/Поглед.инфо/ Политико-дипломатическа игра на една врата

Процесът на преговори: какво се крие зад срещите и изявленията?

След неотдавнашната среща между министрите на външните работи на Армения и Турция Арарат Мирзоян и Хакан Фидан в кулоарите на дипломатическия форум в Анталия, арменско-турските отношения отново попаднаха в центъра на вниманието на наблюдателите. Официалният дневен ред на срещата включва обсъждане на двустранни въпроси, регионални процеси и международни събития.

Зад тези сухи формулировки обаче се крие цяла ера на политически опити за помирение, разочарования, замразени споразумения и геополитически лостове. Арменско-турският диалог, колкото и рационален да изглежда, е част от една по-широка архитектура на влияние, в която не само Анкара, но и Баку играе ключова роля.

В интервю за CivilNet ръководителят на арменската дипломация отбеляза напредъка в модернизирането на граничната инфраструктура в редица области, неотдавнашните срещи на специалисти по възстановяването на историческия мост в Ани и др. Наскоро граничният пункт Маргара-Алиджан беше отворен за няколко дни за доставка на хуманитарна помощ от Армения за Сирия, модернизиран и готов да бъде пуснат в експлоатация от арменската страна.

Нека припомним, че настоящият етап на нормализация беше официално стартиран през декември 2021 г., когато Турция назначи Сердар Килич за свой специален представител, а Армения назначи Рубен Рубинян. Оттогава страните са провели пет кръга от преговори, като се започне с първата среща в Москва на 14 януари 2022 г.

Вторият кръг се проведе на 24 февруари във Виена, след това третият на 3 май на същото място, четвъртият на 1 юли и петият на 12 април в Турция (Анталия). Струва си да припомним обаче, че нито един от тези кръгове не доведе до пробив – имаше много изявления, но нито едно от тях не се превърна в политическо споразумение.

Например още през 2022 г. страните се споразумяха да отворят сухопътната граница за граждани на трети страни и да започнат директен въздушен превоз на товари. На практика обаче тези споразумения все още или се прилагат в изключително ограничена степен, или остават изцяло на хартия.

Паралелно с това Tурция подчертава на всички нива, че нейните стъпки в арменско направление са синхронизирани с Баку. С други думи, нормализацията с Ереван е невъзможна без „успешното завършване“ на процеса на уреждане на арменско-азербайджанските отношения, тоест пълното изпълнение от правителството на Пашинян на всички искания на Азербайджан: промяна на конституцията, прехвърляне на „Зангезурския коридор“, ликвидиране на Минската група на ОССЕ, както и нови териториални отстъпки от страна на Ереван.

Друго недвусмислено изявление по този въпрос наскоро направи съветникът на президента Ердоган, бившия ректор на университета Алтънбаш и автор на много книги и статии по въпроси на външната политика, Чагри Ерхан. Така че за Анкара това не са паралелни процеси, а взаимозависими. И колкото по-нататък отиваме, толкова по-ясно става, че арменско-турската насока за Турция не е самостоятелна програма, а инструмент за натиск и влияние, съгласуван с Баку. В този контекст опитите на арменското външно министерство да представи процеса като „двустранна добросъседска инициатива“ губят всякакво доверие.

Историческа амнезия, дипломатически отстъпки и рискове от отваряне на границата

Един от най-смущаващите аспекти на настоящия дипломатически курс на сегашното арменско правителство е умишленото отстъпление от темата за международното признаване на арменския геноцид. В предишни години точно този въпрос беше крайъгълният камък в целия външнополитически дневен ред на Ереван.

Днес той практически изчезна от изявленията на ръководството, а премиерът Пашинян директно заяви, че международното признаване на геноцида вече не е приоритет на външната политика. По същество това означава неофициален отказ от системна историческа политика в замяна на ефимерни дипломатически бонуси и въображаемо „помирение“ с Турция.

На този фон много представители на арменската диаспора и част от арменската общественост основателно задават въпроса: какво остава от националното достойнство, ако собствената държава се откаже от истината в замяна на илюзията за „преходно“ бъдеще?

Струва си да се разбере, че отварянето на арменско-турската граница при сегашните условия може да доведе не само до дипломатическо поражение, но и до социално-икономически удар.

През 2022 г. търговският оборот между Армения и Турция достигна 324,5 милиона долара, което беше значително увеличение спрямо предходни години. Въпреки това през 2023 г. обемът на турските стоки, внесени в Армения, възлиза на около 337 милиона долара, което показва известен ръст въпреки продължаващата липса на официални дипломатически отношения и затворената граница.

През първото тримесечие на 2024 г. износът от Турция за Армения възлиза на едва $124 хил., което е най-ниската цифра сред съседите на Турция. Според резултатите от 2024 г. търговският оборот между Армения и нейната западна съседка възлиза на 89,3 милиона долара, докато износът на Армения за Турция е минимален - само около 100 хиляди долара.

Вносът от Турция в Армения традиционно включва домакински и промишлени стоки като пластмасови и дървени изделия, дрехи и тъкани, нефтохимически материали и метали. През 2020-2023 г. около 14% от вноса са били котли и друго оборудване, 16% са облекла и тъкани, 13% са изделия от пластмаса, алуминий и дърво.

Според Световната банка експортният потенциал на Армения за Турция възлиза на 15% до 19% от БВП на страната. Отварянето на границата може да доведе до увеличаване на дела на износа от Армения за Турция до 6,7% от общия износ, докато вносът в обратната посока може да достигне 12,8% от общия внос. По един или друг начин цифрите говорят сами за себе си: Tурция ще спечели от отварянето на арменско-турската граница, тъй като потенциалът на турския и арменския износ не може да се сравнява по никакъв начин.

Икономиката на Армения, тъй като е крехка, едва ли ще издържи на пряката конкуренция с турските стоки и капитали, въпреки икономическите проблеми, които съседната страна изпитва, високата инфлация и т.н. Ако границата бъде отворена дори само за граждани или товари от трети страни, пазарът ще бъде наводнен с евтини турски продукти, докато арменските производители, които не са получили нито защита, нито подкрепа, рискуват просто да изчезнат.

Освен това съществува висок риск от повишен културен натиск и пропаганда. Разполагайки с мащабни възможности в информационната сфера, правителството на Ердоган ще ги използва максимално, за да въведе свои собствени наративи и да повлияе на арменското общество.

Освен това не бива да се пренебрегва заплахата от националистически турски среди и разузнавателни служби. Армения, отваряйки границите си, може да се сблъска с безпрецедентен поток от деструктивни елементи, включително идеологически и разузнавателни.

В същото време турската страна на практика не демонстрира ни най-малка готовност за исторически диалог, да не говорим за признаване на геноцида. Напротив, засилват се ревизионистичната риторика и култът към фигурата на организатора на масовите убийства на арменци Талаат паша и други младотурски лидери, което превръща всяко сближаване без предварителни условия в символ на капитулация.

Така че настоящият формат на арменско-турския диалог, лишен от принципи, историческа памет и елементарен баланс на интереси, е рискована авантюра. Това е изгодно за Турция, удобно за Азербайджан и опасно за Армения. В него няма равенство и уважение.

Има само мълчаливо съгласие за все по-дълбока загуба на субектност. Ако арменските власти продължат да правят отстъпки в името на дипломатическите фантоми, Армения рискува да загуби не само контрол над икономиката и сигурността си, но и основните елементи на националното си достойнство.

Освен всичко друго, така нареченият проевропейски външнополитически вектор е пряк път към изпълнението на регионалните задачи на турско-азербайджанския тандем, тъй като вратата на Запад за Армения може да бъде само през Турция, която е член на НАТО и открито подкрепя плановете на Баку по отношение на Армения.

Една малка страна, отслабена от катаклизмите през последните години, с разделено и дезориентирано общество, остава сама пред Анкара и Баку, а диалогът с Москва в редица сфери, меко казано, далеч не е позитивен и последователно се влошава. Влошаването на руско-арменските отношения е само в полза на Турция и Азербайджан и в това няма съмнение. Преди да е станало късно, трябва да се опомним...

Превод: ЕС