/Поглед.инфо/ Европейското турне на Байдън ще завърши със среща с Путин, а по пътя към нея президентът на САЩ иска да „натрупа мускули“, тоест да проведе срещи със съюзниците си.

Цяла поредица от срещи на върха - от НАТО до ЕС - но централното събитие, разбира се, е срещата на върха на Г7 в британския курорт Карбас Бей. Срещата, която започна в петък, ще продължи безпрецедентно дълго (за последните години): цели три дни. Отдавна не сме се виждали? Сигурно.

За последен път западните лидери се срещнаха преди почти две години в Биариц, Франция. Оттогава светът се е променил толкова, колкото не се е променял, може би от началото на 90-те години, т.е. от разпадането на СССР - и както тогава, последиците от промяната ще бъдат дълготрайни. На срещата на „Седморката“ те искат да обсъдят - и да осъдят - Русия. Но дали това ще помогне на Байдън - дори на срещата с Путин, а стратегически?

„Голямата седморка“ като формат пребивава в дълбока криза: той беше възроден през 2014 г., след разпадането на G8, която включваше Русия. Оттогава западните страни, които изключиха (или „преустановиха участието, по техните думи) Русия, неведнъж са намекнали за възможността страната ни да се върне в „клуба на световните сили“ - ако Москва промени поведението си. Или дори без това. Например Доналд Тръмп през всичките години на президентството си питаше колегите си от G7: "Къде е Путин? Какво обсъждаме Русия без Русия?"

Тръмп многократно е предлагал да кани руския президент на срещите, но всеки път се е сблъсквал с протести на британци и канадци, а Меркел не желае да върне Путин в клуба. И това въпреки факта, че Русия първоначално даде да се разбере: тя няма да възстанови формата G8, G20 е достатъчен за нас. И ако Г-8 иска да възобнови комуникацията с Русия - заповядайте да ни посетите, защото именно в Русия трябваше да се проведе срещата на върха на Г-8 през 2014 г.

Празните приказки не доведоха до никъде, въпреки че през 2020 г. Тръмп беше решил повече от сериозно да призове Путин. Възползвайки се от факта, че срещата на върха трябва да се проведе в САЩ, Тръмп искаше да покани руския президент като специален гост - техният списък се определя от домакина на срещата. Руският президент не отговори на неофициалната покана - отношенията между двете страни вече бяха толкова лоши, че практически нямаше шанс за такова пътуване, въпреки че самата идея за провеждане на отделна среща на участниците с Путин в в кулоарите на Г7 не бяха напълно отхвърлени от Москва.

Коронавирусът обаче реши проблема със западното единство. Срещата на върха на Г7 просто не се състоя - дори опитите да бъде отложена за по-късна дата не помогнаха. След като Ангела Меркел отказа да дойде в САЩ поради карантината, те трябваше да забравят за срещата.

А после изтласкаха Тръмп от Белия дом - и сега в „Седморката“ има само съмишленици? Ето как Джо Байдън иска да представи случая: в края на краищата той пише, че срещата с Путин в Женева „ще се проведе след дискусии на високо ниво с приятели, партньори и съюзници, които гледат на света в същия дух като САЩ и с които сме възобновили контактите си и си поставяме общи цели. "

И като цяло: "Ние сме обединени в отговор на предизвикателствата от Русия по отношение на европейската сигурност, започвайки от нейната агресия в Украйна. Няма да има съмнение относно решимостта на САЩ да защитават нашите демократични ценности, които не можем да отделим от нашите интереси. "

Тоест Западът заема единна позиция по отношение на Русия? Да, и Китай - все пак в неделя лидерите на Г7 ще обсъдят „безотговорното и дестабилизиращо поведение на Русия“ и Китай. Съединените щати наистина се нуждаят от единен фронт с европейците срещу Москва и Пекин и въпреки че самите европейци не желаят да поднасят снаряди в чужда война, те са принудени да играят при предложените обстоятелства.

Всичко за сближаването, за което ги призовава Байдън. И ето какво отговаря германският външен министър Хайко Маас, приветствайки „завръщането на САЩ на международната сцена“:

Ако смело се възползваме от повелите на времето, действаме единодушно и ефективно, ще докажем стабилността на нашия отворен икономически и социален модел, включително по отношение на Пекин и Москва ... Способността да постигнем това зависи изключително от Европейците, - чрез сплотеността във вътрешната и дееспособността във външната политика, Европа ще може да придобие необходимата тежест в глобален мащаб. "

Тоест, ако Европа иска да стане сериозен глобален играч, тя трябва да бъде единна във външната си политика? Няма с какво да се спори, но тогава възниква въпросът каква ще бъде тази външна политика? Обслужване на интересите на Европа - или обслужване на интересите на англосаксонците, атлантиците, тоест онези, които залагат на сдържането на Китай и Русия, като обединяват около себе си всички, които успеят да наплашат с китайската и руската заплахи?

Европа ще трябва да даде отговор, в противен случай те отново ще се опитат да превърнат G7 в „Хегемонаплюс неговата шесторка“. Освен това мястото на Европа в него ще бъде дори по-ограничено от сегашното. Защото англосаксонците искат да трансформират „седморката“ в „десетка“ - Борис Джонсън вече говори за това от дълго време.

На настоящата среща на върха лидерите на Индия, Австралия, Южна Корея и Южна Африка ще бъдат специални гости (всички, с изключение на последната, бяха поканени и миналата година - и всички, с изключение на Южна Корея, бяха на срещата на върха в Биариц през 2019 г. - но там те бяха „разредени“ и с други гости).

Това ли е образът на бъдещата „десетка“, или дори на Г-11?

Само на теория - защото на практика англосаксонците (САЩ и Великобритания) вече не са в състояние да строяват в една линия дори страните от „Седморката“. Япония има свои интереси (включително в руска посока), Франция не е загубила относителната си геополитическа автономия, Италия се отделя (както по руските, така и по китайските въпроси), а германският проект за европейска интеграция все повече ще влиза в конфликт с атлантическите интереси.

Да, има Канада, принадлежаща към англосаксонския свят, можете да добавите също и Австралия. Тогава цялото ядро на англосаксонците ще бъде събрано в един формат - но защо са тогава останалите членове на клуба? А Япония едва ли ще бъде доволна от присъединяването на Южна Корея към клуба. А Индия там ще бъде изобщо чугда: за разлика от всички останали участници във формата, тя не е нито военен съюзник на Щатите, нито държава, военно зависима от тях.

Да не говорим за факта, че нарастващата антикитайска и антируска ориентация на атлантистите изобщо не е близка до Делхи - Западът може отчасти да използва притеснението му от нарастващата китайска мощ, но Индия няма да се запише към лагера на страните, опитващи се да сдържат Китай.

Дори една не много независима Австралия, която активно се абонира в клуба на сдържащите Китай, вече съжалява за това (търсейки възможности за смекчаване на американско-китайската конфронтация), но за Индия, която е част от ШОС и БРИКС заедно с Русия и Китай, ориентацията й към Запада е напълно неприемлива.

Съединените щати и Великобритания могат да подпишат дори нова „Атлантическа харта“ (относно обединяването на „демократичните страни“ за противодействие на заплахите от автократичните режими, тоест Русия и Китай), но не могат да изградят широка коалиция на тази основа.

Идеята за „съюз на демокрациите“, който Байдън подхранва още преди победата си на изборите, е не просто нежизнеспособна - тя е контрапродуктивна за САЩ и англосаксонския свят. Опитът за обединяване на съюзници не само на антируска, но и на антикитайска платформа (т.е. при демонстративно поведение с тях не като с партньори, а като с васали) ще доведе само до нарастване на противоречията в западния лагер, до задълбочаване на различията между атлантистите и останалия свят, както и до оголмането на стратегическата самота на англосаксонците.

И ако Щатите изберат такъв геополитически курс, не е в интерес на Русия да ги убеждава в неговата погрешност. Напротив, на Байдън не трябва да се пречи да върви напред по този път, водещ към задънена улица.

Според списание Time, Байдън се подготвя за срещата в Женева в остър стил - целта на САЩ на срещата на върха е Путин да напусне срещата с думите: „Американците заговорничат нещо срещу нас“. Да, те наистина планират, и ние дори знаем какво е то – но сега най-важното е да не ги подплашите.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели