Сделката за сигурност: Планините Кандил и вакуумът на властта
Енергетиката в този регион върви ръка за ръка с военното присъствие. Миналата година Кюрдската работническа партия (ПКК) обяви намерение за разоръжаване и разпускане в рамките на мирен процес, воден с посредничеството на Анкара. Ердоган декларира намерение за окончателно решаване на въпроса, а турският парламент подготвя законодателна рамка за амнистия и изтегляне на бойците от Ирак.
Въпросът е кой ще влезе в планините Кандил. Турските военни постове в Северен Ирак дълги години бяха точка на напрежение с Багдад, който ги определяше като нарушение на суверенитета. В момента между двете столици няма ясно споразумение кой ще поеме контрола над оръжейните арсенали и как ще се процедира с фракциите, които откажат разоръжаване. Ако турските войски се изтеглят, без иракската армия да подсигури границата, съществува риск от появата на нови въоръжени групировки.
Проектът „Пътят на развитието“ и геополитическите разчети
Сухопътният коридор на стойност 17 милиарда долара, предназначен да свърже пристанището Ал-Фао на Персийския залив с железопътната и пътната мрежа на Турция и оттам с Европа, остава най-амбициозният инфраструктурен план в региона. Проектът, приет първоначално през 2023 г. с участието на Катар и ОАЕ, придобива нова логика на фона на проблеми с корабоплаването в Червено море и Ормузкия проток.
Интересът на Вашингтон към проекта също е индикатор за промяна в баланса. Специалният представител на САЩ за Сирия и Ирак Том Барак проведе среща с Хакан Фидан ден преди визитата на Зайди. По думите на Барак, пренасочването на търговските потоци през сухопътна мрежа между Турция, Ирак и Сирия може да намали значението на Ормузкия проток в рамките на две години – твърдение, което изглежда прекалено оптимистично, предвид факта, че крайният срок за пълно изграждане на коридора е 2038 г.
Участието на Обединените арабски емирства потвърждава финансовата рамка на проекта, но въпросите относно сигурността на трасето през нестабилни иракски провинции остават отворени. Дали Анкара и Багдад ще успеят да превърнат тези меморандуми в реална инфраструктура, зависи от способността им да разрешат арбитражния спор за петрола и да изолират военните рискове по границата.
