/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп изпрати в оставка своя съветник по национална сигурност Джон Болтън. Привърженикът на настъпателната имперска външнополитическа стратегия така и не успя да наложи на президента на САЩ визията си за американския курс. С какво е свързана оставката на Болтън, в какво не успя да открие с Тръмп общ език и какво значение има това събитие за Русия?

За уволнението на Болтън се разбра от „Туитъра” на Тръмп – президентът на САЩ написа кратко и категорично съобщение.

„Съобщих на Джон Болтън, че Белият дом вече не се нуждае от услугите му. Категорично не съм съгласен с много от неговите предложения, както и другите в администрацията и затова помолих Джон да подаде оставка, която ми предаде сутринта. Благодаря много на Джон за неговата служба. Следващата седмица ще назова новия съветник по национална сигурност”.

Това, разбира се, не е дисциплинарно уволнение, но формулировката е повече от конкретна. Несъгласието с много от предложенията на Болтън, при това не само от Тръмп, но и от другите сътрудници на неговата администрация. В тесния кръг на тези, които се занимават с външната политика, влизат вицепрезидентът Пенс, държавният секретар Помпео и отчасти зетят на Тръмп Кушнер.

70-годишният Джон Болтън във външнополитически план е най-опитния от тях взети заедно. Макар и той да не е професионален международник, последните 30 години от неговия живот са свързани с американската външна политика. Той заема различни длъжности в Държавния департамент до заместник-държавен секретар, консултант е в частни аналитични центрове, при Буш-младши година и половина е дори член на американското правителство – като постоянен представител на САЩ при ООН.

Още тогава имаше репутацията на категоричен неоконсерватор и интервенционист. Болтън бе един от тези, които в средата на нулевите години настоява за нахлуване в Иран, а и на практика по всички останали въпроси заема „ястребова” позиция. Него го ценят особено в десните кръгове, той е публично познат (той е коментатор за телевизионния канал FoxNews) и Болтън дори се замисля да кандидатства за президент, но през 2012 година в крайна сметка се отказва и подкрепя Мит Ромни, влизайки в ролята на негов външнополитически съветник. Ромни загуби от Обама. Но когато след четири години в Белия дом се появи Тръмп, малцина се съмняваха, че Болтън рано или късно ще се окаже в новата администрация.

Преписваха му различни постове, започвайки от заместник-държавен секретар при Тилърсън, но се знае, че него биха го устроили единствено ключови длъжности – държавен секретар или съветник по националната сигурност. В крайна сметка дочака една от тях. Ставайки така третият за 14 месеца съветник по национална сигурност, защото първият съветник – генерал Майкъл Флин беше изяден за първите три седмици от антитръмповските сили, замесвайки го в центъра на скандала с митичните „руски връзки” на Тръмп.

Болтън успя да поработи с Тръмп почти година и половина, но не успя да промени външнополитическата му линия. Ясно е, че той не разчита на това напълно, но като най-опитен специалист по външна политика (по-точно – изобщо единственият международник в настоящето американско ръководство) очаква голямо влияние върху изработването на курса. За разлика от Пенс и Помпео,нищо не разбиращи от международни дела, Болтън разбира добре дневния ред. А освен това има собствен идеологически поглед на всички ключови международни проблеми.

Основната му задача е да намери общ език с президента и да го убеди, че заради постигането на желаните от Тръмп цели трябва да действа именно така, а не иначе. Но проблемът е там, че целите на Тръмп и Болтън съвпадат частично. Тръмп иска да направи Америка силна, преразглеждайки американските външнополитически тактики и стратегии, а Болтън иска да запази американската хегемония, укрепвайки разклатените през последните години позиции.

Обединява ги любовта към натиска спрямо противника. Но ако за Тръмп това е начин да постигне отстъпки или най-малкото да получи изгодна позиция, то Болтън на практика е готов да отиде до край. Тръмп играе с война, но никога не си и помисля да преведе търговската в реална, а за Болтън играта на границата на бойните действия изобщо не изглежда опасна. Тръмп, за когото американските и световните медии са създали репутация за непредсказуем, опасен, агресивен, използващ грубост и натиск, за да постигне своите цели, никак не е свързан с войната.

Но Болтън е един от онези политици, които няма да се спрат пред използването на военна сила. Именно този човек, който още в средата на 2000-те искаше да вкара САЩ във война срещу Иран, война, която щеше да има катастрофални последици за целия свят и наистина би била опасна за президента на Съединените щати.

Но Болтън не е президент на Съединените щати - а като съветник може само да съветва. Но по нито един от опасните въпроси, независимо дали корейския или ирански, неговата линия не стана решаваща. Да, Тръмп наруши сделката с Иран, но въпреки това въз основа на плановете си: за да може да окаже натиск върху Иран (и всички останали, като се започне от Европа и завършва с Китай), а не да се подготвя за военни операции срещу Ислямска република. По същия начин е положението и около натиска върху Венецуела, в който Болтън действително смята военната операция за възможна.

Рано или късно вербалната агресивност без никакви дела на Тръмп трябваше да омръзне на Болтън? И той щеше да се оттегли сам - но се оказа, че на Тръмп първи му омръзна да слуша агресивни съвети от човек, който не разбира самата същност на неговия, тръмповски подход към световните дела.

Болтън постепенно беше отстранен от различни ключови теми - където Тръмп искаше да бъде сигурен, че политиката му не е обект на умишлени изкривявания. Така, например, Болтън не е участвал в преговорите с КНДР - държавният секретар Майк Помпео, който няма собствено мнение, беше представител на Тръмп.

Очевидно последната капка за Тръмп беше историята на неуспешното подписване на споразумението между САЩ и талибаните за изтегляне на американските войски. След 10-месечни преговори, които бяха проведени в Доха от представители на американската администрация и ислямския емират в Афганистан (да, щатите дори бяха готови да приемат признаването на талибанската държава), беше подготвено споразумение за изтегляне на войските - подписването му трябваше да се проведе по време на срещата на Тръмп с талибанските главатари и афганистанския президент в "Кемп Дейвид".

Но в последния момент Тръмп под измислен предлог (поредната терористична атака в Кабул, по време на която един американец загина заедно с афганистански войници) отмени както посещенията, така и подписването на споразумението. В действителност причината за отмяната (или по-скоро, както най-вероятно скоро ще стане ясно - отлагането) е недоволството от споразумението от страна на афганистанските власти и много служители на администрацията на Тръмп. Казано по-просто, Тръмп „получи“ призив да не подписва споразумението - и той се съгласи. Но в същото време той се възползва от онези, които бяха против - по-точно. на основния противник, Джон Болтън.

Фактът, че Болтън е бил толкова против споразумението, че уж дори не са го извикали в Белия дом, на която са се обсъждали подробностите на споразумението с талибаните, беше описан наскоро от Washington Post. Може би това е фейк във вестника - но няма съмнение, че Болтън е бил против изтеглянето на войските от Афганистан. Не това постоянство му коства кариера - това беше само последната капка в морето на несъгласие, натрупана между него и Тръмп.

За Русия, между другото, при целия му нрав на ястреб, оттеглянето на Болтън има както плюсове, така и минуси. Предимствата са ясни - към нашата страна Болтън беше настроен съвсем малко по-добре от своя идол Бари Голдуотър. Но минусът е, че именно през Болтън през последната година беше изграден единственият пълноценен канал за взаимодействие с Русия. От август миналата година Болтън се среща с Николай Патрушев три пъти. По време на продължителни преговори те успяха да обсъдят подробно най-разнообразните въпроси от глобалния дневен ред, а последната такава среща се проведе през юни в Йерусалим.

Сега форматът Патрушев-Болтън вече го няма и не е ясно кого Тръмп ще направи свое доверено лице попечител в руската посока. И това е наистина важно - предвид все още ограничената способност на Тръмп да се среща с Путин. Помпео определено не е подходящ за тази роля - така че трябва да изчакаме появата на нов съветник по национална сигурност.

Безсмислено е да гадаем кой ще застане на поста, но можете да сте сигурни, че той ще се опита да работи с Тръмп поне толкова, колкото Болтън - тоест до следващите президентски избори. Затова и скоро Николай Патрушев ще си има нов събеседник. Макар и да не е толкова колоритен като Болтън, със сигурност няма да е и такъв ястреб.

Превод: В.Сергеев