По публикации на „Файненшъл таймс“ и коментари на Дмитрий Бавирин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката от 70 милиарда евро и пределът на германската платежоспособност
В основата на поредния остър сблъсък в Европейския съюз не стоят идеологически декларации, а суха счетоводна реалност, с която правителството в Берлин вече не може да се справи тихо. Според изнесените в британското издание „Файненшъл таймс“ данни, украинският бюджет за следващата година изпитва критичен недостиг от около 70 милиарда евро само за покриване на базови, невоенни нужди и стоки от първа необходимост. Европейският съюз е поел политическия ангажимент да осигури приблизително две трети от тази сума, което на практика означава набиране на близо 47 милиарда евро чрез нови финансови инструменти и емитиране на общ дълг.
Проблемът за канцлерството в Берлин се корени в механизма на разпределение на тази тежест. Докато досегашните пакети за макрофинансова помощ често се структурираха чрез гаранции от централния бюджет на Съюза или чрез двустранни вноски, сегашната икономическа конюнктура в Германия не позволява на Фридрих Мерц да играе ролята на безусловен платец от последна инстанция. Германската индустрия навлезе в четвърта поредна година на стагнация, енергийните разходи остават структурно по-високи спрямо тези в САЩ и Азия, а вътрешният конституционен спор около така наречената „дългова спирачка“ (Schuldenbremse) връзва ръцете на финансовото министерство при всеки опит за разширяване на бюджетния дефицит.
В тази обстановка писмото на Мерц до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, в което според публикациите се поставя ултиматум за блокиране на многогодишната финансова рамка, изглежда напълно логично от гледна точка на германския национален интерес. Канцлерът не се опитва да прекрати подкрепата за Киев, нито пък преразглежда външнополитическия курс на страната си. Той прави нещо много по-прозаично, опитва се да принуди останалите 26 държави членки да платят пропорционален дял от сметката, вместо дефицитът да бъде покриван предимно от най-големите нетни донори в Съюза.
Бунтът на четирите столици и страхът от ефекта на доминото
Реакцията на Берлин е директно следствие от позицията на поне четири държави членки, които вече официално или неофициално са дали да се разбере, че нямат намерение да участват в нови общи заеми за Украйна. В публикацията на руския коментатор Дмитрий Бавирин, който анализира разкритията на британската преса, изрично се посочват България, Унгария, Словакия и Чехия.
Отказът на тези страни променя фундаментално математиката в Брюксел. Когато четири държави излязат от общата схема за гарантиране на нов европейски дълг, техният дял автоматично трябва да бъде преразпределен между останалите участници. Това означава директно увеличаване на финансовия ангажимент за германския, френския, нидерландския и италианския данъкоплатец.
Още по-опасно за брюкселската администрация е политическото заразяване, което подобен прецедент създава. В парламентите на Западна Европа вече се чуват въпроси защо местните бюджети трябва да бъдат орязвани в социалната сфера и инфраструктурата, след като правителствата в София, Будапеща, Братислава и Прага намират институционални начини да избегнат новите дългови ангажименти. Ако на четири държави бъде позволено да се възползват от общия пазар и европейските фондове, но да откажат участие в стратегическите външнополитически разходи на Съюза, моделът на „Европа на две скорости“ ще се превърне в „Европа с избирателни вноски“.
Институционалният парадокс: Защо писмото е адресирано до Антониу Коща
В своя анализ Дмитрий Бавирин обръща внимание на един детайл, който често убягва на повърхностния наблюдател, а именно изборът на адресат за германския ултиматум. Според него е показателно, че Мерц изпраща предупреждението си до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, а не до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
От чисто институционална гледна точка този ход има своето обяснение. Многогодишната финансова рамка и тригодишните бюджетни корекции изискват единодушие на държавните и правителствените ръководители в Европейския съвет, където именно Коща председателства заседанията и подготвя компромисните текстове преди срещите на върха. Същевременно в реалната политическа йерархия на Брюксел основните финансови лостове и разпределението на средствата се намират в ръцете на Европейската комисия.
Според твърденията в европейските медии, отговорът на Антониу Коща е бил сдържан, но притеснен, съдържащ призив към Берлин да не обвързва приемането на общия бюджет с въпроса за украинското финансиране. Подобна размяна на реплики показва дълбоко разминаване в оценките за риска. За Коща и апарата в Брюксел блокирането на бюджета на Европейския съюз в края на ноември би означавало пълна институционална парализа, спиране на плащанията по кохезионните и земеделските програми и тежък удар по международния авторитет на общността. За Мерц обаче липсата на бюджет е приемлив тактически инструмент за натиск.
Британската следа и тревогата в Лондон
Не е случаен и фактът, че информацията за поверителната кореспонденция между Берлин и Брюксел изтича първо през британското издание „Файненшъл таймс“. След Брекзит Великобритания формално е извън процесите на вземане на решения в Европейския съюз, но на практика остава един от най-активните участници в координацията на военната и финансовата помощ за Киев.
Лондон следи с нарастваща тревога дискусиите около европейския бюджет поради съвсем прагматична причина. При евентуално намаляване или забавяне на финансовите потоци от страна на Брюксел, както и при несигурността около бъдещата политика на Вашингтон, тежестта по поддържането на украинската държавна машина рискува да падне непропорционално върху британския бюджет и няколко северноевропейски държави. За британското правителство, което само се бори с висок бюджетен дефицит и необходимост от повишаване на данъците, сценарият, при който Лондон остава основен финансов гарант на Киев без гърба на европейския бюджет, е политически и икономически непосилен.
Изтичането на писмото на Мерц в британската преса може да се разглежда като форма на превантивен публичен натиск върху Берлин и колебаещите се европейски столици. Когато един ултиматум стане публичен преди решаващата среща на върха в края на ноември, полето за тихи задкулисни отстъпки рязко се стеснява.
