира уважение, медиите пуснаха контролирани съобщения, а републиканците се опитаха да ограничат щетите. Само че времето на оставката не излиза. Точно сега — след кризата около Иран, след серията вътрешни конфликти между ЦРУ, Пентагона и екипа на Тръмп, след унищожаването на значителна част от американските разузнавателни дронове — внезапното „семейно решение“ започва да изглежда като административен евфемизъм за принудително отстраняване.
Тук има и друг проблем. Постът директор на Националното разузнаване не е церемониална длъжност. Това е структурата, която координира 18 американски разузнавателни агенции — ЦРУ, NSA, DIA, NGA, разузнаването на флота, ВВС, Министерството на енергетиката. Ако човек на това ниво бъде изваден внезапно в момент на външнополитическа криза, значи вътре вече има конфликт, който не може да бъде прикрит.
Габард никога не беше типичен човек на системата. Именно това я направи полезна за Тръмп и опасна за останалите. Тя не идваше от класическата неоконсервативна школа на Вашингтон. Не беше свързана нито с фамилиите от Лангли, нито с военно-индустриалния апарат около Вирджиния, Мериленд и консултантските кръгове на Пентагона. Беше бивш демократ. Бивша конгресменка от Хавай. Ветеран от Ирак. Човек, който публично обвини администрацията на Обама за операциите около Сирия и за фабрикуването на истерията около „руската намеса“. Това във Вашингтон не се забравя.
Особено в ЦРУ.
През последните месеци започнаха да излизат информации за сериозен конфликт между екипа на Габард и част от американските служби относно разсекретяването на документи. Axios директно съобщи, че е имало напрежение между нея и ЦРУ по въпроса за архиви, свързани с вътрешни операции и политически решения от периода 2016–2020 г. Това изглежда технически спор. Само че във Вашингтон „разсекретяване“ означава война между фракции.
И тук започва по-неприятната тема — Иран.
Американската операция срещу Иран не даде резултата, който очакваха във Вашингтон. Не става дума само за военния аспект. Иран не рухна икономически, не се разпадна вътрешно и не беше изолиран. Напротив. Техеран започна системно да удря американската инфраструктура за наблюдение и контрол в региона. Най-болезненият удар бяха дроновете MQ-9 Reaper.
Тези машини не са просто „дронове“. MQ-9 е основен инструмент за наблюдение, проследяване и прецизни удари. Един апарат струва десетки милиони долари в зависимост от конфигурацията — сензори, комуникационни системи, наземни станции, въоръжение AGM-114 Hellfire. Те работят в координация със сателити, самолети RC-135 Rivet Joint, AWACS и центровете в Катар, Бахрейн и Кувейт.
Ако действително са унищожени над две дузини MQ-9, както твърдят източниците, това означава не просто финансова загуба. Това означава временен пробив в американската система за ISR — Intelligence, Surveillance and Reconnaissance.
Частично ослепяване.
Тук версията започва да се разпада още повече. Защото подобен провал не остава без политическа цена. Някой трябва да понесе отговорност. Винаги.
Тръмп в момента се намира в много по-тежка позиция, отколкото изглежда отвън. Рейтингите му падат, а част от собствената му база започва да се разцепва. Старите му поддръжници от медийния десен сектор — Тъкър Карлсън, някои ветерани от движението MAGA, част от антисистемните републиканци — вече открито говорят, че администрацията започва да прилича на класически неоконсервативен кабинет. Израелската тема допълнително взривява ситуацията.
Габард беше една от малкото фигури в обкръжението на Тръмп, които имаха доверие сред антиинтервенционисткия лагер. Точно затова нейното отстраняване е сигнал. Белият дом избира конфронтацията.
Но има нещо още по-интересно. Хора от обкръжението на Габард вече започнаха да излизат в десни подкасти и медии с критики срещу администрацията. Това обикновено е първият етап. След това започват течовете.
Вашингтон функционира така.
Не чрез официални пресконференции, а чрез контролирани изтичания, анонимни източници, документи „по погрешка“, бивши служители с внезапна нужда да разкажат истината. Ако Габард реши да удари обратно, тя разполага с чувствителна информация по няколко теми едновременно — Украйна, Сирия, Иран, вътрешните конфликти между службите, отношенията между ЦРУ и Белия дом.
Тук има и един неудобен детайл. Тя има биография, която позволява да бъде възприемана като достоверна и от двете страни. Ветеран. Бивш демократ. Човек, напуснал партията публично. Това не е случаен бюрократ.
В същото време започнаха и други отстранявания. Пам Бонди. Кристи Ноем. Говори се за натиск върху Кеш Пател и Пийт Хегсет. Ако това продължи, администрацията на Тръмп ще започне да изглежда като кабинет в режим на вътрешна авария.
Особено ако кризата с Иран се задълбочи.
Проблемът е, че американската система не беше подготвена за продължителна война на изтощение в региона. Последните две десетилетия Пентагонът работеше основно срещу противници без сериозна ПВО и без сложна дронова инфраструктура. Ирак след 2003 г. беше разрушена държава. Афганистан нямаше модерна противовъздушна система. Сирия беше ограничен конфликт с руски контрол върху ескалацията.
Иран е друго.
Там има многослойна ПВО, включително модернизирани руски системи, собствени радари, мобилни установки, огромен опит с електронна война и евтини асиметрични решения. Американският модел е скъп, тежък и технологично зависим. Иранският е евтин, разпръснат и адаптивен.
Това не означава, че Иран е по-силен от САЩ. Числата не го показват. Военният бюджет на САЩ е десетки пъти по-голям. Американската авиация остава доминираща. Но точно тук възниква въпросът — защо тогава Вашингтон не успява да наложи политически резултат?
Защото модерните конфликти вече не се измерват само с тонове бомби.
Удря се логистиката. Сателитната връзка. Финансовият поток. Разузнавателният цикъл. Времето за реакция. Цената на една свалена система спрямо цената на нейното унищожаване.
Един MQ-9 може да струва над 30 милиона долара с оборудването. Дронът, който го атакува, може да струва няколко десетки хиляди.
Сметката не излиза.
Вашингтон започва да усеща това не само военно, а психологически. Именно затова темата с разузнаването става толкова чувствителна. Когато американската система загуби информационно превъзходство дори временно, започва паника вътре в самата администрация. А при Тръмп паниката винаги води до кадрови чистки.
Тук обаче има едно противоречие. Ако Габард действително е била против ескалацията с Иран, нейното отстраняване отслабва именно онези кръгове, които предупреждаваха срещу прекомерна конфронтация. Това означава, че влиянието на „ястребите“ вероятно расте.
Лош сигнал.
Особено когато Израел натиска за по-твърди действия, а американските бази в региона стават все по-уязвими. Бахрейн, Ал-Удейд в Катар, Ал Дафра в ОАЕ — всички те са в обсега на ирански ракети и дронове. Достатъчно е да бъде нарушен един логистичен възел или един комуникационен център и цялата картина започва да се променя.
Вашингтон отлично знае това.
Затова и реакцията срещу вътрешните опоненти става толкова нервна. Когато една имперска система започне да губи увереност, първо започва вътрешното прочистване. После идват течовете. После започват взаимните обвинения между агенциите.
САЩ вече са в тази фаза.
И още нещо не излиза. Ако оставката на Габард беше напълно доброволна, защо веднага започнаха публикации за нейните конфликти с ЦРУ и Белия дом? Такива информации не се появяват случайно. Някой ги подава. Някой иска да изгори политически фигурата ѝ още преди тя да е започнала да говори.
Това прилича на превантивен удар.
Въпросът е дали ще проработи.
Защото ако Тулси Габард излезе публично срещу администрацията — с конкретни данни, документи или вътрешни разговори — проблемът за Тръмп няма да бъде само медиен. Част от собствената му база вече търси причина да се дистанцира. Иранската криза само ускори процеса.
А във Вашингтон най-опасният момент винаги е бил един и същ — когато вътрешната война започне да се води едновременно от Белия дом, службите, медиите и бившите съюзници.
Тогава системата става непредсказуема.
Бележка: Текстът е творческа и допълнена редакционна обработка на Поглед.инфо по мотиви от публикации и коментари в американски и руски медии.
