/Поглед.инфо/ Повечето прогнози за перспективите за руско-американски отношения с идването на власт в САЩ на президента Джо Байдън са мрачни. Като цяло картината се очаква да бъде подобна на такова явление, каквото е световно известното „влакче в увеселителен парк“ с тяхното объркване, резки падания и бавни възможни възходи. В навечерието на Нова година подобно сравнение е напълно подходящо.
През изминалата година се появиха редица стратегически документи както в САЩ, така и в контролирания от тях НАТО в областта на военните усилия и сигурността, в които Русия беше откроена не сред другите, а на изключително първо място като основна заплаха и следователно основен противник на западната цивилизация. Вече е невъзможно да го отнесем към долната точка на „скоростното влакче“.
Байдън и екипът му изглеждат решени не само да се ръководят от тези вече приети документи, но и да продължат в тази посока още по-далеч. Абсурдността на подобна класификация е очевидна за мнозина не само у нас, но и на Запад. Това обаче е реалност, от която трябва да се изхожда, защото могат да последват много практически решения, изпълнени с неприятности не само за Русия, но и за целия свят. В крайна сметка, след като категорично сте определили своето място на върха на планината, просто е невъзможно да останете дълго време неин „цар“. От тази позиция тогава е много болезнено да паднеш и просто е страшно да се плъзнеш, защото в същия момент този отдолу, според законите на физиката, неизбежно ще започне да се издига.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг представя стратегията на блока до 2030 година. Според „Вашингтон Пост“ администрацията на Тръмп е разглеждала съперничеството с Русия главно през призмата на реалната политика, разглеждайки новата ера във външната политика като епоха на „конкуренция на суперсили“. Байдън, от друга страна, вероятно ще разгледа ситуацията от идеологическа гледна точка, виждайки в нея не само борбата на хората за власт, но и борбата на „съюзническите демокрации срещу нарастващия авторитаризъм“. Повечето представители на администрацията на Байдън споделят тези виждания на бъдещия президент.
Новоизбраният вицепрезидент Камала Харис подчертава, че "последователно ще се противопоставя на Путин, защитавайки демократичните ценности, правата на човека и върховенството на международното право". Антъни Блинкен, който ще заеме поста на държавен секретар, настоява за важността на "политическото подриване на позицията на Русия в международната общност и провеждането на нейната политическа изолация". Заедно с Джейк Съливан, кандидат за помощник на президента по националната сигурност, Блинкен и другите висши кандидати на Байдън са се заели да "разработят по-строг подход към Русия". Николас Гвоздев, единственият стипендиант на „Роудс“, който е роден в Русия и сега зав.катедра в американския военноморски колеж, вярва, че „Кремъл няма друг избор, освен да се надява, че политическите сътресения в самите САЩ ще отвлекат вниманието и ще погълнат екипа на Байдън през първите месеци на 2021 г.“.
Не може обаче да се очаква, че Русия ще остане сама заради вътрешно разделение в САЩ. В крайна сметка за него, както установяват полулудите доносници, тя също е основно виновна. Авторите от „Нешънъл Ривю“ твърдят, например, че „Кремъл е успял да проникне както в белите националистически групи, така и в групите, създадени от движението ЧЖИЗ“. Кажете, че в рамките на такива групи „Русия налага и насърчава възпалителна реторика, принуждавайки много републиканци и демократи да поставят под въпрос основната структура на своите демократични институции и тяхното доверие“. Не повече и не по-малко. Въз основа на подобни абсурдни измислици от властите се искат "ответни мерки от подобен характер", тоест отприщване в Русия, всъщност на гражданска война.
Неслучайно мнозина по света се притесняват от възможната позиция на Байдън по отношение на Русия. Например, в писмо до лондонския вестник „Таймс“ 145 високопоставени военни и дипломатически експерти от 20 държави, включително Строуб Талбот, Александър Вершбоу от САЩ и бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън от Великобритания, пишат, че са „обединени от загрижеността за нарастващата опасност от това че Западът и Русия могат неволно да се окажат в състояние на военен конфликт. "
В писмото се предупреждава, че „отношенията между Русия и Запада са на най-ниското ниво от края на Студената война“ и се твърди, че „споразуменията, които са ни защитавали в продължение на 30 години, вече не са валидни или остаряват“. Думите им са още по-значими, защото изразяват рядко единство на мнения сред представители на най-разнообразните политически лагери.
Седем ключови предложения, посочени в статията, са насочени към минимизиране на риска от сериозна конфронтация, включително „възстановяване на смислен диалог между Русия и НАТО“ и „укрепване на стабилността чрез увеличаване на прозрачността, избягване на опасни военни дейности и осигуряване на специални комуникационни канали“.
От гледна точка на авторите на тази статия, самата Русия е уж виновна за настоящата ситуация, поради своята „агресивност“. Обаче нещо друго е по-важно: посочените авторитетни политици смятат, че настоящото състояние на нещата в руско-западния или по-скоро руско-американския диалог е неприемливо. И те предлагат начини за съвместно „изкачване по труден хълм“.
Томас Греъм, известен американски дипломат и политолог, а наскоро близък сътрудник и "говорител" на мислите на Хенри Кисинджър, изразява неочакван оптимизъм. Макар да признава, че днес няма малко съмнение, че конфронтацията между Русия и САЩ ще продължи, той въпреки това се надява, че пристигането на Джо Байдън в Белия дом „дава на държавите добра възможност да се опитат да преосмислят отношенията“.
Както вярват той и колегите му от Московския център „Карнеги,“ за да намалят напрежението, Вашингтон и Москва трябва да се споразумеят относно предмета и естеството на отношенията си, както и относно подходящите формати на взаимодействие. И да го направят, за да не се налага да се отказват от основните си принципи и интереси. Всяка страна може да вярва, че нейният противник е в упадък, но реалността е, че нито САЩ, нито Русия няма да отидат никъде от световната политика и ще продължат да се сблъскват помежду си по различни въпроси на цялата планета.
Русия и САЩ остават най-големите ядрени сили и всяка от тях може да унищожи съвременната цивилизация. И двете страни са толкова богати на природни ресурси, че са близо до самодостатъчност и следователно по-лесно от други могат да преживеят дори най-тежките глобални сътресения. Това не е рестартиране на отношенията или ново партньорство, а по-скоро отговорна и по-малко враждебна връзка между съперници с много различни ценности, интереси и идеи за световния ред. Нито Русия, нито САЩ ще се откажат от своята непоклатима вяра в собствената си изключителност и специална мисия - всъщност тази вяра лежи в основата на тяхната конфронтация. При такива обстоятелства и двете страни трябва да признаят, че настоящото твърдо съперничество е изключително рисковано, и да се опитат да изградят отношения въз основа на три цели, които Москва и Вашингтон имат общо. Първата е предотвратяването на ядрената война. Втората е е отговорното регулиране на съперничеството, за да се предотврати внезапна ескалация, която може да предизвика военен конфликт. Третата е сътрудничеството в борбата срещу общите транснационални заплахи.
За да се придвижат към конструктивен диалог, според Томас Греъм на американците им липсва „стратегическа съпричастност“ и способността да „гледат на този свят през очите на руснаците“. Той припомня дните на Студената война, когато сред съветската интелигенция е широко разпространено мнението, че Западът е не само демократично, но и успешно общество. Сега всеки, който гледа на САЩ и на Запада като цяло, няма да стигнат до това заключение. „Сега сме общество, силно поляризирано и фрагментирано, едва ли сме способни на цивилизована дискусия за себе си и може ли това да бъде пример за някой отвън? Тоест основното предизвикателство по отношение на разработването на добра политика спрямо Русия е у дома “.
Уви, досега подобно разбиране е характерно само за много малко хора в американското общество и затова ние караме влакче в увеселителен парк и се возим. Дали обаче всички ще издържим?