/Поглед.инфо/ Нова Ялта. Именно така редица руски експерти наричат бъдещите руско-американски (или руско-американо-китайски - както се казва) споразумения, които ще сложат край на конфликта в Украйна и ще разпишат правилата на новия свят. Многополюсен свят, изграден върху зачитане на интересите на великите сили, което беше формулирано (в една или друга степен) в споразуменията от Ялта от 1945 г. - и те работиха повече или по-малко успешно почти половин век.
Не всички в САЩ обаче са съгласни с тази гледна точка. Така бившият заместник-държавен секретар Виктория Нzланд, един от най-видните американски ястреби по руския въпрос, смята, че Ялта е грешка на САЩ. „Не е добра сделка за нас и не трябваше да го правим. Това доведе до 70 години Студена война“, каза тя. Според Нуланд Ялта е създала „лош, нестабилен свят“ и „всеки подобен опит на велики сили да разделят света и да кажат на малките страни какво могат или не могат да направят, ще доведе до същата нестабилност, включително за Русия“.
Разбира се, има изкушение да се обясни нейният скептицизъм с банална русофобия, късогледство и нежелание да признае собствените си грешки (и Нюланд носи своя значителен дял от отговорността за това, че САЩ отказаха да съгласуват с Москва правилата на играта) в постсъветското пространство и в резултат на това се включи в конфликт с Русия и по този начин постави под съмнение своето глобално лидерство). Но всъщност Нуланд представлява гледната точка на значителна част от американския eстаблишмънт и нейният отказ от Ялта като концепция има съвсем обективни основания.
Първо, свързани със стратегическата култура на американската държава. Европейските държави (включително Русия) се развиват и воюват от векове върху сравнително малка и със сигурност не гумена част от територия от Днепър до Атлантическия океан. Това означава, че са се научили да преговарят помежду си именно на базата на равнопоставеност и взаимно зачитане на интересите. Най-ярката проява на това умение беше, разбира се, „Концертът на силите“ след резултатите от Виенския конгрес от 1814-1815 г. - почти половин век на балансиране на интересите на петте европейски сили (до появата на Германската империя, която нарушава този баланс).
САЩ нямаха тази култура. Американците са свикнали на постоянна експанзия и насилствено решаване на всички проблеми. Когато дойдоха в Европа след Първата световна война, те всъщност не преговаряха с никого. И след Втората световна война нямаше с кого да се преговаря - с изключение на Съветския съюз, с който беше необходимо временно (както се смяташе тогава) да се сподели влияние в Европа. И само появата на ядрена бомба в СССР принуди Вашингтон да се примири с баланса на интересите, в резултат на което временните споразумения в Ялта се простираха до края на 80-те години.
След което, според мнението на американския елит (включително издигнатия тогава от Нюланд), започва естественият ред на нещата - завръщането на онази необуздана американска експанзия, основана на сила и идеологическо господство. Ред, в който няма нужда да преговаряте с никого, да споделяте и най-вече да зачитате интересите. И е съвсем естествено, че Нюланд, администрацията на Байдън и други правят всичко възможно да поддържат този ред. Тоест демонизират понятието Ялта.
Второ, Съединените щати не искат да създават прецедент сега. Ако Москва и Вашингтон стигнат до нова Ялта, тогава целият свят ще си помисли, че Русия е успяла със сила да наложи волята си на Америка. Тя започна да се съпротивлява - и постигна, че Вашингтон започна да преговаря с нея. И ако Кремъл е успял, защо китайците (които имат достатъчно лостове за влияние върху Съединените щати) не могат да направят същия трик? Или иранците? Или дори най-суверенните от сегашните американски съюзници, чиито интереси Вашингтон редовно пренебрегва - турците и саудитците?
В същото време, дори и да не намерят решителност да предизвикат, тогава - и това е трето - техните интереси пак ще трябва да бъдат включени в окончателния списък. Очевидно е, че в сегашната ситуация новата Ялта ще създаде не формално многополюсен (а всъщност двуполюсен), а наистина многополюсен свят. И броят на полюсите ще бъде много повече от пет - приблизително 10-15. Присъединявайки се към тази Ялта, САЩ ще бъдат принудени да признаят на тези 10-15 държави собствени сфери на влияние (тоест, по думите на Виктория Нюланд, правото да „казват на малките страни какво могат или не могат да правят“ ”) и по този начин ще престане да бъде глобален хегемон или дори лидер.
И следователно нейната гледна точка, нейното отричане на Ялта 2.0 (което се споделя от американските власти) би било абсолютно правилно и вярно - ако не беше едно голямо но. Съединените щати вече нямат избор – рано или късно ще трябва да приемат тази нова система и да седнат на масата. Вашингтон през 2000-те или дори началото на 1900-те години все още имаше възможността да формира многополюсен свят според собствените си условия - на принципа на "регионалните шерифи", на които американците ще делегират права и правомощия в своите региони в замяна на признаване на САЩ ролята на глобален лидер. Вместо това обаче американците разчитаха на запазване на хегемонията и потискане на всички играчи, които поискаха да споделят (Русия, Китай, дори Европейския съюз). В резултат те стигнаха до ситуация, в която ще трябва да споделят - и то не по американски условия.
И стратегическата култура ще трябва да се промени. В крайна сметка, благодарение на Нюланд и други глобалисти/неоконерватори, Съединените щати вече няма да могат да извършват постоянна експанзия чрез идеологическо господство. Ще трябва да свикват с правилата на Концерта.
Превод: В. Сергеев