/Поглед.инфо/ Държавният департамент на САЩ поиска от ООН да излекува Америка от расизма и покани международни експерти в страната за оценка на състоянието на правата на чернокожите. В историята на американската дипломация не е имало нищо подобно и, както изглеждаше доскоро по принцип не можеше да има. Но американците въпреки това се признаха за расисти и поискаха помощта на международните "санитари". Разбира се, с умисъл.
Въпреки че централата на ООН е в Ню Йорк, поканата до експертите на ООН да инспектират САЩ е безпрецедентна. Имало е моменти, когато делегацията на СССР директно е настоявала за това, заклеймявайки американския расизъм и полицейско насилие, а американската делегация в отговор е критикувала нарушаването на правата на съветските граждани, започвайки с правата на евреите и вярващите.
Настоящият Държавен департамент е готов да покани буквално всички служители и консултанти на ООН, които участват в защитата на правата на човека. Началото ще бъде направено от двама специални докладчици: за съвременните форми на расизъм и по въпросите на малцинствата. Общата им цел е да помогнат на Америка да преодолее в себе си самия „системен расизъм“, срещу който се бори движението „Черните животи имат значение“.
По-рано в Женева, европейската столица на ООН, беше решено да се създаде комисия за разследване на случаите на дискриминация на чернокожите от полицията. Докладът, предшестващ това, беше поръчан във връзка със смъртта на Джордж Флойд, след която като реакция започнаха масовите протести в САЩ, които често преминаваха в погроми.
Флойд далеч не е първият и едва ли последният афроамериканец, убит при задържане. Обстоятелствата около смъртта му са много по-противоречиви от тези на много други афроамериканци, които са били убити през 50-те и 60-те години на миналия век, когато расизмът се счита за норма за полицията в няколко южни щати. Но тогава Вашингтон игнорира препоръките на ООН и създаването на такава комисия щеше да бъде блокирано от него. Сега самите американци горят от нетърпение да слушат съвети и критики за това как потискат чернокожите.
Тоест, съвременният американец, за разлика от американеца през 60-те години, трябва да сведе очи в отговор на фразата „А вие защо си линчувате негрите?”, да си признае, че ги линчуват, но и да подчертае, че в страната му се борят с този проблем с участие на международни специалисти.
„Велики държави като нашата не крият своите недостатъци. Те ги признават открито“, каза американският държавен секретар Антъни Блинкен. Когато разви мисълта си, става още по-интересно: „Така ние работим не само за установяване на стандарт за национални реакции на подобни предизвикателства, но също така укрепваме нашата демокрация и даваме нова надежда и мотивация на защитниците на правата на човека по целия свят.“
Това всъщност е отговорът защо Съединените щати внезапно промениха позицията си и се признаха за расистка държава десетилетия след като проблемът със „системния расизъм“ престана да бъде наистина остър.
Соченето с пръст, което по време на Студената война се практикуваше и от съветските, и от американските представители, сега се играе с различен състав. Тезата за линча на чернокожите, която навремето е част от руските вицове, сега се използва от китайците.
„Съединените щати не трябва да забравят невинните афроамериканци, загинали в зверското мотивирано клане в Тулса преди 100 години“, заяви наскоро Джао Лиджан, прессекретар на китайското външно министерство.
В Тулса (Оклахома) на 30 май 1921 г. наистина се случва трагедия - погром на местното чернокожо население и не става въпрос за бедно черно гето, а за икономически утвърдена общност, един вид „средна класа", която не е характерна за Юга. Тогава загиват около 350 души.
Китайците не се интересуват много от историята на света извън Китай и в действителност те не са ни най-малко загрижени за правата на американските чернокожи.
Споменаването на Тулса, критиката на расизма, припомнянето на Джордж Флойд - всичко това е пропагандният отговор на Китайската комунистическа партия срещу обвиненията, че нарушава правата на уйгурите - мюсюлманското малцинство в северната част на страната.
Нововъведение на ККП през последните години са т.нар. „лагери за превъзпитание“, където „ненадеждните“ уйгури са настанявани за неопределено време, принудени да работят и по всякакъв начин да се отричат от националната си идентичност.
Пекин нарича обвиненията, че създава такива концентрационни лагери "най-голямата лъжа на века". Но целият свят е наясно, че самите китайци знаят как да лъжат. А по въпросите, свързани с проблемите на сепаратизма в КНР и отношенията на народа хан (китайците) с етническите малцинства, те лъжат по принцип, твърдо и последователно.
Например по време на честването на стогодишнината от ККП председателят Си Цзинпин каза, че китайците не само не потискат други етнически групи , но никога преди това не са ги потискали. Историята на Тибет предполага друго.
Вече сме писали за конфликта между китайци и уйгури, както и че в действителна идеология на китайските комунисти се е превърнала една доста сурова форма на национализма. Но сега не говорим за това, а за това, че уйгурският сепаратизъм и хроничната неспособност на Пекин да намери общ език с тази национална общност са уязвимото звено в китайската държавност, нейна ахилесова пета.
При Байдън американците планират да се възползват от тази ахилесова пета, използвайки Синдзян за натиск срещу КНР.
Превод: В. Сергеев