/Поглед.инфо/ Идеята за двудневна визуална среща на високо равнище „За демокрация“, проведена на 9-10 декември от ръководителя на Белия дом Джо Байдън, която привлече представители на 110 страни по света, не е нова. Американските президенти-демократи вече са се опитвали да я лансират повече от веднъж, за да запазят световното лидерство, което се изплъзва от страната.

И винаги, противно на прокламираните идеали, тези опити са съпровождани с много кръв. Първоначално инициативата за провеждане на такава среща на високо равнище, последвана от образуването на формален "Алианс на демокрациите" под егидата на Вашингтон, трябва да се осъществи от Бил Клинтън по време на югославската криза.

На първо място, той се нуждае от това, за да привлече, заобикаляйки ООН, „широката международна подкрепа“ за бруталните действия на американските ВВС на Балканите. Държавният секретар Мадлин Олбрайт, която от своя страна заимства тази концепция от известния политолог Ан-Мари Слотър, е особено ревностна в създаването на тази, всъщност, заместваща структурата на ООН. Но тогава планът не беше изпълнен изцяло заради Бил Клинтън, който го „проваля“ с неморалното си поведение, тъй като става трудно да се представи опозорилия се американски президент като лидер на „свободния свят“.

Барак Обама също започва своя мандат с опити да „демократизира“ и „либерализира“ целия свят, което включва отделяне от него на съюз на онези, които според САЩ биха могли да станат „учители и наставници“ на останалата част от човечеството в този процес. Но още на първия етап от изпълнението на този план в Близкия изток, който е избран за изпитателен полигон, вместо очакваната хармония, възниква кървавият хаос на „арабската пролет“. Обама провежда най-различни международни събирания на „демократични“ държави в подкрепа на действията си, но на фона на клането с хиляди жертви те остават практически незабелязани и не водят до осезаеми резултати.

Всъщност сме свидетели на третото стартиране на идеята за „Съюз на демокрациите“ този път от администрацията на Байдън, но и на фона на изключително напрегната ситуация точно до руските граници в Украйна. Мотивите са едни и същи – да заменят ООН, да оптимизират собствените си ресурси в борбата с геополитическите опоненти, като мобилизират силите на колкото се може повече държави, да затвърдят своето „световно лидерство” за векове.

Друг мотив на съветниците на Байдън, които го подтикват да проведе демонстрацията, очевидно е стремителният спад в рейтинга на "шефа", особено в областта на външната политика. След като показаха на американците своето „соло“ на международната среща на високо равнище, те, очевидно, разчитаха на нарастването на популярността на президента в страната. Като цяло сегашният екип на Белия дом демонстрира забележителна страст към формирането на всякакви съюзи и блокове (КУАД и АУКУС), което само по себе си свидетелства за загубата на вяра в способността им да поддържат самостоятелно съществуващите си позиции в света. Но тъй като тези блокове са крехки, намеренията на Вашингтон да създаде жизнеспособен „съюз на демокрациите“ може би са мъртвородени. Неотдавнашното посещение на Путин в „най-голямата демокрация в света“ и срещите му с индийския премиер Моди убедително показаха, че Делхи, например, в никакъв случай няма да следва сляпо курса, начертан за него зад океана. Небезизвестният КУАД (САЩ, Австралия, Индия, Япония) има всички шансове да не прерасне в никакъв по-дълбок съюз.

Изцяло евроатлантическият немски “Ханделсблат” пише директно, че със своята среща на високо равнище Байдън, след като определи състава на участниците по изключително съмнителни критерии, „разделя света“. Според този вестник опасността за демокрацията идва не само от авторитарните сили, но и от вътрешната слабост на демократичните страни, включително на самите Съединени щати. Вестникът цитира мненията на известни американски фигури, по-специално на президента на изследователския център “Евразийска група” Ян Бремер, който смята, че „САЩ не трябва да играят водеща роля в този въпрос, тъй като не всичко е гладко с демокрацията в Америка." Към същата позиция се придържа и от Франсис Фукуяма, който навремето преждевременно, както той признава сега, обявявайки окончателната победа на либералния Запад в световната история.

Конкретните инициативи, изтъкнати от Белия дом на срещата на върха, всъщност нямат много общо с универсалността на демократичните идеи, а са по-скоро продиктувани от неговите користни интереси. Те включват например предложението за създаване на нов „демократичен интернет“, тъй като съществуващият, според тях, е превзет от „високотехнологични диктатури“. На практика това означава да се признае неспособността в дигиталната ера да се води идеологическа борба с основните опоненти и желанието да се осигурят едностранни предимства чрез политически методи.

Това се доказва от призива на САЩ към участниците в срещата да ограничат прехвърлянето на високи технологии към „авторитарни режими“. Тоест да се присъединят към всякакви санкции и ембарго, преди всичко срещу Китай и Русия.

Традиционно се предлага в името на „насърчаване на демокрацията“ да се засили борбата срещу корупцията и прането на пари. Известен е изключително селективният подход на американската администрация в тази област. Няма съмнение, че както и преди, за „корумпирани служители“ ще бъдат нарочени преди всичко неугодните ѝ, а не тези, които са откраднали нещо.

В същото време перспективите за организационната структура на този формат в бъдеще остават несигурни. Сякаш говорихме достатъчно.

Наблюдателите излагат дори крайно недемократичния вид на всичко това. Едно - американският президент доминира над всички и масата "виртуални" статисти някъде в далечината без намек за подобие на равенство. Малко вероятно е някой от тях в този момент да се е чувствал комфортно, те са в твърде унизено положение. В същото време Байдън, говорейки пред стена от трептящи телевизионни екрани, изглежда изключително неубедително. С неговия флегматичен („сънлив“ по дефиницията на Тръмп) маниер на говорене, едва ли бихме могли да се надяваме, че той по някакъв начин ще запали далечните събеседници с идеята за кръстоносен поход за „демокрация“. По същество мнозина обръщат внимание на признанието на Байдън, че „самата американска демокрация преминава през изключително труден период“. Невъзможно е да не признаем тази очевидна истина. Е, ако е така, тогава какво морално право има той изобщо да учи другите на основите на свободната мисъл? Китайците, които не бяха поканени на срещата, от името на своето външно министерство обобщиха резултата, до който вероятно сами са стигнали много участници в "разговора с Байдън". Вашингтон „далеч не е отличен ученик по отношение на демокрацията и със сигурност не е пример за подражание“. А вътре в страната никой не очаква повишаване на рейтинга на президента под впечатлението от изключително странната „среща на високо равнище“, която проведе. Много от поканените да говорят по-скоро само очерниха Байдън още повече с появата си на екраните, като например президента на Украйна Зеленски.

Много експерти смятат, че е трудно да си представим по-неблагоприятен момент за провеждането на подобно мероприятие. Започвайки с коронавирусните ограничения, които не позволяват да американците да го проведат с нужния шум и завършвайки със съобщенията за решението на британския съд да предаде на САЩ журналиста-разобличител Джулиан Асандж. Какви ти разговори за демокрация! На този фон като гавра прозвуча обещанието на Байдън да отдели 424 млн. долара за подкрепа на разследващите журналисти, борбата срещу корупцията и защитата на правата на човека, навсякъде другаде, освен в самите САЩ. И двете основни партии на Америка упрекват Байдън, че той “напразно” е изстрелял такъв важен политическо-пропаганден “снаряд”. Такива мероприятия не може да се устройват постоянно, само защото предишното не е било много успешно.

Според различните поверия, третият път често е последен, след което няма четвърти. Вероятността е голяма, че със своята крайно неуспешна поява като “демократичен месия” Байдън окончателно “погребва” самата концепция за постепенно формиране на някакъв световен съюз на предани на Вашингтон държави.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели