САЩ имат съмнителна репутация на световен лидер в сферата на търговията с оръжие. Никъде това господство не е по-очевидно, отколкото в Близкия изток, където в последните десетилетия войните на практика не приключват. Видимо обаче, за Вашингтон по-голямо значение има не пряката зависимост между доставките на въоръжение и интензивността на конфликтите, а това как износът на оръжие може да послужи за политическите интереси на американската върхушка. Един от примерите е рекламираната от Вашингтон нормализация на отношенията между Обединените арабски емирства и Израел, получили името “Аврамистично споразумение”. След подписването на документа израелският премиер Бенямин Нетаняху изпрати до САЩ молба за доставка на военна техника на сума от около осем милиарда долара, вероятно за осигуряване на постигнатия мир. Получава се двойна изгода - и мирът е осигурен, и американските производители не са се обидили.
Според Тръмп такава политика помага да се създават работни места - половин милион. Разбира се, тази цифра не е изсмукана от пръстите. По-скоро е превишена няколко пъти. Но нима няколко излишни нули ще развалят красивата история? Освен това никой не се интересува, че става дума за продажбата на доста специфична продукция, която е предназначена за убиването на хора от далеч не най-демократичната държава на света.
Разбира се, както и в други случаи, това не е започнало с Тръмп. За осемте години присъствие в Белия дом на Барак Обама, според някои оценки общата сума на сключените от САЩ и Саудитска Арабия сделки за доставка на оръжие достига 115 милиарда долара. В момента голяма част от самолетите и танковете, намиращи се на въоръжение у саудитците, е американско производство. И това оръжие не се държи просто на склад, а именно с негова помощ се осъществява, например, нахлуването в Йемен.
Според Стокхолмският международен институт към 2019 година на САЩ са се паднали близо 50% от всичките оръжия, внесени в страните от Близкия изток. С изключение на Израел, може би никой ключов играч в днешните тлеещи и горящи войни в региона не произвежда собствено оръжие, което значи, че вносът на американска военна продукция е горивото на тези конфликти. Затова аргументът на привържениците на предаването на оръжие на съюзниците на САЩ в региона, че това е елемент на “стабилност” не издържат на критика. В частност, в резултат на конфликта в Йемен, продължаващ от 2015 година, вече са загинали повече от 100 хиляди души.
Следва да се отбележи, че износът на въоръжение не се случва без съпротива. През 2019 година и двете камари на Конгреса гласуваха против продажбата на бомби на Саудитска Арабия във връзка с агресията ѝ в Йемен, но забраната беше свалена с президентското вето. В други случаи продажбите са съпроводени със съмнителни политически маневри. Така през май 2019 година Тръмп обяви “извънредно положение”, което използва за удължаване на договорите със Саудитска Арабия, ОАЕ и Йордания на сума 8,1 милиарда долара. Вестник “Ню Йорк Таймс” съобщи, че дори сътрудниците на администрацията са приели негативно това решение на президента, заради притесненията във връзка с възможното им привличане под отговорност за съучастие във военни престъпления.
При преизбиране на Тръмп, очевидно, тенденцията няма да се промени. САЩ продължават да уверяват “скъпите съюзници” в нуждата да придобият няколко танка за своята сигурност. Но едва ли ситуацията ще бъде рязко различна, ако президентското кресло се заеме от Джо Байдън. Той наистина успя да обещае, че ще прекрати доставките на американско оръжие за Саудитска Арабия. Остава единствено да убеди в това и ръководството на американските военно-промишлени компании.
Превод: В. Сергеев
