Америка

Защо Тръмп уволни най-антируски настроения човек в екипа си Джон Болтън

/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп изпрати в оставка своя съветник по национална сигурност Джон Болтън. Привърженикът на настъпателната имперска външнополитическа стратегия така и не успя да наложи на президента на САЩ визията си за американския курс. С какво е свързана оставката на Болтън, в какво не успя да открие с Тръмп общ език и какво значение има това събитие за Русия?

Пьотр Акопов 11340 прочитания
Защо Тръмп уволни най-антируски настроения човек в екипа си Джон Болтън

За уволнението на Болтън се разбра от „Туитъра” на Тръмп – президентът на САЩ написа кратко и категорично съобщение.

Съобщих на Джон Болтън, че Белият дом вече не се нуждае от услугите му. Категорично не съм съгласен с много от неговите предложения, както и другите в администрацията и затова помолих Джон да подаде оставка, която ми предаде сутринта. Благодаря много на Джон за неговата служба. Следващата седмица ще назова новия съветник по национална сигурност”.

Това, разбира се, не е дисциплинарно уволнение, но формулировката е повече от конкретна. Несъгласието с много от предложенията на Болтън, при това не само от Тръмп, но и от другите сътрудници на неговата администрация. В тесния кръг на тези, които се занимават с външната политика, влизат вицепрезидентът Пенс, държавният секретар Помпео и отчасти зетят на Тръмп Кушнер.

70-годишният Джон Болтън във външнополитически план е най-опитния от тях взети заедно. Макар и той да не е професионален международник, последните 30 години от неговия живот са свързани с американската външна политика. Той заема различни длъжности в Държавния департамент до заместник-държавен секретар, консултант е в частни аналитични центрове, при Буш-младши година и половина е дори член на американското правителство – като постоянен представител на САЩ при ООН.

Още тогава имаше репутацията на категоричен неоконсерватор и интервенционист. Болтън бе един от тези, които в средата на нулевите години настоява за нахлуване в Иран, а и на практика по всички останали въпроси заема „ястребова” позиция. Него го ценят особено в десните кръгове, той е публично познат (той е коментатор за телевизионния канал FoxNews) и Болтън дори се замисля да кандидатства за президент, но през 2012 година в крайна сметка се отказва и подкрепя Мит Ромни, влизайки в ролята на негов външнополитически съветник. Ромни загуби от Обама. Но когато след четири години в Белия дом се появи Тръмп, малцина се съмняваха, че Болтън рано или късно ще се окаже в новата администрация.

Преписваха му различни постове, започвайки от заместник-държавен секретар при Тилърсън, но се знае, че него биха го устроили единствено ключови длъжности – държавен секретар или съветник по националната сигурност. В крайна сметка дочака една от тях. Ставайки така третият за 14 месеца съветник по национална сигурност, защото първият съветник – генерал Майкъл Флин беше изяден за първите три седмици от антитръмповските сили, замесвайки го в центъра на скандала с митичните „руски връзки” на Тръмп.

Болтън успя да поработи с Тръмп почти година и половина, но не успя да промени външнополитическата му линия. Ясно е, че той не разчита на това напълно, но като най-опитен специалист по външна политика (по-точно – изобщо единственият международник в настоящето американско ръководство) очаква голямо влияние върху изработването на курса. За разлика от Пенс и Помпео,нищо не разбиращи от международни дела, Болтън разбира добре дневния ред. А освен това има собствен идеологически поглед на всички ключови международни проблеми.

Основната му задача е да намери общ език с президента и да го убеди, че заради постигането на желаните от Тръмп цели трябва да действа именно така, а не иначе. Но проблемът е там, че целите на Тръмп и Болтън съвпадат частично. Тръмп иска да направи Америка силна, преразглеждайки американските външнополитически тактики и стратегии, а Болтън иска да запази американската хегемония, укрепвайки разклатените през последните години позиции.

Обединява ги любовта към натиска спрямо противника. Но ако за Тръмп това е начин да постигне отстъпки или най-малкото да получи изгодна позиция, то Болтън на практика е готов да отиде до край. Тръмп играе с война, но никога не си и помисля да преведе търговската в реална, а за Болтън играта на границата на бойните действия изобщо не изглежда опасна. Тръмп, за когото американските и световните медии са създали репутация за непредсказуем, опасен, агресивен, използващ грубост и натиск, за да постигне своите цели, никак не е свързан с войната.

Но Болтън е един от онези политици, които няма да се спрат пред използването на военна сила. Именно този човек, който още в средата на 2000-те искаше да вкара САЩ във война срещу Иран, война, която щеше да има катастрофални последици за целия свят и наистина би била опасна за президента на Съединените щати.

Но Болтън не е президент на Съединените щати - а като съветник може само да съветва. Но по нито един от опасните въпроси, независимо дали корейския или ирански, неговата линия не стана решаваща. Да, Тръмп наруши сделката с Иран, но въпреки това въз основа на плановете си: за да може да окаже натиск върху Иран (и всички останали, като се започне от Европа и завършва с Китай), а не да се подготвя за военни операции срещу Ислямска република. По същия начин е положението и около натиска върху Венецуела, в който Болтън действително смята военната операция за възможна.

Рано или късно вербалната агресивност без никакви дела на Тръмп трябваше да омръзне на Болтън? И той щеше да се оттегли сам - но се оказа, че на Тръмп първи му омръзна да слуша агресивни съвети от човек, който не разбира самата същност на неговия, тръмповски подход към световните дела.

Болтън постепенно беше отстранен от различни ключови теми - където Тръмп искаше да бъде сигурен, че политиката му не е обект на умишлени изкривявания. Така, например, Болтън не е участвал в преговорите с КНДР - държавният секретар Майк Помпео, който няма собствено мнение, беше представител на Тръмп.

Очевидно последната капка за Тръмп беше историята на неуспешното подписване на споразумението между САЩ и талибаните за изтегляне на американските войски. След 10-месечни преговори, които бяха проведени в Доха от представители на американската администрация и ислямския емират в Афганистан (да, щатите дори бяха готови да приемат признаването на талибанската държава), беше подготвено споразумение за изтегляне на войските - подписването му трябваше да се проведе по време на срещата на Тръмп с талибанските главатари и афганистанския президент в "Кемп Дейвид".

Но в последния момент Тръмп под измислен предлог (поредната терористична атака в Кабул, по време на която един американец загина заедно с афганистански войници) отмени както посещенията, така и подписването на споразумението. В действителност причината за отмяната (или по-скоро, както най-вероятно скоро ще стане ясно - отлагането) е недоволството от споразумението от страна на афганистанските власти и много служители на администрацията на Тръмп. Казано по-просто, Тръмп „получи“ призив да не подписва споразумението - и той се съгласи. Но в същото време той се възползва от онези, които бяха против - по-точно. на основния противник, Джон Болтън.

Фактът, че Болтън е бил толкова против споразумението, че уж дори не са го извикали в Белия дом, на която са се обсъждали подробностите на споразумението с талибаните, беше описан наскоро от Washington Post. Може би това е фейк във вестника - но няма съмнение, че Болтън е бил против изтеглянето на войските от Афганистан. Не това постоянство му коства кариера - това беше само последната капка в морето на несъгласие, натрупана между него и Тръмп.

За Русия, между другото, при целия му нрав на ястреб, оттеглянето на Болтън има както плюсове, така и минуси. Предимствата са ясни - към нашата страна Болтън беше настроен съвсем малко по-добре от своя идол Бари Голдуотър. Но минусът е, че именно през Болтън през последната година беше изграден единственият пълноценен канал за взаимодействие с Русия. От август миналата година Болтън се среща с Николай Патрушев три пъти. По време на продължителни преговори те успяха да обсъдят подробно най-разнообразните въпроси от глобалния дневен ред, а последната такава среща се проведе през юни в Йерусалим.

Сега форматът Патрушев-Болтън вече го няма и не е ясно кого Тръмп ще направи свое доверено лице попечител в руската посока. И това е наистина важно - предвид все още ограничената способност на Тръмп да се среща с Путин. Помпео определено не е подходящ за тази роля - така че трябва да изчакаме появата на нов съветник по национална сигурност.

Безсмислено е да гадаем кой ще застане на поста, но можете да сте сигурни, че той ще се опита да работи с Тръмп поне толкова, колкото Болтън - тоест до следващите президентски избори. Затова и скоро Николай Патрушев ще си има нов събеседник. Макар и да не е толкова колоритен като Болтън, със сигурност няма да е и такъв ястреб.

Превод: В.Сергеев

Още от Свят

Русия след вота: какво стои зад голямата преднина на „Единна Русия“ и новата конфигурация на Думата
Русия

Русия след вота: какво стои зад голямата преднина на „Единна Русия“ и новата конфигурация на Думата

/Поглед.инфо/ Русия избра парламент, който ще работи през решаваща част от периода до 2030 година. Зад изборните проценти стои много по-съществен процес – укрепване на политически модел, преминал през четири години война, санкции и икономическо преструктуриране. Какво показва вотът за руското общество, защо парламентарната опозиция губи дистанцията с управляващата партия и как огромното мнозинство променя отговорността за управлението на страната?

21.09.2026 09:16
Две Германии гласуваха срещу един и същи политически център: какво започна на 20 септември!? Мерц отпадна!
Европа

Две Германии гласуваха срещу един и същи политически център: какво започна на 20 септември!? Мерц отпадна!

/Поглед.инфо/ Германия получи на 20 септември два коренно различни изборни резултата и едно предупреждение към политическата система. В Мекленбург-Предна Померания AfD излезе първа, в Берлин победи Die Linke, а CDU и SPD загубиха позиции и в двете провинции. Какво стои зад този разлом, защо Изтокът вече не може да бъде обясняван със старите клишета, докъде стига кризата на Фридрих Мерц и как ще се управлява страна, в която старият политически център се свива? Анализ на д-р Румен Петков за Германия след вота на 20 септември.

21.09.2026 08:30
Срещата на „Осморката“ в Киев разкрива дълбоки разломи в източноевропейската дипломация
Европа

Срещата на „Осморката“ в Киев разкрива дълбоки разломи в източноевропейската дипломация

/Поглед.инфо/ Опитът на киевската администрация да изгради нов регионален дипломатически формат под формата на т.нар. „Осморка“ разкрива все по-дълбоките пукнатини в европейската архитектура за сигурност. Зад медийните снимки и протоколните декларации прозират конкретни търговски и геополитически пазарлъци – от полските претенции за следвоенно влияние до изборните сметки в Белград и директното заобикаляне на бюджетните процедури на ЕК. Докато Брюксел налива нови милиарди без парламентарен контрол, реалните военни и икономически реалности на терен налагат съвсем друг дневен ред.

21.09.2026 08:15
АзГ отново печели изборите. Мерц не успява да премине 5%
Европа

АзГ отново печели изборите. Мерц не успява да премине 5%

/Поглед.инфо/ Изборният резултат във федералната провинция Мекленбург-Предна Померания пренарежда политическата карта на Германия и поставя под въпрос стабилността на управлението в Берлин. Данните от пълното преброяване сочат, че „Алтернатива за Германия“ получава 38,2%, докато Християндемократическият съюз на Фридрих Мерц претърпява историческо поражение с 4,9% и остава извън провинциалния парламент. Сривът на традиционните партии на Изток разкрива дълбокия геополитически и икономически разкол в страната, изострен от санкциите и енергийната криза.

21.09.2026 07:47
Близък изток: Ормуз и Баб ел-Мандеб се превръщат в проклятие за Европа
Свят

Близък изток: Ормуз и Баб ел-Мандеб се превръщат в проклятие за Европа

/Поглед.инфо/ Военният контрол върху ключовите морски протоци в Близкия изток преначертава глобалната логистика и поставя европейската икономика пред невиждан натиск. Превземането на крайбрежните йеменски градове Моха и Дхубаб, заедно с остров Перим и архипелага Ханиш, даде на движението „Ансар Аллах“ пълна власт върху Баб ел-Мандеб. В комбинация с напрежението в Ормузкия проток и ударите срещу саудитската критична инфраструктура, европейските пазари отчитат рекордни скокове на природния газ над 1000 долара за хиляда кубически метра. На този background Вашингтон запазва пасивност поради собствената си енергийна самодостатъчност, докато азиатските превозвачи вече тестват трансарктическите маршрути през руски води като единствена бърза алтернатива.

21.09.2026 07:36
Санкции срещу Мендел, или „Зеленски е измет“
Украйна

Санкции срещу Мендел, или „Зеленски е измет“

/Поглед.инфо/ Санкционната машина в Киев, задвижвана чрез решения на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО), обхвана и бившия прессекретар на президентската администрация Юлия Мендел. Налагането на ограничения върху нейните акаунти и активи съвпадна с опитите ѝ да говори пред евродепутати по покана на германската партия „Алтернатива за Германия“. Докато в западните издания „Спектейтър“ и „Таймс“ Мендел критикува изтощителната война и настоява за неутралитет, в Киев действията ѝ се интерпретират като заплаха за националната сигурност.

21.09.2026 07:29
Западът изгражда правна рамка за непризнаване на новата Държавна дума на Русия
Русия

Западът изгражда правна рамка за непризнаване на новата Държавна дума на Русия

/Поглед.инфо/ Подготовката за непризнаване на резултатите от изборите за Държавната дума през септември 2026 година се превърна в основен вектор на европейската външна политика спрямо Москва. Чрез синхронизирани изявления на германското Външно министерство, Европейската комисия и украинското МВНР се изгражда институционален механизъм за оспорване на легитимността на целия руски парламент. Процесът се съчетава с интензивна информационна кампания относно евентуална бъдеща мобилизация, масирани кибератаки срещу електронните системи за гласуване и мащабни удари с безпилотни летателни апарати.

21.09.2026 07:18
15 000 ракети „Искандер“: Защо съветските металургични гиганти в Украйна не могат да бъдат сринати с ракетни удари
Украйна

15 000 ракети „Искандер“: Защо съветските металургични гиганти в Украйна не могат да бъдат сринати с ракетни удари

/Поглед.инфо/ Според разпространени военни анализи и оценки на западни издания, пълното физическо заличаване на украинската промишлена база изисква ресурси, надхвърлящи възможностите на съвременните ракетни арсенали. Инженерната защита на съветските металургични и машиностроителни гиганти, проектирани по стандартите на Студената война, прави пълното им разрушаване практически невъзможно с конвенционални средства. В същото време натискът се измества към логистичните възли, складовите площи и енергийната инфраструктура, което създава нови системни рискове за стопанството на страната.

21.09.2026 07:10