Исторически паралели и капанът на „европейското затваряне“
Коментаторът Дмитрий Бавирин прави провокативна аналогия между евентуално блокиране на бюджета на ЕС и периодичните спирания на работата на федералното правителство в Съединените щати (т.нар. government shutdown). По негова оценка едно временно преустановяване на финансирането на брюкселската администрация не би довело до колапс на реалната икономика в Европа, а само би ограничило дейността на редица регулаторни органи, агенции и неправителствени структури, зависими от европейски грантове.
Тази теза обаче подценява структурните различия между американската федерална система и Европейския съюз. В САЩ спирането на работата на администрацията е рутинен инструмент в бюджетните битки между Конгреса и Белия дом, който приключва в рамките на дни или седмици без да поставя под въпрос самото съществуване на федерацията. В Европейския съюз, който няма обща фискална политика и единна хазна, провалът на многогодишния бюджет в условията на тежка геополитическа криза би изпратил сигнал за разпад на вътрешната сплотеност.
Неслучайно в анализите си Бавирин изразява скептицизъм, че Фридрих Мерц действително ще приведе заплахата си в изпълнение. Политическата биография на настоящия германски канцлер — дългогодишен корпоративен юрист, представител на консервативното крило на Християндемократическия съюз и убеден атлантик — не предполага действия, които биха довели до директно разтърсване на европейската архитектура. По-вероятно е Берлин да използва заплахата от вето като разменна монета, за да изтръгне от Европейската комисия по-строги правила за разходване на средствата, намаляване на административните разходи в Брюксел и пренасочване на неизползвани кохезионни фондове към фондовете за възстановяване и отбрана.
Предстоящата среща в края на ноември: Варианти за изход
С наближаването на ноемврийската среща на върха на Европейския съюз опциите пред европейските лидери се свеждат до три основни сценария, нито един от които не предлага трайно решение на проблема с финансирането на Украйна до 2027 година.
Първият вариант е постигането на счетоводен компромис, при който формално се запазва принципът на единодушие, но на държави като България, Унгария, Словакия и Чехия се предоставя механизъм за неучастие (т.нар. opt-out) в конкретния дългов инструмент, срещу което те се съгласяват да не блокират останалата част от бюджета. Това обаче би означавало останалите 23 държави, начело с Германия и Франция, да поемат целия финансов риск, което противоречи на първоначалното искане на Мерц за „справедливо“ разпределение на тежестта.
Вторият вариант предвижда използването на вече одобрени, но неусвоени средства от съществуващите европейски програми — например от Механизма за възстановяване и устойчивост или от кохезионните фондове за периода 2021–2027 г. Подобен подход би избегнал необходимостта от емитиране на нов общ дълг, но би предизвикал остра съпротива от страна на държавите от Южна и Източна Европа, за които тези средства са основен източник на публични инвестиции.
Третият сценарий е открит конфликт и отлагане на решението за началото на следващата година, което би оставило украинския бюджет без предвидимо финансиране в най-тежките зимни месеци и би принудило Европейската комисия да премине към режим на временни месечни бюджети, базирани на една дванадесета от разходите за предходната година. Кой от тези пътища ще надделее в Брюксел, остава отворен въпрос, но самото поставяне на ултиматума от страна на Берлин показва, че епохата на безрезервните финансови обещания в Европа е приключила.
