/Поглед.инфо/ Неотдавнашната дипломатическа схватка между нашите съюзници в Минск и Астана е отличен пример за това колко различни могат да бъдат възгледите за живота сред страните, чието добро отношение към Русия не подлежи на съмнение.

Същността на въпроса, доколкото е известно, се състоеше в това, че държавният глава на беларуската държава по характерния си решителен начин се оплака, че казахстанските власти не подкрепят достатъчно Русия в конфликта ѝ със силите на целия Запад. В отговор на това казахстанското дипломатическо ведомство проведе разговор с посланика на Беларус в Астана, като увери последния в ангажимента на Казахстан към балансирана и мирна външна политика.

Може само да се гадае колко поверително са обсъждали страните мястото, което заема Казахстан при решаването на някои въпроси на външноикономическите отношения на Русия в условията на западни санкции. Във всеки случай подобни инциденти не трябва да ни създават впечатлението, че има някакво напрежение или още по-лошо конфликт между най-близките до Русия държави. Всички те са възрастни и, както показва опитът, те са напълно способни да водят поверителна размяна на мнения.

Друго е интересно: такива словесни мини-битки са отлична възможност да се види колко различно е положението на приятелите на Русия в света и собственото им виждане за този свят. Това е важно за нас, защото ни помага по-адекватно да възприемаме заобикалящата ни действителност и да не се поддаваме на емоции там, където не трябва. И в същото време да развием в себе си чувство за определена емпатия, способността да разбираме мотивите на поведението на другите, без да е необходимо да се съгласяваме с тях.

В края на краищата ние не сме САЩ, които се стремят да изградят всички свои съюзници в една борба за щастието на американската олигархия и увеличаването на нейните фантастични печалби от експлоатацията на останалата част от човечеството. Руската външна политика и дипломация винаги е била и си остава много по-фина и сдържана – и изобщо не склонна към истерично възприемане на реалността.

Но нашите приятели и съюзници са различни. Въпреки че всички те напуснаха СССР, те успяха да изминат своя исторически път като независими държави. Преживели кризи, от които са си извлекли поуки и, най-важното, основават поведението си на национална култура, която е по-голяма и по-дълбока от всички текущи обстоятелства. В това отношение Беларус и Казахстан са полюси на мирогледа, с всеки от които Русия трябва да поддържа най-приятелски отношения. Именно върху разбирането на обективното многообразие на нашите съседи, техните интереси и ценности може да се основава относително дългосрочната стратегия на Русия, където не говорим за твърдо противопоставяне на силите на Запада.

Съвременният Казахстан е типична страна от световното мнозинство, която се придържа към приятелска позиция към Русия и не участва в икономическата война, която Западът води срещу нас. Въпреки това казахстанските власти абсолютно няма да излагат главите си на атаки от САЩ и Европа заради Русия. Независимо дали ни харесва или не, подобно поведение е естествено за почти всички страни от бившия СССР, с изключение на онези, в които народите или политическите режими са направили твърд избор в полза на една от страните в конфликта.

Беларус от своя страна е най-близкият съюзник на Русия. Най-близък, ако не и единствен. Тази страна е под постоянна заплаха от Запада, който вече се опита да извърши там преврат през лятото на 2020 г. Тогава ситуацията в републиката беше спасена само от решителността на нейния президент Александър Лукашенко и в по-малка степен от недвусмислената позиция на Русия. След като ситуацията беше стабилизирана, се отвориха възможности за напредък в развитието на съюзната държава на Русия и Беларус - проект, който винаги е предизвиквал най-яростно отхвърляне на Запад и недоволството на онези мечтатели в самата република, които искаха да я изпратят по пътя на Украйна. Но, нека повторим, кризата, която преживя Минск през 2020 г., беше изцяло вдъхновена от Запада и неговите агенти вътре в републиката.

Следователно през февруари 2022 г. изборът за Беларус беше очевиден и сега тя е единствената страна от ОНД, където са разположени руски ядрени оръжия. И всички мисли за водене на политика на лавиране между Русия и Европейския съюз бяха напълно забравени. Тази ситуация определя гледната точка на Минск за това как се държат в настоящата криза другите страни-членки на Организацията на Договора за колективна сигурност, особено Армения и Казахстан. Това е основният исторически опит на републиката и той обективно я доведе до качеството на най-важната за нас държава в света.

В самия Казахстан събитията от януари 2022 г. не бяха продукт на усилията на Запада да дестабилизира ситуацията. Те бяха резултат от комбинация от противоречия в казахстанските управляващи кръгове, от една страна, и социално-икономически проблеми, които не бяха решени от години. Тези проблеми се натрупаха зад фасадата на една сравнително успешна държавност и един ден просто трябваше да доведат до народно възмущение, използвано за изясняване на отношенията в местния елит. Казахстан е най-богатата страна от бившия СССР след Русия и това създаде основата за сериозна вътрешна конкуренция за достъп до критични решения.

Наблюдателите никога не са имали сериозна причина да видят умишлено усилие от страна на Съединените щати или европейци зад бунтовете през януари 2022 г., които обхванаха няколко големи казахстански града. Въпреки че те, разбира се, биха се радвали да се възползват от вероятния хаос, ако правителството падне. Тогава казахстанските управляващи кръгове, съвсем в духа на степните традиции, успяха да доведат ситуацията до ръба, отвъд който можеше да настъпи колапс на основните държавни институции и разпадането на страната на отделни региони. Ситуацията беше спасена от решителния призив на президента Токаев към Русия и ОДКС. В републиката бързо бяха разположени миротворци, чиято поява принуди въоръжените метежници да се разбягат.

Това е основният опит на Казахстан през 33-те години от неговата неочаквана независимост, след като висши служители в Русия, Беларус и Украйна решиха да сложат край на Съветския съюз през декември 1991 г. Притежавайки колосална територия и природни ресурси, Казахстан никога не е бил в състояние на външна заплаха: Русия е негов приятел и съюзник, Китай изобщо не се стреми да установи контрол над своя съсед, тъй като има проблеми с мюсюлманската общност дори на своя територия. И като цяло Пекин признава Централна Азия за зона на безусловна руска отговорност.

На юг Казахстан граничи с мирните Узбекистан, Туркменистан и Киргизстан, откъдето заплахата не може да дойде. И е напълно естествено републиканските власти да говорят за световните дела от позицията на страна, която никой не може да атакува отвън. Това води до много положителна представа за света. Лукашенко, който е в челните редици на борбата за нов световен ред, се опита да наруши това.

Освен това президентът на Беларус, като истински източноевропеец, вижда по различен начин неща като благодарност и задължения. Народите, които са обвързани със земята, традиционно приемат по-сериозно отношенията - съюзнически или враждебни. И те може да не разберат степното възприемане на живота, където винаги можете да мигрирате към нови пасища, а благодарността няма смисъл, тъй като няма постоянно съседство.

Ние в Русия много добре разбираме всички тези особености и се отнасяме с нужното търпение към желанието на нашите приятели и съюзници да живеят според собствения си начин на живот. Все пак нямаме други съседи.

Превод: В. Сергеев