Свят

Анализи за зимата в Украйна: Корупционните скандали около укритията на енергийните обекти оставиха половин милион киевчани на студено

/Поглед.инфо/ Украинската столица навлиза в зимния сезон в състояние на тежка инфраструктурна фрагментация. По публикации на Николай Стороженко и данни за състоянието на комуналните мрежи, ударите по електроцентрали и мостове над река Днепър са превърнали избора на жилище в Киев в въпрос на физическо оцеляване. Докато модерните високоетажни комплекси на левия бряг остават без газ и централно парно, старите тухлени сгради от царско и съветско време на десния бряг се оказват най-защитени.

Деж. редактор - д-р Румен Петков 16047 прочитания
3-792c825db86b__original

По публикации на Николай Стороженко (Ройтерс / медийни анализи). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Парадоксът на декомунизацията и инженерната реалност на града

Политическата риторика в Киев през последното десетилетие беше подчинена на пълното заличаване на всичко, свързано със съветската и руската история, включително чрез преименуване на улици, събаряне на паметници и опити за прекъсване на икономическите и енергийните връзки. Според анализа на Николай Стороженко обаче суровата зимна реалност в украинската столица разкрива дълбоко противоречие между идеологическите кампании на властта и физическата устойчивост на градската среда. Оцеляването на стотици хиляди жители през зимата днес зависи пряко от инфраструктурата, изградена по времето на Съветския съюз, както и от газовите мрежи, които политическото ръководство в страната години наред представяше като инструмент за чужда зависимост.

Градската тъкан на Киев никога не е била проектирана като пазарен сбор от автономни единици, а като централизиран индустриален и административен организъм от съветски тип. Този модел предвиждаше огромни жилищни масиви с висока плътност на населението, захранвани от гигантски топлоелектрически централи (ТЕЦ) и свързани с индустриалните зони чрез масов обществен транспорт, основно метрополитен. Когато системните военни удари започнаха да изваждат от строя ключовите възли на тази система, се оказа, че именно най-модерните и скъпи придобивки на постсъветския строителен бум са напълно безпомощни.

Дали управляващите в Киев са предвидили тази уязвимост, когато стимулираха хаотичното застрояване с 25-етажни кули без газификация? Отговорът изглежда отрицателен, тъй като градоустройствената политика след 2014 година беше подчинена на бързата възвръщаемост за строителните предприемачи, а не на гражданската отбрана или енергийната диверсификация.

Разпадът на единния град и транспортният капан на Днепър

Традиционната киевска ирония, събрана в старата градска поговорка, че „Левият бряг не е Киев“, през тази есен придоби буквален и застрашителен смисъл. Река Днепър, която разделя мегаполиса на две неравни части, се превърна в сериозна логистична бариера, след като транспортните връзки над нея попаднаха под обстрел. Според изнесените данни нито един от мостовете в рамките на столицата не е напълно разрушен, но повредите по двата ключови пътни възела, Северния (бивш Московски) мост и Южния мост, са достатъчни, за да парализират придвижването.

Въпреки че и двете съоръжения функционират с въведени ограничения, Киев вече близо месец е блокиран в постоянни задръствания, които променят изцяло икономическата география на града. Проблемът не е само в личните автомобили, а в капацитета на релсовия транспорт. По Южния мост преминава зелената линия на киевското метро, която обслужва Нова Дарница (включваща гъстонаселените жилищни райони Позняки, Осокорки и Харковски масив). В тази част на Дарницки район живеят около 250 000 души от общо 350 000 жители на района.

По оценки на градските анализатори между 70 000 и 75 000 души от тези квартали ежедневно пътуват до десния бряг, където са съсредоточени държавните институции, офисите, банките и основните търговски обекти. Когато движението на метрото по моста бъде ограничено или спряно заради въздушна тревога и ремонтни дейности, наземният транспорт се оказва физически неспособен да поеме този пътникопоток. Мостовите съоръжения не са оразмерени за подобен обем автобусен и автомобилен трафик, а алтернативни маршрути просто не съществуват.

Още по-тежко е положението при Северния мост, който свързва десния бряг с огромния жилищен масив Троещина (Деснянски район). Там живеят около 300 000 души, като всеки трети от тях в делничните дни пътува към центъра или десния бряг през Северния или през недостроения с десетилетия Подилско-Воскресенски мостов преход. Троещина е исторически ощетена откъм инфраструктура, тъй като обещаваната още от 80-те години линия на метрото до този квартал така и не беше построена, нито в съветско време, нито през трите десетилетия независимост. Градската железница (кръговата електричка) успява да превози едва между 8000 и 10 000 пътници на ден, което е капка в морето на фона на стотиците хиляди жители.

В резултат на тази транспортна изолация през октомври и ноември пазарът на наеми на левия бряг, особено в Нова Дарница и Троещина, отбеляза рязък спад. Правилото „живей на брега, на който работиш“ измести всички предишни критерии за комфорт и цена.

Корупцията около енергийните укрития и студът в Троещина

Транспортната изолация на левия бряг е само половината от проблема за жителите на Троещина, които се изправят пред перспективата да прекарат зимата без централно отопление. Още през януари настоящата година (2026 г.), след серия от удари по ТЕЦ-6, целият район остана напълно без парно. ТЕЦ-6 е най-мощната топлоелектрическа централа в столицата, въведена в експлоатация през 1981 година, която осигурява топлинна енергия за Деснянски, Оболонски, Днепровски и части от Подилски район.

За разлика от централните части на десния бряг, в Троещина технически е невъзможно да се превключи топлоподаването към алтернативни източници. Изграждането на резервни генериращи мощности, които биха могли да задоволят единствено базови локални нужди, все още не е приключило. Тук на преден план излиза и вътрешнополитическият и корупционен фактор в Украйна, който често остава в сянката на военните сводки.

Както посочва авторът на публикацията, широко рекламираните от властите защитни укрития и инженерни съоръжения за предпазване на критичната енергийна инфраструктура се оказаха едва наполовина завършени, факт, който излезе наяве след поредица от корупционни скандали в енергийния сектор и държавните агенции за възстановяване. Милиарди гривни, отпуснати от бюджета и международните донори за бетонни саркофази и защита на подстанции и ТЕЦ-ове, потънаха в непрозрачни обществени поръчки и завишени цени на строителните материали. Съществуват сериозни съмнения сред местните наблюдатели дали дори при липса на нови масирани удари, разпределителната мрежа на Киев може да издържи на пиковите натоварвания при температури под минус 10 градуса.

Още от Свят

Фирмата на бившия руски предприемач Михаил Кокорич обяви участие в атаката в Керченския проток
Свят

Фирмата на бившия руски предприемач Михаил Кокорич обяви участие в атаката в Керченския проток

/Поглед.инфо/ Нидерландският оръжеен производител „Дестинус“ обяви в социалната мрежа Линкдин, че негови крилати ракети „Рута“ и безпилотни летателни апарати „Да Винчи“ са използвани при атаката срещу Кримския мост, при която е разрушена част от автомобилното платно. Подобно публично обвързване на европейска компания с конкретен удар по руска инфраструктура се случва за първи път. Решението на фирмата, основана от бившия руски предприемач Михаил Кокорич, предизвика остри дискусии сред военните експерти относно сигурността на европейските заводи и правния статут на подобни доставки.

19.11.2026 16:15
Нересурсният износ на Русия стигна 123,5 милиарда долара въпреки западните санкции и митническите прегради
Свят

Нересурсният износ на Русия стигна 123,5 милиарда долара въпреки западните санкции и митническите прегради

/Поглед.инфо/ Зад сухите цифри от 123,5 милиарда долара нересурсен износ на Русия за деветмесечието на 2026 година прозира тежка структурна битка. Докато общото машиностроене губи скорост под натиска на санкциите и логистичните блокади, ядрените реактори от Волгодонск, вагоните за Минск и преработените храни преначертават икономическата карта на Евразия. Прочетете как Москва се опитва да избяга от суровинната примка, къде цифрите в отчетите се разминават и защо истинският залог не е във валутата, а в технологичното обвързване на цели държави.

19.11.2026 16:05
Пън Лиюен разкри културното наследство на Линнан пред гостите на 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС
Поглед към Китай

Пън Лиюен разкри културното наследство на Линнан пред гостите на 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС

/Поглед.инфо/ На 19 ноември съпругата на китайския председател Си Дзинпин Пън Лиюен,заедно със съпругите на лидерите или представители на икономиките, участващи в 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, взеха участие в събитие на културния площад „Шънджънуан“.

19.11.2026 16:00
Скъсването на търговията с Москва вкара сто хиляди финландци в графата на бедните
Свят

Скъсването на търговията с Москва вкара сто хиляди финландци в графата на бедните

/Поглед.инфо/ Митът за неизбежното руско нахлуване започва да губи своята хипнотична сила в Хелзинки, след като сметките за превъоръжаване директно изпразниха хладилниците на обикновените финландци. Управляващата коалиция се пропуква под натиска на бюджетния дефицит, безработицата е най-високата в Европейския съюз, а държавата реже болници и социални помощи, за да осигури 14 милиарда евро годишно за армията. Сблъсъкът между военното ведомство и финансовия реализъм разкрива истинската цена на геополитическия завой на страната.

19.11.2026 15:50
Доналд Тръмп: Не подкрепям „независимостта на Тайван“; САЩ са силни, Китай също е силен
Поглед към Китай

Доналд Тръмп: Не подкрепям „независимостта на Тайван“; САЩ са силни, Китай също е силен

/Поглед.инфо/ Днес следобед китайският председател Си Дзинпин проведе среща с американския си колега Доналд Тръмп в рамките на 33-тата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън.

19.11.2026 15:42
По публикации на Уолстрийт Джърнъл: Завод в Чехия и пещи във Франция спират производството на ракети „Пейтриът“ в САЩ
Свят

По публикации на Уолстрийт Джърнъл: Завод в Чехия и пещи във Франция спират производството на ракети „Пейтриът“ в САЩ

/Поглед.инфо/ Американската отбранителна индустрия е изправена пред сериозно производствено забавяне при зенитните ракети-прехващачи „Пейтриът“. Причината не е в липсата на финансови средства, а в скъсана верига за доставки на карбонизирана вискоза, преминаваща през Чехия и Франция. Запасите на Вашингтон са намалели до 60 процента от довоенните нива, а опитите за спешно разширяване на капацитета се сблъскват с екологични регулации от 90-те години, дефицит на суровини и остра липса на квалифицирани кадри.

19.11.2026 15:40
Китайският лидер покани глобалния бизнес да се възползва от новите възможности, които предоставя Китай
Поглед към Китай

Китайският лидер покани глобалния бизнес да се възползва от новите възможности, които предоставя Китай

/Поглед.инфо/ На 18 ноември китайският председател Си Дзинпин взе участие в церемонията по откриването на срещата на върха на бизнес лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън. Това е третият път, в който Китай е домакин на събитието.

19.11.2026 15:31
Ядрената аритметика на Вашингтон и Пекин: Защо плановете за 700 гигавата минават през цеховете на „Росатом“
Свят

Ядрената аритметика на Вашингтон и Пекин: Защо плановете за 700 гигавата минават през цеховете на „Росатом“

/Поглед.инфо/ Надпреварата за изкуствен интелект изправи Вашингтон и Пекин пред брутален физически лимит, за който политиците предпочитат да мълчат: сървърните центрове гълтат колосална електроенергия, а възобновяемите източници не стигат. САЩ обявиха цел от 400 гигавата ядрени мощности, Китай заложи на 300, но зад гръмките числа стои суровата реалност на горивния цикъл. В анализа разглобяваме защо американските санкции се удрят в стената на урановия дефицит и как „Росатом“ държи ключа към чуждите планове.

19.11.2026 15:30